//ПРОТЕСТИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ Пропастта между Елисейския дворец и французите
P Протестите срещу увеличаването на данъка върху горивата са пореден удар по Макрон, който е със спадащ рейтинг и на прага на европейски избори. P Демонстрациите на „жълтите жилетки“започнаха заради цените на горивата, но прераснаха в по-широко недоволств
Н„Не бива да променяме курса, тъй като той е правилен и необходим.“С тези думи при представянето на стратегията си за преход към чиста енергия френският президент Еманюел Макрон опита да тушира силното обществено недоволство заради увеличаването на данъка върху горивата. Вече две седмици протестите на т.нар. жълти жилетки блокират пътища, хранилища за горива и фабрики в страната, като през уикенда се стигна до сблъсъци в Париж, провокирани от прибягващи до насилие групи.
Всичко това е лоша новина за Макрон, чието 18-месечно управление е отслабено от рязък спад в популярността и от критики, че е загубил връзка с обикновените избиратели. Въпросът е колко слаб е той във Франция и дали надцени способността си да реформира първо страната, а после и ЕС.
Гневът на „жълтите жилетки“
Двама души бяха убити, а над 600 – ранени, по време на протестите. Макрон заяви, че недоволството на мнозина е легитимно заради натиска, който цените на горивата оказват върху домакинствата, но подчерта, че „гангстери“няма да го принудят да промени плановете си. „Няма да объркам гражданите и техните искания с гангстери.
Няма да отстъпя пред тези, които искат да разрушават и да създават безредие“, посочва френският президент. И допълва: „Не можеш да защитаваш околната среда в понеделник, а когато дойде вторник, да бъдеш срещу вдигането на цените на горивата.“Все пак
той признава, че администрацията му трябва да бъде по-гъвкава в прилагането на политиките, за да не се стига до „Франция на две скорости“, в която работниците извън големите градове се чувстват изоставени от тези, които смятат за градски елит.
Макрон опита да смекчи гнева на протестиращите с предложение на всеки три месеца да се преразглеждат нивата на данъка върху горивата, за да се вземат предвид движенията в световните цени. „Тази маслинова клонка обаче не впечатли особено движението на „жълтите жилетки“и протестите вече обхващат гнева от високите данъци и от покачващите се разходи за живот по принцип, разпростирайки се из целия политически спектър, включително крайнодясното, което е обвинявано за насилието в Париж през уикенда“, посочва анализ на Reuters.
Движението има особено силна база в провинциалната част на страната и в предградията, където алтернативите на карането на автомобил
ра върху задълбочаващото се неравенство в страна, в която безработицата е над 9%“, пише Financial Times. Анализ на Politico допълва, че враждуващите партии са много внимателни да не нарушат автентичния характер на движението, но също така бързат да яхнат вълната.
Макрон е изправен пред острата критика не само на избирателите, а и на политическата класа. Опозицията обвинява управляващите, че се опитват да дискредитират протестите, като свързват насилието с крайната десница. Дванадесет от 13 областни управители призовават за мораториум върху данъка върху горивата в писмо, публикувано във в. L'Opinion. Според тях би било грешка демонстрациите да се описват като „екстремистко движение“, тъй като те са признак за широко разпространен гняв на гражданите, принудени да живеят все по-далече от работното си място и да пътуват по-дълго време.
Отслабен у дома, отслабен в ЕС
Рейтингът на Макрон отбелязва постоянен спад през
последните месеци, а сегашните демонстрации увеличават политическите му главоболия. Протестното движение се фокусира върху данъка върху горивата, но показва и по-общо недоволство от политиките на президента. Той вече се сблъсква с резултатите от незадоволително представящата се икономика, а правителството му бе изправено пред мащабни протести заради реформата на трудовите закони и на държавните железници. Които са положителни за икономиката в дългосрочен план, но не се усещат от хората в момента. Всичко това се случва на фона на засилващата се конкуренция на крайнодясната Марин льо Пен на предстоящите избори за Европейски парламент.
Отказът от данъка върху горивата може да спести някои краткосрочни усложнения за Макрон, но ще остави дупка в бюджета, ще окуражи демонстрантите и ще бъде удар по реформаторския имидж на президента. Освен това обратен завой може да раздразни поддръжниците на околната среда, които и без това са ухажвани от лявоцентристите. Отстояването на досегашния курс обаче носи негативи за държавния глава. „Макрон вече е обвиняван не само, че е президент на богатите, но също така и на електронните скутери“, отбелязва саркастично сп. Le Point.
Протестите у дома допълнително отслабват Макрон на международната сцена.
„Французинът може да е дързък либерал с големи идеи за ЕС и за Запада, но му липсва една значителна подробност – истинска сила. Лидерът на свободния свят трябва да има
както силата да успява, така и волята да действа. А в момента и Берлин, и Париж притежават по едното от тези неща, но без другото“, обобщава пред Foreign Policy Питър Раф, анализатор от Hudson Institute във Вашингтон.
Някои са по-оптимистични: „Макрон не е изолиран в Европа. Но плаща цената за излагането на визия, която е прекалено смела за мнозина в ЕС, най-вече Германия, чиято политическа класа е погълната от самата себе си от повече от година и, изглежда, не може или не желае да скочи на скоростния влак на Макрон за реформиране на съюза“, казва пред Carnegie Europe Ноа Баркин, специален кореспондент за Европа на Reuters. И допълва, че френският президент е ограничен от местните си проблеми, а е трудно за всеки лидер да върши работа в Европа, когато се отбранява у дома. „Той отдалечи хората със своя нетактичен, понякога арогантен стил. Но има някои постижения на европейски терен. Макар че никое от тях не може да се сравнява с дръзката визия, която заяви през 2017 г., без него бихме били в пълна инертност“, твърди Баркин. Това обаче не е достатъчно за реенергизирането на ЕС, особено с вътрешни „врагове“като Рим, Будапеща и Варшава.
Отказът от данъка върху горивата ще остави дупка в бюджета и ще окуражи демонст-рантите.
Проучване на BVA показва, че едва 26% от французите одобряват Макрон, което е спад с 3 пункта в сравнение с миналия месец. Това означава, че неговият рейтинг е по-нисък от този на предшествениците му Франсоа Оланд (29%) и Никола Саркози (48%) на същия етап от мандата им.