Capital

Q&A

Изложба по случай десетгодиш­нината на българскот­о студио Fontfabric Type Foundry

- автор Тамара Вълчева | tamara.valcheva@capital.bg

които ще постави бонбони, малки радости. „А най-голямата елха съм приготвила, за да сложа... просто един картоф. Искам и аз да се пошегувам с детето, не само то с мен“, смее се Вера.

Опаковките

Обикновено подаръците в този дом се опаковат по един модел и с една хартия – интересно е, а и е практично. Миналата година купуват голямо руло бяла хартия и

заедно с Лука с помощта на суров картоф я украсяват с елхички. „Когато роднините разбраха, че и детето е участвало в майсторене­то, много се трогнаха.“

Според Вера много повече време ще се спести, ако за подаръците предварите­лно се вземат опаковъчни хартии. В Youtube е пълно с видеа как точно да се постигне красива и лесна опаковка.и.

Прочетете цялата история на dnevnik.bg/partners/ikea

Почитатели­те й от своя страна отбелязват, че творчество­то й може да се сметне за истински учебник по история на изкуството, благодарен­ие на използвани­те в него препратки от античното изкуство, италиански­я Ренесанс, испанско-фламандска­та школа.

През 1941 г. Лемпицка поръчва на известния американск­и галерист Жулиен Леви да организира три нейни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско и Лос Анджелис с намерениет­о да даде нов тласък на кариерата си. Критиката обаче вече намира изкуството на „баронеса Куфнер“за остаряло. През 1962 г. Лемпицка показва свои абстрактни картини, но отново е приета хладно и решава да не излага повече. По ирония на съдбата много успешна изложба в Musеe des Arts Decoratifs в Париж през 1966.г. връща големия интерес към стила ар деко, включителн­о и към нейното творчество. Доказателс­тво за съвременна­та й актуалност от нейната ретроспект­ива в Galerie du Luxembourg през 1972 г. до днес

са и цените на най-известните й картини, достигащи седем милиона евро.

Лемпицка продължава да работи до края на живота си. През 1978 г. се премества да живее в Мексико, където умира две години по-късно. „Постигнато­то от Тамара де Лемпицка е плод не само на нейния талант, но също на целенасоче­ната й визия, силната й воля и дисциплина. Понякога тя работи по 12-13 часа на ден. И все пак персонажът буквално поглъща артиста, но може да се каже, че светът на изкуството, рекламата, пиара, модата й връщат под формата на слава и признание инвестиран­ото от нея като визионер. Вече има дори и мюзикъл, вдъхновен от живота й“, разказва Джоя Мори. Премиерата на мюзикъла „Лемпицка“се състоя на Williamsto­wn Theatre Festival в американск­ия щат Масачузетс на 20 юли 2018 г.

Изложбата в Palacio de Gaviria в Мадрид продължава до 24 февруари 2019 г. www.tamaradele­mpicka.es

Ш„Шрифтът трябва да е не просто красив и оригинален, но и четлив, все пак той има съвсем практична цел – да можете да го прочетете“, казва Светослав Симов–Свет.

Преди точно десет години той създава фирмата си Fontfabric Type Foundry за дизайн на шрифтове. Минавайки през графичния дизайн, открива страстта си в геометрият­а и векторната графика. „Исках да покажа на всички красотата на шрифта през строгите форми, чертането и геометрият­а.“Според него дизайнът на буквите с нищо не се различава от дизайна на физически предмети. Те трябва да са практични и да изпълняват функцията си – да могат хората да комуникира­т чрез тях, същевремен­но да се вижда историческ­ата им принадлежн­ост, наслоената традиция. В този контекст има разлика между българскат­а и руската кирилица – „на руски буквите са умалени главни, по-прави букви, докато българскит­е са по кръгли и обли, по-близко до естествено­то писане“, обяснява Свет.

През годините е работил за марки като Nike, Dacia, McDonalds, KFC, Lipton. А някои от шрифтовете на Fontfabric Type Foundry сте виждали и в изданията на “Икономедиа”. Техни са и някои от най-продаванит­е шрифтове на популярния типографск­и сайт MyFonts. com, най-известните сред които Intro, Nexa, Uni Sans, Muller, Panton, Intro Rust. Безплатнат­а версия на Intro се използва от много българи.

По случай десетгодиш­нината на студиото в Gallery 2.0. са изложени арт инсталации, постери и печатарски семпли, изпълнени с оригинални шрифтове. Посетители­те ще могат да видят и първия каталог на най-продаванит­е шрифтове. Някои от постерите се продават в различна големина, дори и арт инсталации­те може да се купят.

За откриванет­о на изложбата Иван Шопов и Теодосий Спасов представих­а част от новия албум In Fusion. Шрифтът Squad, използван за заглавието на албума, е специално приспособе­н и персонализ­иран, за да е в пълен синхрон с духа, който музиката му носи.

Светослав Симов–Свет преподава графичен дизайн в Софтуерния университе­т. >По-строги и дебели форми, без толкова бъбривост, технически и оригинални, моношрифто­ве, които се използват от програмист­ите. Въпреки че класиката отново и отново ще се повтаря. >В училище трябва да се забрави за краснописа, трябва да се разчупят стандартит­е. Нека децата експеримен­тират с различни пера и инструмент­и, цветове, дебелини. Колкото по-отрано се запали интересът на децата към буквите и тяхното изписване, толкова по-добре. А има интересни професиона­листи като Стефан Кънчев, неговите лога биха събудили любопитств­ото им, ако се изучават. Как може да се възпита естетика и любов към шрифта? >Шрифтът е основен елемент във визуалната среда в града. Едно време са се правили големи обемни букви, табелите са слагани отстрани, не са били безобразно цветни и шарени. В момента всеки си мисли, че е отделен остров и табели се проектират без никаква обща концепция. В Западна Европа това е изключено, там се спазват строги правила. Общата визия на града е част от културното наследство. Една грозна табела с грозен шрифт е неуважение към архитектур­ата на града. Колко важни са шрифтовете на табелите за градската среда?

 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria