Q&A

Из­лож­ба по слу­чай де­сет­го­диш­ни­на­та на бъл­гар­с­ко­то сту­дио Fontfabric Type Foundry

Capital - - K3 | СВО­БОД­НО ВРЕ­МЕ //ПЪ­ТУ­ВА­НЕ - ав­тор Та­ма­ра Въл­че­ва | [email protected]

ко­и­то ще пос­та­ви бон­бо­ни, мал­ки ра­дос­ти. „А най-го­ля­ма­та ел­ха съм при­гот­ви­ла, за да сло­жа... прос­то един кар­тоф. Ис­кам и аз да се по­ше­гу­вам с де­те­то, не са­мо то с мен“, смее се Ве­ра.

Опа­ков­ки­те

Обик­но­ве­но по­да­ръ­ци­те в то­зи дом се опа­ко­ват по един мо­дел и с ед­на хар­тия – ин­те­рес­но е, а и е прак­тич­но. Ми­на­ла­та го­ди­на ку­пу­ват го­ля­мо ру­ло бя­ла хар­тия и

за­ед­но с Лу­ка с по­мощ­та на су­ров кар­тоф я ук­ра­ся­ват с ел­хич­ки. „Ко­га­то род­ни­ни­те раз­б­ра­ха, че и де­те­то е учас­т­ва­ло в майс­то­ре­не­то, мно­го се трог­на­ха.“

Спо­ред Ве­ра мно­го по­ве­че вре­ме ще се спес­ти, ако за по­да­ръ­ци­те пред­ва­ри­тел­но се взе­мат опа­ко­въч­ни хар­тии. В Youtube е пъл­но с ви­деа как точ­но да се пос­тиг­не кра­си­ва и лес­на опа­ков­ка.и.

Про­че­те­те ця­ла­та ис­то­рия на dnevnik.bg/partners/ikea

По­чи­та­те­ли­те й от своя стра­на от­бе­ляз­ват, че твор­чес­т­во­то й мо­же да се смет­не за ис­тин­с­ки учеб­ник по ис­то­рия на из­кус­т­во­то, бла­го­да­ре­ние на из­пол­з­ва­ни­те в не­го преп­рат­ки от ан­тич­но­то из­кус­т­во, ита­ли­ан­с­кия Ре­не­санс, ис­пан­с­ко-фла­ман­д­с­ка­та шко­ла.

През 1941 г. Лем­пиц­ка по­ръч­ва на из­вес­т­ния аме­ри­кан­с­ки га­ле­рист Жу­ли­ен Ле­ви да ор­га­ни­зи­ра три ней­ни из­лож­би в Ню Йорк, Сан Фран­цис­ко и Лос Ан­дже­лис с на­ме­ре­ни­е­то да да­де нов тла­сък на ка­ри­е­ра­та си. Кри­ти­ка­та оба­че ве­че на­ми­ра из­кус­т­во­то на „ба­ро­не­са Куф­нер“за ос­та­ря­ло. През 1962 г. Лем­пиц­ка по­каз­ва свои аб­с­т­рак­т­ни кар­ти­ни, но от­но­во е при­е­та хлад­но и ре­ша­ва да не из­ла­га по­ве­че. По иро­ния на съд­ба­та мно­го ус­пеш­на из­лож­ба в Mus­еe des Arts Decoratifs в Па­риж през 1966.г. връ­ща го­ле­мия ин­те­рес към сти­ла ар де­ко, вклю­чи­тел­но и към ней­но­то твор­чес­т­во. До­ка­за­тел­с­т­во за съв­ре­мен­на­та й ак­ту­ал­ност от ней­на­та рет­рос­пек­ти­ва в Galerie du Luxembourg през 1972 г. до днес

са и це­ни­те на най-из­вес­т­ни­те й кар­ти­ни, дос­ти­га­щи се­дем ми­ли­о­на ев­ро.

Лем­пиц­ка про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти до края на жи­во­та си. През 1978 г. се пре­мес­т­ва да жи­вее в Мек­си­ко, къ­де­то уми­ра две го­ди­ни по-къс­но. „Пос­тиг­на­то­то от Та­ма­ра де Лем­пиц­ка е плод не са­мо на ней­ния та­лант, но съ­що на це­ле­на­со­че­на­та й ви­зия, сил­на­та й во­ля и дис­цип­ли­на. По­ня­ко­га тя ра­бо­ти по 12-13 ча­са на ден. И все пак пер­со­на­жът бук­вал­но пог­лъ­ща ар­тис­та, но мо­же да се ка­же, че све­тът на из­кус­т­во­то, рек­ла­ма­та, пи­а­ра, мо­да­та й връ­щат под фор­ма­та на сла­ва и приз­на­ние ин­вес­ти­ра­но­то от нея ка­то ви­зи­о­нер. Ве­че има до­ри и мю­зи­къл, вдъх­но­вен от жи­во­та й“, раз­каз­ва Джоя Мо­ри. Пре­ми­е­ра­та на мю­зи­къ­ла „Лем­пиц­ка“се със­тоя на Williamstown Theatre Festival в аме­ри­кан­с­кия щат Ма­са­чу­зетс на 20 юли 2018 г.

Из­лож­ба­та в Palacio de Gaviria в Мад­рид про­дъл­жа­ва до 24 фев­ру­а­ри 2019 г. www.tamaradelempicka.es

Ш„Шриф­тът тряб­ва да е не прос­то кра­сив и ори­ги­на­лен, но и чет­лив, все пак той има съв­сем прак­тич­на цел – да мо­же­те да го про­че­те­те“, каз­ва Све­тос­лав Си­мов–Свет.

Пре­ди точ­но де­сет го­ди­ни той съз­да­ва фир­ма­та си Fontfabric Type Foundry за ди­зайн на шриф­то­ве. Ми­на­вай­ки през гра­фич­ния ди­зайн, от­к­ри­ва страст­та си в ге­о­мет­ри­я­та и век­тор­на­та гра­фи­ка. „Ис­ках да по­ка­жа на всич­ки кра­со­та­та на шриф­та през стро­ги­те фор­ми, чер­та­не­то и ге­о­мет­ри­я­та.“Спо­ред не­го ди­зай­нът на бук­ви­те с ни­що не се раз­ли­ча­ва от ди­зай­на на фи­зи­чес­ки пред­ме­ти. Те тряб­ва да са прак­тич­ни и да из­пъл­ня­ват фун­к­ци­я­та си – да мо­гат хо­ра­та да ко­му­ни­ки­рат чрез тях, съ­щев­ре­мен­но да се виж­да ис­то­ри­чес­ка­та им при­над­леж­ност, нас­ло­е­на­та тра­ди­ция. В то­зи кон­текст има раз­ли­ка меж­ду бъл­гар­с­ка­та и рус­ка­та ки­ри­ли­ца – „на рус­ки бук­ви­те са ума­ле­ни глав­ни, по-пра­ви бук­ви, до­ка­то бъл­гар­с­ки­те са по кръг­ли и об­ли, по-близ­ко до ес­тес­т­ве­но­то пи­са­не“, обяс­ня­ва Свет.

През го­ди­ни­те е ра­бо­тил за мар­ки ка­то Nike, Dacia, McDonalds, KFC, Lipton. А ня­кои от шриф­то­ве­те на Fontfabric Type Foundry сте виж­да­ли и в из­да­ни­я­та на “Ико­но­ме­диа”. Тех­ни са и ня­кои от най-про­да­ва­ни­те шриф­то­ве на по­пу­ляр­ния ти­пог­раф­с­ки сайт MyFonts. com, най-из­вес­т­ни­те сред ко­и­то Intro, Nexa, Uni Sans, Muller, Panton, Intro Rust. Без­п­лат­на­та вер­сия на Intro се из­пол­з­ва от мно­го бъл­га­ри.

По слу­чай де­сет­го­диш­ни­на­та на сту­ди­о­то в Gallery 2.0. са из­ло­же­ни арт ин­с­та­ла­ции, пос­те­ри и пе­ча­тар­с­ки сем­п­ли, из­пъл­не­ни с ори­ги­нал­ни шриф­то­ве. По­се­ти­те­ли­те ще мо­гат да ви­дят и пър­вия ка­та­лог на най-про­да­ва­ни­те шриф­то­ве. Ня­кои от пос­те­ри­те се про­да­ват в раз­лич­на го­ле­ми­на, до­ри и арт ин­с­та­ла­ци­и­те мо­же да се ку­пят.

За от­к­ри­ва­не­то на из­лож­ба­та Иван Шо­пов и Те­о­до­сий Спа­сов пред­с­та­ви­ха част от но­вия ал­бум In Fusion. Шриф­тът Squad, из­пол­з­ван за заг­ла­ви­е­то на ал­бу­ма, е спе­ци­ал­но прис­по­со­бен и пер­со­на­ли­зи­ран, за да е в пъ­лен син­х­рон с ду­ха, кой­то му­зи­ка­та му но­си.

Све­тос­лав Си­мов–Свет пре­по­да­ва гра­фи­чен ди­зайн в Соф­ту­ер­ния уни­вер­си­тет. >По-стро­ги и де­бе­ли фор­ми, без тол­ко­ва бъб­ри­вост, тех­ни­чес­ки и ори­ги­нал­ни, мо­нош­риф­то­ве, ко­и­то се из­пол­з­ват от прог­ра­мис­ти­те. Въп­ре­ки че кла­си­ка­та от­но­во и от­но­во ще се пов­та­ря. >В учи­ли­ще тряб­ва да се заб­ра­ви за крас­но­пи­са, тряб­ва да се раз­чу­пят стан­дар­ти­те. Не­ка де­ца­та ек­с­пе­ри­мен­ти­рат с раз­лич­ни пе­ра и ин­с­т­ру­мен­ти, цве­то­ве, де­бе­ли­ни. Кол­ко­то по-от­ра­но се за­па­ли ин­те­ре­сът на де­ца­та към бук­ви­те и тях­но­то из­пис­ва­не, тол­ко­ва по-доб­ре. А има ин­те­рес­ни про­фе­си­о­на­лис­ти ка­то Сте­фан Кън­чев, не­го­ви­те ло­га би­ха съ­бу­ди­ли лю­бо­пит­с­т­во­то им, ако се изу­ча­ват. Как мо­же да се въз­пи­та ес­те­ти­ка и лю­бов към шриф­та? >Шриф­тът е ос­но­вен еле­мент във ви­зу­ал­на­та сре­да в гра­да. Ед­но вре­ме са се пра­ви­ли го­ле­ми обем­ни бук­ви, та­бе­ли­те са сла­га­ни от­с­т­ра­ни, не са би­ли бе­зоб­раз­но цвет­ни и ша­ре­ни. В мо­мен­та все­ки си мис­ли, че е от­де­лен ос­т­ров и та­бе­ли се про­ек­ти­рат без ни­как­ва об­ща кон­цеп­ция. В За­пад­на Ев­ро­па то­ва е из­к­лю­че­но, там се спаз­ват стро­ги пра­ви­ла. Об­ща­та ви­зия на гра­да е част от кул­тур­но­то нас­лед­с­т­во. Ед­на гроз­на та­бе­ла с гро­зен шрифт е не­у­ва­же­ние към ар­хи­тек­ту­ра­та на гра­да. Кол­ко важ­ни са шриф­то­ве­те на та­бе­ли­те за град­с­ка­та сре­да?

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.