//КИНО „Smart Ко­ле­да“ Ян­ко Тер­зи­ев

Праз­нич­на при­каз­ка за де­ца

Capital - - K3 | СВОБОДНО ВРЕМЕ //ПЪТУВАНЕ -

В ме­мо­а­ра си „Све­тът от вче­ра“ав­с­т­рийс­ки­ят пи­са­тел от ев­рейс­ки про­из­ход Сте­фан Цвайг ед­нов­ре­мен­но раз­каз­ва лич­на­та си ис­то­рия и я съ­пос­та­вя с по­ли­ти­чес­ки­те тру­со­ве в края на XIX век и през пър­ва­та по­ло­ви­на на ХХ век. Ви­ен­с­ко­то об­щес­т­во, в ко­е­то Цвайг из­рас­т­ва, е опи­са­но иди­лич­но, а от днеш­на глед­на точ­ка е в си­лен кон­т­раст с днеш­ни­те „сил­ни на де­ня“и пос­т­факт вре­ме­на­та. „Усе­тът за ве­рен ри­тъм и доб­ро ни­во се ко­ре­не­ше дъл­бо­ко в на­ро­да, за­що­то до­ри и най-прос­тич­ки­ят чо­век във ви­нар­на­та очак­ва­ше ху­ба­ва му­зи­ка от ор­кес­тъ­ра, а от кръч­ма­ря – ху­ба­во ви­но.“Но Ев­ро­па на Цвайг не е за­дъл­жи­тел­но бо­хем­с­ка, тя е най-ве­че об­ра­зо­ва­на. Той си спом­ня об­щес­т­во, за ко­е­то ос­ве­до­ме­ност­та е част от ежед­не­ви­е­то, жи­во­тът без сле­де­не на кул­тур­ни­те но­вос­ти и те­ат­рал­ни пре­ми­е­ри е не­мис­лим, вла­де­е­не­то на чуж­ди ези­ци е за­дъл­же­ние за по-за­мож­ни­те, а мла­ди­те по­ко­ле­ния имат си­лен глад към зна­ние и се­бе­ут­вър­ж­да­ва­не. Пи­са­те­лят сил­но се иден­ти­фи­ци­ра с ав­с­т­рийс­ка­та сто­ли­ца - за не­го ви­ен­ча­ни­нът, кой­то не по­пи­ва от мул­ти­кул­тур­на­та ат­мос­фе­ра на гра­да, не е ис­тин­с­ки ви­ен­ча­нин. Ев­ро­па, ко­я­то Цвайг тол­ко­ва оби­ча, в един мо­мент му об­ръ­ща гръб. През май 1933 г. в на­цис­т­ка

ННа про­жек­ци­я­та в рам­ки­те на „Ки­но­ма­ния“са­ло­нът бе­ше пъ­лен с де­ца и те бя­ха най-адек­ват­ни­те зри­те­ли. Смя­ха се на смеш­ни­те мес­та, рад­ва­ха се на пес­ни­те, нак­рая тех­ни­те ап­ло­дис­мен­ти бя­ха най-сил­ни. Фил­мът ги бе­ше спе­че­лил. Ша­рен, иг­рив и смис­лен, с бъл­гар­с­ки сю­жет, доб­ри ак­тьо­ри и ня­кол­ко пес­ни за нас­т­ро­е­ние. Де­ца­та са най-ис­к­ре­на­та пуб­ли­ка, усе­щат ко­га с тях „се иг­рае“чес­т­но.

„Smart Ко­ле­да“е ори­ги­нал­на идея на Ма­рия Ве­се­ли­но­ва (35), пър­во те­ат­рал­на ак­т­ри­са, пос­ле ки­но­ре­жи­сьор. Во­ди­ла е дет­с­ки те­ат­рал­ни шко­ли в про­вин­ци­я­та и Со­фия, има ре­а­ли­зи­ра­ни ус­пеш­ни пред­с­тав­ле­ния („Джу­ли Ма­ру­ли в стра­на­та на бон­бо­ни­те“, 2011). Ос­нов­на­та сю­жет­на ли­ния на фил­ма – съв­ре­мен­но бъл­гар­с­ко мом­че в ра­бо­тил­ни­ца­та на Дя­до Ко­ле­да – е от сце­на­рий на Ве­се­ли­но­ва за праз­ни­чен спек­та­къл, иг­ран ня­кол­ко го­ди­ни.

Фил­мът е факт с под­к­ре­па­та за де­бют на НФЦ (610 хил. лв.) и по­мощ­та на съ­миш­ле­ни­ци с та­лант. Сце­ног­ра­фи­я­та (Ми­ра Ка­ла­но­ва), кос­тю­ми­те (Ан­то­ния По­по­ва ) и ефек­ти­те (ком­пю­тър­на ани­ма­ция и ком­би­ни­ра­ни кад­ри) пра­вят ис­то­ри­я­та ис­тин­с­ка за дет­с­ки­те очи не­за­ви­си­мо от ли­ми­ти­те на бю­дже­та. Мал­ки­ят Кон­с­тан­тин Гер­ги­нов ка­то мом­че­то с ко­лед­но­то прик­лю­че­ние е от­к­ри­тие, ка­ме­ра­та (Ге­ор­ги Че­ле­би­ев) го оби­ча. Ка­лин Вра­чан­с­ки и Кон­с­тан­тин Лун­гов об­ли­чат по мяр­ка въз­рас­т­ни­те ро­ли, гру­па­та на ел­фи­те е глав­но от кук­ле­ни ак­тьо­ри, с ин­с­тинкт да ра­бо­тят за де­ца. Ка­то Дя­до Ко­ле­да Кръс­тю Ла­фа­за­нов е пес­те­лив и та­ка още по-сме­шен.

Пос­ла­ни­е­то за цен­ност­та на об­щу­ва­не­то в пре­пъл­нен с тех­но­ло­гии и за­ви­сим от тях свят е из­ве­де­но иг­ри­во, без ди­дак­ти­ка. Опа­ко­ва­но в ге­го­ве и доб­ро­душ­ни смеш­ки, с адек­ват­ни пес­ни (Алек­сан­дър Кос­тов, Ге­ор­ги Ст­рe­зов, Ан­гел Бе­шев) и хо­ре­ог­ра­фия (Бо­ря­на Ива­но­ва). Па­кет дет­с­ко ко­лед­но нас­т­ро­е­ние за ця­ло­то се­мейс­т­во. Още от съ­що­то: „Ян Би­би­ян“. “Важ­но е мла­ди­те хо­ра да бъ­дат на­со­че­ни към нея”, каз­ва пре­во­да­чът от нем­с­ки Да­ря Ха­ра­ла­но­ва, съ­що та­ка ра­бо­те­ща и с рус­ки език. „Не­пи­са­но пра­ви­ло е, че на все­ки трий­сет го­ди­ни за­поч­ва да се усе­ща не­об­хо­ди­мост от нов пре­вод на ли­те­ра­тур­ни­те про­из­ве­де­ния с пот­вър­де­на от вре­ме­то ху­до­жес­т­ве­на стой­ност и с вну­ше­ния от об­що­чо­веш­ка зна­чи­мост.” То­ва е тре­ти пре­вод на кни­га­та след то­зи на Жив­ка Драг­не­ва от 1944 и на Ан­на Ли­ло­ва от 1989 г. „Ве­че са ми­на­ли три де­се­ти­ле­тия, през ко­и­то ези­кът се е обо­га­тя­вал се­ман­тич­но, а вре­ме­ви­ят кон­текст, „Све­тът от вче­ра“, за­поч­на­та през 1934 г., за­вър­ше­на мал­ко пре­ди са­мо­у­бийс­т­во­то и из­да­де­на пос­мър­т­но, е пос­лед­на­та му кни­га. Гер­ма­ния из­га­рят кни­ги­те му, през 1934 г. пра­вят обиск в до­ма му, а в рам­ки­те на съ­ща­та го­ди­на той на­пус­ка Ав­с­т­рия. Жи­вее пър­во в Лон­дон, пос­ле в Ню Йорк, а впос­лед­с­т­вие се ус­та­но­вя­ва със съп­ру­га­та си Ло­те Ал­т­ман в Пет­ро­по­лис, Бра­зи­лия. Те та­ка и не ус­пя­ват да се по­чув­с­т­ват на мяс­то, а но­ви­ни­те от Ев­ро­па ги по­тис­кат все по­ве­че – в пос­лед­ни­те го­ди­ни от жи­во­та си е два­ма­та стра­дат от сил­на деп­ре­сия. Нак­рая се са­мо­у­би­ват чрез свръх­до­за ус­по­ко­и­тел­ни през 1942 г.

РР­аз­би­ти­те плоч­ки, заг­раж­де­ни­я­та и ед­ва раз­ми­на­ва­щи­те се хо­ра по тър­пя­ща­та ве­че ня­кол­ко ме­се­ца ре­мон­ти ул. „Иван Ва­зов“не тряб­ва да ви пла­шат – все още има мяс­то за при­ят­ни из­не­на­ди. Ед­на от тях е ма­лък бар, кой­то ще ви при­ка­ни с ме­ка не­о­но­ва свет­ли­на.

Спа­се­ни­е­то от шу­ма се каз­ва Republica, под­хо­дящ как­то за обед­но ка­фе, та­ка и за съ­би­ра­не с при­я­те­ли след ра­бо­та. Ба­рът е съз­да­ден от на­ми­ра­щия се в съ­сед­с­т­во нов офис на сту­ди­о­то за кон­цеп­ту­ал­на рек­ла­ма Nulla.

За мяс­то­то ос­нов­но се гри­жи Анас­тас Ан­ге­лов, чий­то опит от пос­лед­ни­те го­ди­ни ка­то бар­ман включ­ва „Спут­ник“и „Флип-Флоп“, а ка­то ди­джей мо­же да го поз­на­ва­те под псев­до­ни­ма Selector Stazz.

Той пла­ни­ра кок­тейл­но­то ме­ню (пре­дим­но кла­си­чес­ки пред­ло­же­ния с но­ви еле­мен­ти) да е се­зон­но и да се про­ме­ня през ня­кол­ко ме­се­ца, а в близ­ко бъ­де­ще му се ис­ка ба­рът да е под­си­лен и от мал­ка кух­ня. Ин­те­ри­о­рът в мо­мен­та е до­пъл­нен от ра­бо­ти на бъл­гар­с­ко­тан­за­нийс­ка­та ху­дож­нич­ка и сце­ног­раф Ха­ри­та Асу­ма­ни, а прог­ра­ма­та пред­виж­да все­ки ме­сец да има раз­лич­на изложба.

Nulla пла­ни­ра да из­пол­з­ва ба­ра и за про­веж­да­не­то на ра­бо­тил­ни­ци за сни­ма­не и ре­жи­си­ра­не – пър­ва­та ще бъ­де обя­ве­на ско­ро и ще бъ­де на те­ма цве­то­ви ко­рек­ции.

Republica ра­бо­ти все­ки ден от 8:30 до 23:30.

30.11 – 12.12

Три­те из­б­ра­ни. И та­зи го­ди­на бъл­гар­с­ки­те зри­те­ли ще мо­гат да гле­дат без­п­лат­но най-но­во­то от ев­ро­пейс­ко­то кино, или три­те фил­ма - фи­на­лис­ти от наг­ра­ди­те

“Лукс” на Ев­ро­пейс­кия пар­ла­мент. Гер­ман­с­ко-ав­с­т­рийс­ки­ят „Стикс“е за ле­кар­ка, ко­я­то по­па­да по сре­да­та на бу­ря с лод­ка в мо­ре­то. Сръб­с­ко-френ­с­ка­та про­дук­ция с учас­тие на Ка­тар „Дру­га­та стра­на на всич­ко“- за бел­г­рад­с­ко се­мейс­т­во, и „Же­на на вой­на“, фил­мът от Ис­лан­дия, Франция и Украйна - за еко­ло­гич­ни­те ка­тас­т­ро­фи и ка­у­за­та на ед­на же­на. Про­жек­ции ще има не са­мо в Со­фия, но и в Бла­го­ев­г­рад, Бур­гас, Вар­на, Пле­вен, Плов­див, Со­фия и Ста­ра За­го­ра. За да за­па­зят мес­та, зри­те­ли­те ще мо­гат да ку­пят до 2 без­п­лат­ни би­ле­та пред­ва­ри­тел­но.

По­ве­че ин­фор­ма­ция на: http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg/

30.11

Ирак­с­ки Ни­кул­ден. По слу­чай ран­но­то от­к­ри­ва­не на „Мул­ти кул­ти цен­тър“(ул. „Чер­но­мен“5, Со­фия) ще се про­ве­де ку­ли­нар­ни­ят курс “Ирак­с­ки Ни­кул­ден” на Фре­ди Бе­ни­а­мин и Ха­ни Та­ук. Ме­ню­то ще включ­ва: ша­ран мас­гуф - ме­со­по­там­с­ко яс­тие, спе­ци­ал­но ов­ку­се­но с близ­ко­из­точ­ни под­п­рав­ки, са­ла­та за мас­гуф - при­гот­ве­на със слад­ки и лю­ти чуш­ки, до­ма­ти, пре­сен лук, маг­да­ноз, сок от нар и къ­ри, чер­вен ориз бас­ма­ти - с до­ма­ти и чер­вен пи­пер – тра­ди­ци­он­но сер­ви­ран с ри­ба­та. А де­сер­тът е бис­к­ви­ти ма­а­мул – от грис и с пъл­неж от яд­ки и фур­ми. В

“Мул­ти кул­ти цен­тър” (ул. „Чер­но­мен“5), от 19:00 ч., це­на 50 лв.

30.11

Ма­ес­т­ро, му­зи­ка! Ди­ри­ген­тът Юка-Пе­ка Са­рас­те от Фин­лан­дия ще ди­ри­жи­ра Со­фийс­ка­та фил­хар­мо­ния. Един от най­доб­ри­те ди­ри­ген­ти на сво­е­то по­ко­ле­ние, ра­бо­тил е с ор­кес­т­ри ка­то Кон­цер­т­ге­бау, Сим­фо­нич­ния ор­кес­тър на BBC, Лон­дон­с­ка­та фил­хар­мо­ния, Бер­лин­с­ка­та фил­хар­мо­ния, фил­хар­мо­ни­и­те на Лос Ан­дже­лис, Ню Йорк и др. Прог­ра­ма­та включ­ва

4.12

С дрез­гав глас. Фе­но­ве­те на блу­са ще мо­гат да чу­ят дрез­га­вия глас на Бет Харт за пръв път в Бъл­га­рия. Но­ми­ни­ра­на­та за “Гра­ми” аме­ри­кан­ка е из­вес­т­на с хи­то­ве­те си ка­то LA Song (Out of This Town), в мо­мен­та из­пъл­не­ни­я­та й са пре­дим­но с ки­та­рис­та Джо Бо­на­ма­са, кой­то оба­че ня­ма да е на кон­цер­та. В Со­фия ос­вен кла­си­чес­ки­те си пар­че­та Бет Харт ще из­пъл­ни и част от пос­лед­ния си ал­бум - Fire On The Floor. В за­ла 1 на НДК, на­ча­ло 20 ч., би­ле­ти от 50 до 100 лв.

Ви­де­оп­ро­ек­тът „Ка­мен­ни­ят крал” на съв­ре­мен­на­та ви­зу­ал­на ар­тис­т­ка Ва­лен­ти­на Шар­ра е зас­нет в мес­т­ност­та на ге­о­лож­кия фе­но­мен „Ст­ру­па­ни­ца“- най-го­ля­мо­то древ­но сру­ти­ще от скал­ни бло­ко­ве в Бъл­га­рия. Там тя съз­да­ва про­ек­та си „Пъ­те­ка­та на треп­тя­щи­те ка­мъ­ни”, кой­то е пе­ше­хо­ден мар­ш­рут меж­ду ска­ли­те, раз­по­ло­жен на дес­ния бряг на ре­ка Ис­кър, в ра­йо­на на град Лу­ко­вит. Тук ко­ри­то­то на ре­ка­та про­ряз­ва ма­сив­ния ва­ро­вик и те­че през стръм­ни вер­ти­кал­ни ска­ли. Ос­нов-

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.