Сте­фан Ко­ман­да­рев

Capital - - СВОБОДНО ВРЕМЕ | K3 | 79 -

Тър­сещ. Тър­ся не­що, ко­е­то да ме за­па­ли, но­во­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во. Не оби­чам да се­дя на ед­но мяс­то.

В доб­ро­то и зло­то. Ал­бер Ка­мю, един от мо­и­те ку­ми­ри ка­то тий­нейн­джър, има ро­ман на име “Чу­ма­та”. Там глав­ни­ят ге­рой каз­ва, че на то­зи свят има па­ла­чи и жер­т­ви и тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да не сме на стра­на­та на па­ла­ча.

Лю­би­ми­ят ви мо­мент от де­ня?

Сут­рин­та. Ко­га­то сни­мах­ме “Пан­си­он за ку­че­та”, лог­лай­нът на фил­ма бе­ше: “Ко­га­то за­поч­ва, ля­то­то из­г­леж­да без­к­рай­но”. Бих го пе­риф­ра­зи­рал ка­то “Ко­га­то за­поч­ва, де­нят из­г­леж­да без­к­ра­ен”. Пок­рай две­те де­ца обик­но­ве­но ста­вам в 5:50.

Най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во във ва­ша­та ра­бо­та?

Да си за­па­зя чув­с­т­ви­тел­ност­та. Мис­ля, че то­ва е не­що­то, за ко­е­то все­ки в та­зи про­фе­сия меч­тае – да ос­та­неш чув­с­т­ви­те­лен към ре­ал­ност­та око­ло се­бе си, към фал­ша, ко­га един ак­тьор иг­рае вяр­но и ко­га не.

Как бих­те обяс­ни­ли то­ва, ко­е­то пра­ви­те, на ед­но 5-го­диш­но де­те?

Ве­че съм го обяс­ня­вал на две­те ми де­ца. Ки­но­то раз­каз­ва ис­то­рии. Си­нът ми, кой­то е на 11 го­ди­ни, ве­че за­поч­ва да сни­ма с те­ле­фо­на и да мон­ти­ра. Съ­ве­тът, кой­то му да­вам, е да раз­ка­же сво­я­та ис­то­рия.

Как си по­чи­ва­те?

Най-доб­ре се чув­с­т­вам в ед­на сгло­бя­е­ма къ­ща, ко­я­то нап­ра­вих в ро­доп­с­ко­то се­ло Рав­но­гор. На­ми­ра се на 1400 м ви­со­чи­на. Из­вън­зем­но мяс­то.

Как­во ви за­реж­да?

Да съм по пъ­те­ка­та към връх Св. Еле­на, над Рав­но­гор.

Чер­ни­ят и иро­ни­чен ху­мор – ако е под­п­ра­вен с ин­те­лект, за мен то­ва е най-вис­ши­ят пи­ло­таж.

Как­во ви на­тъ­жа­ва?

Един от про­зор­ци­те вкъ­щи гле­да точ­но към ко­фа­та с бок­лук. За 15-20 ми­ну­ти мо­же да ви­диш как ня­кол­ко ду­ши по­ред ми­на­ват и ро­вят в нея.

Как­во ви на­тъ­жа­ва?

На­тъ­жа­ва ме всич­ко, ко­е­то се случ­ва с въз­рас­т­ни­те хо­ра в та­зи стра­на. Ми­нах през гри­жа­та за два­ма­та ми ро­ди­те­ли, ве­че по­кой­ни­ци, всич­ки­те бит­ки със здрав­на­та сис­те­ма и как пен­си­и­те не сти­гат до­ри за ле­кар­с­т­ва­та. Всич­ко, на ко­е­то са осъ­де­ни на­ши­те май­ки и ба­щи, мо­же да се срав­ни с ге­но­цид.

Как­во ви вбе­ся­ва?

На фо­на на ця­ло­то не­ра­вен­с­т­во в стра­на­та, вбе­ся­ва ме бе­зо­чи­е­то на но­во­бо­га­та­ши­те, ко­е­то ни за­ли­ва по ули­ци­те и ме­ди­и­те. Вбе­ся­ва ме то­ва по­ве­де­ние, че всич­ко око­ло теб е ок.

Па­ра­ди­ра­не­то с при­те­жа­ния.

Лич­ност, на ко­я­то се въз­хи­ща­ва­те?

Въз­хи­ща­вам се на всич­ки ро­ди­те­ли, ко­и­то имат доб­лест­та да от­г­ле­дат де­ца­та си и да им да­дат въз­мож­ност­та за един смис­лен жи­вот. За мен днес то­ва е най-го­ле­ми­ят под­виг.

Знам ли? Ако ме за­па­ли ед­на идея, мо­га да я след­вам с го­ди­ни, с це­на­та на всич­ко.

Зат­ва­рям се пре­ка­ле­но мно­го в се­бе си. Да­дох си смет­ка, че тряб­ва да съм по-бли­зо до при­я­те­ли­те си.

Ка­къв та­лант бих­те ис­ка­ли да при­те­жа­ва­те?

Да сви­ря на не­що, но та­ка и не се на­у­чих.

Пос­лед­ни­ят по­да­рък, кой­то нап­ра­вих­те/по­лу­чих­те?

По­да­ря­вам на съп­ру­га­та си и дъ­ще­ря ми цве­тя от па­за­ра до Ма­лък град­с­ки театър. Пос­лед­но по­лу­чих на­ри­су­ва­ни кар­тич­ки от де­ца­та.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.