Вся­ко дви­же­ние на все­ки граж­да­нин

P Ки­тай пла­ни­ра про­ти­во­ре­чи­ва сис­те­ма за „со­ци­а­лен кре­дит“, ко­я­то съ­ди все­ки жи­тел спо­ред по­ве­де­ни­е­то. P Хо­ра­та ще бъ­дат въз­наг­раж­да­ва­ни или на­каз­ва­ни спо­ред "рей­тин­га" си. P Опа­се­ни­я­та са за за­сил­ва­не на кон­т­ро­ла на пра­ви­тел­с­т­во­то над на­се­ле­ни­е­то и за из

Capital - - СВЯТ - ав­тор Ма­ри­на Ста­не­ва | [email protected]

Кре­мъл ис­ка да през­в­зе­ме кол­ко­то се мо­же по­ве­че от ук­ра­ин­с­ко­то крайб­ре­жие.

Д„Да за­па­зиш до­ве­ри­е­то е слав­но, да на­ру­шиш до­ве­ри­е­то е по­зор­но.“Опи­рай­ки се на то­зи прин­цип, Ки­тай пла­ни­ра да съ­ди по­ве­де­ни­е­то на все­ки граж­да­нин, ка­то го кла­си­ра въз ос­но­ва на ас­пек­ти от все­кид­не­ви­е­то и ре­ша­ва да­ли е доб­ро или ло­шо. Пре­ди че­ти­ри го­ди­ни пра­ви­тел­с­т­во­то обя­ви на­ме­ре­ни­я­та си за ус­та­но­вя­ва­не на т.нар. сис­те­ма за со­ци­а­лен кре­дит в ця­ла­та стра­на до 2020 г. От­то­га­ва вер­сии на пла­на се тес­т­ват в ня­кол­ко гра­да, а цел­та е да се съз­да­де мре­жа, включ­ва­ща всич­ки жи­те­ли.

Въп­ро­сът е до­кол­ко то­ва е при­тес­ни­тел­но. Аме­ри­кан­с­ки­ят ви­цеп­ре­зи­дент Майк Пенс го на­ре­че „ору­ел­с­ка сис­те­ма, да­ва­ща въз­мож­ност за кон­т­ро­ли­ра­не­то на все­ки ас­пект от чо­веш­кия жи­вот“. И не е един­с­т­вен – спо­ред кри­ти­ци­те ста­ва въп­рос за вт­вър­дя­ва­не на хват­ка­та на дър­жа­ва­та над на­се­ле­ни­е­то. До­ка­то под­дръж­ни­ци­те смя­тат, че та­ка об­щес­т­во­то ще ста­не по-ци­ви­ли­зо­ва­но и ще спаз­ва по­ве­че за­ко­ни­те.

А ти ка­къв "со­ци­а­лен кре­дит" имаш

Не е учуд­ва­що, че съ­щес­т­ву­ват опа­се­ния пред­вид проб­лем­на­та си­ту­а­ция в Ки­тай с граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во, раз­с­лед­ва­ща­та жур­на­лис­ти­ка и пра­во­за­щит­ни­те ак­ти­вис­ти, как­то и нав­ли­за­щи­те в лич­но­то прос­т­ран­с­т­во тех­но­ло­гии за наб­лю­де­ние и же­ла­ни­е­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия да из­пол­з­ва из­кус­т­ве­ния ин­те­лект в уп­рав­ле­ни­е­то. Пра­ви­тел­с­т­во­то ве­че съ­би­ра ог­ром­но ко­ли­чес­т­во ин­фор­ма­ция за граж­да­ни­те и за­то­ва сис­те­ма­та за „со­ци­а­лен кре­дит“пов­ди­га се­ри­оз­ни въп­ро­си.

Мес­т­ни пи­лот­ни прог­ра­ми ве­че въз­наг­раж­да­ват доб­ро­то по­ве­де­ние и на­каз­ват ло­шо­то, а прог­ра­ма­та тряб­ва да стар­ти­ра в Пе­кин до края на 2020 г. От 2015 г. на­сам се из­пол­з­ва на­ци­о­нал­на мре­жа, ко­я­то съ­би­ра ин­фор­ма­ция от цен­т­рал­ни­те и ре­ги­о­нал­ни­те влас­ти, за вкар­ва­не на ки­тай­ци в „че­рен спи­сък“и ог­ра­ни­ча­ва­не на въз­мож­ност­та им да си ку­пят би­лет за са­мо­лет или за ско­рос­тен влак. „То­ва е част от сис­те­ма, ко­я­то един ден мо­же да бъ­де свър­за­на с прог­ра­ма­та за „со­ци­а­лен кре­дит“, ма­кар че има съм­не­ния да­ли Ки­тай ще ус­пее да ус­та­но­ви един­на сис­те­ма, или ще се при­ми­ри с ня­кол­ко по­мал­ки мре­жи“, по­соч­ва ана­лиз на Вloomberg.

Съ­де­не­то на по­ве­де­ни­е­то ста­ва по раз­лич­ни на­чи­ни на раз­лич­ни­те мес­та.„Про­со­ци­ал­ни­те“дей­нос­ти, ко­и­то вди­гат "рей­тин­га", включ­ват да­ря­ва­не на кръв, доб­ро­вол­чес­ка ра­бо­та, под­к­ре­па за въз­рас­т­ни­те, по­каз­ва­не на про­фе­си­о­нал­на

Q Ки­тайс­ки­ят пре­зи­дент Си Дзин­пин ис­ка сис­те­ма за “со­ци­а­лен кре­дит”, пок­ри­ва­ща ця­ла­та стра­на | Reuters ети­ка и ли­чен мо­рал и гри­жа за пуб­лич­на­та соб­с­т­ве­ност.

Пол­зи­те в те­зи слу­чаи мо­гат да бъ­дат на­ма­ле­ние на об­щес­т­ве­ни так­си и при­о­ри­тет при за­пис­ва­не на де­ца­та в учи­ли­ще или при по­лу­ча­ва­не на фи­нан­со­ва по­мощ. Неп­ла­ща­не­то на би­то­ви смет­ки и да­нъ­ци, из­вър­ш­ва­не­то на из­ма­ми, на­ру­ша­ва­не­то на пра­ви­ла­та на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия, го­во­ре­не­то по те­ле­фо­на при шо­фи­ра­не, ван­да­лиз­мът, до­маш­но­то на­си­лие, пла­ги­ат­с­т­во­то, раз­хож­да­не­то на ку­че без ка­иш­ка, раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на фал­ши­ви но­ви­ни, пус­ка­не­то на сил­на му­зи­ка и до­ри иг­ра­е­не­то пре­ка­ле­но дъл­го вре­ме на ви­де­о­иг­ри на­ма­ля­ват со­ци­ал­ния "кре­ди­тен рей­тинг". То­га­ва на­ка­за­ни­я­та са от­каз­ва­не на ос­нов­ни ус­лу­ги, заб­ра­на за взе­ма­не на за­ем и по­куп­ка на имот или лук­соз­на ко­ла, не­въз­мож­ност за прес­той в скъ­пи хо­те­ли, ог­ра­ни­че­ния за за­пис­ва­не­то на де­ца­та в оп­ре­де­ле­ни учи­ли­ща или за на­е­ма­не­то на ра­бо­та във фи­нан­со­ва­та сфе­ра.

Кол­ко точ­но опас­но Влас­ти­те твър­дят, че сис­те­ма­та за „со­ци­а­лен кре­дит“е на­чин да се вър­не до­ве­ри­е­то и да се спаз­ват за­ко­ни­те, тъй ка­то стра­на­та е за­сег­на­та от ко­руп­ция, фи­нан­со­ви из­ма­ми и кор­по­ра­тив­ни скан­да­ли. Под­дръж­ни­ци­те на прог­ра­ма­та я въз­п­ри­е­мат ка­то сред­с­т­во за на­сър­ча­ва­не на доб­ри­те прак­ти­ки в об­щес­т­во­то, а не ка­то на­ру­ша­ва­не на лич­но­то прос­т­ран­с­т­во. Но пра­во­за­щит­ни­ци смя­тат, че то­ва е обез­по­ко­и­те­лен план за стра­на, ко­я­то цен­зу­ри­ра ме­ди­и­те и ин­тер­нет и зат­ва­ря по­ли­ти­чес­ки ди­си­ден­ти. „Влас­ти­те ще мо­гат зна­чи­тел­но да раз­ши­рят пог­ле­да си вър­ху то­ва, ко­е­то на-

се­ле­ни­е­то и до­ри чуж­дес­т­ран­ни­ят биз­нес в Ки­тай пра­ви и мис­ли“, по­соч­ва пред China File Ми­ри­ам Мес­нер, ръ­ко­во­ди­тел на прог­ра­ма­та по ико­но­ми­ка и тех­но­ло­гия към Mercator Institute for China Studies. От Human Rights Watch пък пре­дуп­реж­да­ват, че граж­да­ни­те не ви­на­ги зна­ят, че са по­пад­на­ли в „че­рен спи­сък“за­ра­ди по­ве­де­ни­е­то си.

Пла­нът още е в раз­ви­тие. „Не е яс­но как и ко­га те­зи раз­по­къ­са­ни прог­ра­ми ще се обе­ди­нят и еди­нен рей­тинг за все­ки граж­да­нин из­г­леж­да да­леч­на пер­с­пек­ти­ва. Преч­ки­те пред сис­те­ма­та от­ра­зя­ват поз­на­ти­те бю­рок­ра­тич­ни спън­ки, глав­но не­же­ла­ни­е­то на ком­па­ни­и­те и аген­ци­и­те да спо­де­лят дан­ни“, пи­ше за The Diplomat Пийт Хънт, ба­зи­ран в Бан­кок пи­са­тел и ана­ли­за­тор.

Спо­ред Джей­ми П. Хор­с­ли от Paul Tsai China Center ня­ма та­ко­ва не­що ка­то на­ци­о­на­лен „со­ци­а­лен кре­ди­тен рей­тинг“. „Ня­кол­ко гра­да в Ки­тай, как­то и ком­па­нии с прог­ра­ми за ло­ял­ни кли­ен­ти в мо­мен­та из­чис­ля­ват точ­ки, ос­нов­но за да оп­ре­де­лят наг­ра­ди­те и дос­тъ­па до раз­лич­ни прог­ра­ми. Те­зи хо­ра или ком­па­нии, ко­и­то са вклю­че­ни в „чер­ни спи­съ­ци“, са там за кон­к­рет­ни и от­но­си­тел­но се­ри­оз­ни на­ру­ше­ния ка­то из­ма­ма или пре­ко­мер­но за­мър­ся­ва­не, ко­и­то по прин­цип би­ха би­ли на­ру­ше­ния нав­ся­къ­де“, ко­мен­ти­ра Хор­с­ли пред Foreign Рolicy.

Не та­ка смя­та ана­ли­за­то­рът от бри­тан­с­кия ана­ли­ти­чен ин­с­ти­тут Chatham House Ро­де­рик Уай, спо­ред ко­го­то е при­тес­ни­тел­но, че сис­те­ма­та мо­же да се из­пол­з­ва сре­щу ди­си­ден­ти и ак­ти­вис­ти, ма­кар да ня­ма все още яс­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за то­ва. „Ви­дът

ин­фор­ма­ция, ко­я­то съ­би­ра пра­ви­тел­с­т­во­то, под­с­каз­ва, че мо­же да бъ­де упот­ре­бе­на сре­щу хо­ра, ко­и­то то не одоб­ря­ва. То­ва е ог­ром­на ин­тег­ра­ция на раз­лич­ни ви­до­ве дан­ни, съ­би­ра­ни от раз­лич­ни аген­ции. Имам из­вес­т­ни съм­не­ния да­ли ще ра­бо­ти тол­ко­ва ефек­тив­но, за­що­то те­зи сис­те­ми са мно­го слож­ни за уп­рав­ле­ние, но има яс­но на­ме­ре­ние от стра­на на ки­тайс­ки­те влас­ти да ги из­пол­з­ват“, каз­ва пред "Ка­пи­тал" Ро­де­рик Уай. И до­пъл­ва, че те ня­ма да го на­ре­кат „кон­т­ро­ли­ра­не на на­се­ле­ни­е­то“, а „под­дър­жа­не на со­ци­ал­на­та ста­бил­ност“. Въп­ре­ки че це­ли­те ще са яс­ни. Тех­но­ло­гич­ни­ят нап­ре­дък улес­ня­ва съ­би­ра­не­то на ин­фор­ма­ция в Ки­тай. На­ци­о­нал­на­та плат­фор­ма за спо­де­ля­не на кре­дит­на ин­фор­ма­ция нап­ри­мер, ко­я­то се из­пол­з­ва за вкар­ва­не в „че­рен спи­сък“на па­са­же­ри на са­мо­ле­ти и вла­ко­ве, съ­пос­та­вя дан­ни от цен­т­рал­ни­те и ре­ги­о­нал­ни­те влас­ти. Съ­щев­ре­мен­но тех­но­ло­ги­и­те за ли­це­во раз­поз­на­ва­не ве­че се из­пол­з­ват за иден­ти­фи­ци­ра­не на на­ру­ши­те­ли ка­то ко­ло­ез­да­чи, пре­ми­на­ва­щи на чер­ве­но. „Сис­те­ма­та за „со­ци­а­лен кре­дит“е мо­же би най-яс­но­то за­яв­ле­ние на на­ме­ре­ни­е­то на пра­ви­тел­с­т­во­то да под­си­ли за­ко­но­ви­те и по­ли­ти­чес­ки­те про­це­си чрез въ­веж­да­не­то на ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии“, каз­ва пред Вloomberg Ро­джър Крий­мърс от Leiden University. В Иу, про­вин­ция Джъд­зян, къ­де­то от 2017 г. има сис­те­ма за оце­ня­ва­не на хо­ра­та със стой­нос­ти от 0 до 200, чуж­ден­ци­те са вклю­че­ни в тес­то­ва­та схе­ма. При до­бър кре­дит те по­лу­ча­ват пре­фе­рен­ци­ал­ни за­е­ми, а при лош не им се из­да­ват ви­за и раз­ре­ши­тел­но за ра­бо­та.

Н„Ние ще бъ­дем ка­то FedEx в Кос­мо­са. Ние сме ка­то оне­зи мал­ки хо­ра, ко­и­то дос­та­вят прат­ки­те пред вра­та­та на до­ма ви.“С те­зи ду­ми Пи­тър Бек, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на кос­ми­чес­кия стар­тъп Rocket Lab, пре­ди око­ло три сед­ми­ци обя­ви на­ча­ло­то на след­ва­щия етап в ево­лю­ци­я­та на час­т­ни­те кос­ми­чес­ки по­ле­ти – бър­зо­то, дос­тъп­но и от­но­си­тел­но ев­ти­но из­п­ра­ща­не на не­го­ле­ми то­ва­ри в око­ло­зем­на ор­би­та.

Кон­к­рет­ни­ят по­вод е, че на 11 но­ем­в­ри мла­да­та аме­ри­кан­с­ко-но­во­зе­лан­д­с­ка ком­па­ния из­вър­ши пър­вия ус­пе­шен ко­мер­си­а­лен старт на сво­я­та су­пер­ле­ка ра­ке­та Electron. Ма­кар че е двус­те­пен­на, тя е дъл­га са­мо 17 мет­ра, но е спо­соб­на да из­с­т­ре­ля мал­ки са­те­ли­ти с тег­ло до 225 кг в нис­ка ор­би­та око­ло Зе­мя­та.

По-важ­но­то оба­че е, че един по­лет с Electron стру­ва ре­кор­д­но нис­ки­те 5.8 млн. до­ла­ра. Са­мо за срав­не­ние – ед­но из­с­т­рел­ва­не на ра­ке­та­та Falcon 9 на SpaceX е на стой­ност ми­ни­мум 50 млн. до­ла­ра, ка­то за мяс­то на бор­да й мо­же да се ча­ка с го­ди­ни. И въп­ре­ки че на те­о­рия SpaceX е спо­соб­на да из­ве­де с един по­лет над 7000 на­но­са­те­ли­та, в ре­ал­ност­та то­ва ед­ва ли ня­ко­га ще се слу­чи. От ед­на стра­на, би би­ло ло­гис­ти­чен кош­мар за ком­па­ни­я­та на Илън Мъск, а от дру­га, би я от­к­ло­ни­ло от ос­нов­на­та й цел – съз­да­ва­не на свръх­мощ­на плат­фор­ма за меж­дуп­ла­нет­ни пи­ло­ти­ра­ни по­ле­ти.

Та­ка за мо­мен­та па­за­рът на мал­ки­те са­те­ли­ти ка­то че ли ос­та­ва не­за­е­та ни­ша за кос­ми­чес­ки ен­ту­си­ас­ти ка­то Пи­тър Бек.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.