БНТ ло­ви мо­мен­та с хай­тек пре­да­ва­не

Capital - - СВОБОДНО ВРЕМЕ -

ВВ ме­дий­ния шум око­ло ця­лос­т­но­то об­нов­ле­ние на об­ли­ка на БНТ е въз­мож­но зри­те­ли­те да са про­пус­на­ли ед­но от но­ви­те пре­да­ва­ния на об­щес­т­ве­на­та ме­дия, чи­я­то цел е да ни дър­жи в крак с вре­ме­то.

Ве­че тре­ти ме­сец „Уло­ви мо­мен­та“с во­дещ Ми­лен Ата­на­сов по ув­ле­ка­те­лен и дос­тъ­пен на­чин ни ос­ве­до­мя­ва за при­със­т­ви­е­то на тех­но­ло­ги­и­те, ино­ва­ци­и­те и на­уч­ни­те пос­ти­же­ния в на­ше­то ежед­не­вие.

За­дъл­бо­че­но

П р е д а в а н е т о п р е с л е д в а ам­би­ци­оз­на­та за­да­ча да бъ­де ал­тер­на­ти­ва на со­ци­ал­ни­те ме­дии и да вър­не пуб­ли­ка­та об­рат­но към те­ле­ви­зи­я­та. Да ни спес­ти без­к­рай­но­то ро­ве­не по сай­то­ве и фо­ру­ми, ка­то нап­ра­ви стро­ен и за­дъл­бо­чен об­зор на случ­ва­що­то в об­ласт­та на тех­но­ло­ги­и­те - от дреб­ни­те “джа­джи” до ма­щаб­ни­те проекти, от ко­и­то за­ви­си бъ­де­ще­то на на­ша­та пла­не­та.

Идей­но

Иде­я­та е все­ки от нас – до­ри не­из­ку­ше­ни­ят от тех­ни­чес­ка­та ма­те­рия, да е на­яс­но до­кол­ко про­ме­ни­те в та­зи об­ласт вли­я­ят вър­ху жи­во­та ни. Мно-

го чес­то обик­но­ве­ни­ят пот­ре­би­тел се чув­с­т­ва изо­ли­ран от сфе­ра­та на ино­ва­ци­и­те. А те се по­я­вя­ват, усъ­вър­шен­с­т­ват, а впос­лед­с­т­вие чес­то по­тъ­ват в заб­ве­ние със свет­ка­вич­на ско­рост. Пре­да­ва­не­то ще ни по­мог­не да осъз­на­ем, че тех­но­ло­ги­и­те са в на­ша ус­лу­га, че ние ги уп­рав­ля­ва­ме, а не те нас. Да сме доб­ре ос­ве­до­ме­ни, ко­га­то се чу­дим да­ли да си на­ба­вим по­ред­на­та джа­джа. Или прос­то да се по­рад­ва­ме на то­ва “как са го из­мис­ли­ли хо­ра­та” би­ло то у нас, би­ло по ши­ро­кия свят. Ето как пи­са­те­лят Том Клан­си обоб­ща­ва си­ту­а­ци­я­та: „Ня­ко­га и пи­ро­ни­те са спа­да­ли към ви­со­ки­те тех­но­ло­гии. Не тол­ко­ва да­леч във вре­ме­то хо­ра­та е

тряб­ва­ло да бъ­дат ин­с­т­рук­ти­ра­ни как да из­пол­з­ват те­ле­фо­на.

Тех­но­ло­ги­я­та си ос­та­ва прос­то сред­с­т­во, а хо­ра­та я пол­з­ват, за да по­доб­рят ка­чес­т­во­то си на жи­вот.“

От мяс­то­то на съ­би­ти­е­то

А за ка­чес­т­во­то ни на жи­вот мис­лят буд­ни умо­ве тук, в Бъл­га­рия, и еки­път ни се сре­ща с тях в ра­бот­на­та им сре­да. Нап­ри­мер с хо­би ин­же­не­ра Ан­гел Сто­я­нов, съз­дал своя уни­ка­лен хиб­рид меж­ду тро­ти­нет­ка, дре­зи­на и скейт­борд – съ­вър­ше­но сред­с­т­во да се прид­виж­ва­ме ефек­тив­но в град­с­ка­та сре­да. За се­бе си Ан­гел каз­ва “аз съм по­ред­ни­ят от­к­ри­ва­тел на ко­ле­ло­то”, а “Уло­ви мо­мен­та“ус­луж­ли­во ни раз­каз­ва ця­ла­та ис­то­рия на ве­ло­си­пе­да от 1865 г. до пос­лед­ни­те му мо­ди­фи­ка­ции от свръх­мо­дер­ни ма­те­ри­а­ли. Сред кра­си­ви­те кад­ри с хи­жи в Швей­ца­рия и Нор­ве­гия, всеп­риз­на­ти за об­раз­ци на сим­би­о­за­та меж­ду при­ро­да, ар­хи­тек­ту­ра и еко­тех­но­ло­гии, е раз­ка­за­на ис­то­ри­я­та на Ан­д­рея Мо­ме­рин.

Ар­хи­тек­тът гле­дал, меч­тал и нак­рая осъ­щес­т­вил своя ми­нип­ро­ект за зас­лон на Ви­то­ша.

Еко­те­ма­ти­ка­та е зас­тъ­пе­на и в епи­зо­да “Нап­ред към ми­на­ло­то”, кой­то пък раз­каз­ва ис­то­ри­я­та на ед­на чуж­ди­ца в ези­ка ни - ъп­сайк­линг. Зад нея се крие ця­ла ин­дус­т­рия, при ко­я­то от от­па­дъ­ци съз­да­ва­ме но­ви про­дук­ти. Бъл­гар­с­ки­ят при­мер тук е ис­то­ри­я­та на На­та­лия и Де­ян - ди­зай­не­ри на чан­ти от гра­мо­фон­ни пло­чи.

Ако пък ви ин­те­ре­су­ва ед­на от най-об­съж­да­ни­те те­ми - елек­т­ро­мо­би­ли­те - в “Уло­ви мо­мен­та” ще раз­бе­ре­те как­ва ско­рост раз­ви­ват, как и къ­де се за­реж­дат, имат ли пре­дим­с­т­ва пред бен­зи­но­ви­те ко­ли и как мо­же да се на­е­ме елек­т­ро­мо­бил в Со­фия на по-нис­ка це­на от обик­но­ве­но так­си.

Про­дук­ци­я­та от­п­ра­вя нов пог­лед и към по­заб­ра­ве­ни­те тра­ди­ции, пос­ти­же­ния, за­на­я­ти и въз­мож­нос­ти­те за съв­ре­мен­но­то им при­ло­же­ние и съ­че­та­ва­не с ак­ту­ал­ни­те тех­но­ло­гии. Ху­мо­рът и за­бав­но­то от­но­ше­ние ще се съ­че­та­ват със се­ри­оз­но тес­т­ва­не на ап­ли­ка­ции, но­во­въ­ве­де­ния в об­ласт­та на тех­но­ло­ги­и­те, ин­с­т­ру­мен­ти, хра­ни, тран­с­порт, въз­мож­нос­ти за ак­тив­на и до­ри ек­с­т­рем­на по­чив­ка, съз­да­ва­не на здра­вос­лов­ни на­ви­ци, раз­ви­тие на енер­гий­на не­за­ви­си­мост за до­мо­ве­те и офи­си­те.

Во­де­щи­ят на пре­да­ва­не­то Ми­лен Ата­на­сов е един от ав­то­ри­те на руб­ри­ка­та на БНТ „Зе­ле­на свет­ли­на“и има дъл­го­го­ди­шен опит ка­то жур­на­лист и меж­ду­на­ро­ден ре­дак­тор в нюз­ру­ма на БНТ. Ре­жи­сьо­ри са Ма­рия Хрис­то­ва и Доб­ро­мир Па­лас­ков, сце­на­рист е Би­ля­на Бо­не­ва, опе­ра­тор Вла­ди­мир Бог­дан­с­ки. RВ­о­де­щи­ят Ми­лен Ата­на­сов ин­тер­вю­и­ра уче­ник в цен­тъ­рa по ро­бо­ти­ка на­А­ме­ри­кан­с­кия ко­леж в Со­фия

Ска­чат, пе­ят мал­ки­те. Кон­церт на де­ца от раз­лич­ни во­кал­ни гру­пи и учи­ли­ща, обе­ди­не­ни от иде­я­та за щас­ти­е­то и раз­лич­ни цен­нос­ти и доб­ро­де­те­ли. Му­зи­кан­ти­те Лю­бо­мир Ца­нев на ро­ял, Пет­ра Ата­на­со­ва на флей­та и Габ­ри­е­ла Ка­ло­я­но­ва на ви­о­лон­че­ло под­к­ре­пят дет­с­ки­те гла­со­ве. Пес­ни­те, ко­и­то ще из­пъл­нят де­ца­та, са за­пи­са­ни и в сту­дио и дис­ко­ве­те се про­да­ват. В „Си­ти Марк Арт Цен­тър”

8.12

Sweet tooth. Дет­с­ко гот­вар­с­ко ате­лие в “Му­зей­ко”, пос­ве­те­но на ко­лед­ни­те слад­ки.

Под­хо­дя­що е за де­ца над 6 го­ди­ни и има ог­ра­ни­чен брой мес­та за учас­тие. Пред­ви­де­ни са две гру­пи: 12:00 - 12:30 ча­са и 13:30 - 14:00 ча­са. Би­ле­тът за ку­ли­нар­на­та ра­бо­тил­ни­ца е на це­на от 2 лв. и ва­жи са­мо с би­лет за “Му­зей­ко”. По­ве­че де­тай­ли на: www.muzeiko.bg

8.12

Хвър­ча­щи­те хо­ра. Ед­на сед­ми­ца, пос­ве­те­на на про­из­ве­де­ни­я­та на Ва­ле­ри Пет­ров. Ос­вен из­лож­ба от те­ат­рал­ни пла­ка­ти, вдъх­но­ве­ни от „Бя­ла при­каз­ка“, на 7 де­кем­в­ри ще има че­те­не на дет­с­ки­те при­каз­ки „Пук!“, „Коп­че за сън“, „В лун­на­та стая“и „Ме­ко ка­за­но“, как­то и сре­ща с илюс­т­ра­то­ри­те на но­ви­те из­да­ния. Ще бъ­дат пред­с­та­ве­ни ар­хив­ни ма­те­ри­а­ли от спек­так­ли на те­а­тъ­ра, свър­за­ни с Ва­ле­ри Пет­ров, а ак­тьо­ри от Мла­деж­кия те­а­тър "Ни­ко­лай Би­нев" ще пред­с­та­вят лю­би­ми­те си сти­хот­во­ре­ния на Ва­ле­ри Пет­ров. В Мла­деж­ки те­а­тър "Ни­ко­лай Би­нев", пъл­на прог­ра­ма на: www.mlt.bg

Две нап­ред, ед­на на­зад. Меж­ду­на­род­ни­ят ден на тан­го­то ще бъ­де от­бе­ля­зан в Со­фия с френ­с­ки ак­цент, за­що­то имен­но Па­риж е мяс­то­то, от ко­е­то в на­ча­ло­то на ХХ век тан­го­то нав­ли­за в Ев­ро­па. Във Фран­ция Ас­тор Пи­а­цо­ла от­ва­ря но­ва стра­ни­ца в ис­то­ри­я­та на жан­ра, съз­да­вай­ки “тан­го ну­е­во”. Френ­с­ки­те му­зи­кан­ти Doble Filo – Tango Duo ще сви­рят два пъ­ти в Бъл­га­рия: на 10 де­кем­в­ри от 19:30 и по вре­ме на Gran Milonga (тан­го бал) на 11 от 20:00. В за­ла “Сла­вей­ков” на Френ­с­кия ин­с­ти­тут.

11-16.12

Со­фийс­ки­ят меж­ду­на­ро­ден па­на­ир на кни­га­та. Мо­то­то на таз­го­диш­но­то из­да­ние е „Че­ти­ри стра­ни - един език“,

Ма­те­ма­ти­чес­ки. То­ва ми е го­лям ком­п­лекс още от уче­ни­чес­ки­те го­ди­ни. Пос­ле при един тест за ин­те­ли­ген­т­ност раз­б­рах, че му­зи­кан­т­с­ки­ят и ма­те­ма­ти­чес­ки­ят ум имат мно­го до­пир­ни точ­ки и чес­то при от­к­люч­ва­не­то на ед­на­та склон­ност дру­га­та мо­же и да по­и­зос­та­не. При­ми­рих се до­ня­къ­де.

Пос­лед­ни­ят по­да­рък, кой­то нап­ра­вих­те/по­лу­чих­те?

По­да­рих си са­ма на се­бе си кла­вир на “Вил­хелм Тел” от Ро­си­ни.

Три мес­та в ин­тер­нет, ко­и­то по­се­ща­ва­те най-чес­то?

Ин­с­таг­рам, Operabase, YouTube.

Къ­де бих­те ис­ка­ли да жи­ве­е­те?

Ли­са­бон.

Лю­би­ми­те ви име­на?

Ро­ня, ка­то дъ­ще­ря­та на раз­бой­ни­ка, и Зи­ги, ка­то Стар­дъст. И две ду­ми, ко­и­то би­ха би­ли стра­хот­ни име­на - Вя­тър и Ла­ви­на, все­по­ми­та­щи.

Най-ин­те­рес­но­то мяс­то, на ко­е­то сте би­ли?

Всич­ки мес­та са ми ин­те­рес­ни. За­ра­ди хо­ра­та.

Мо­то или ци­тат, бли­зък до фи­ло­со­фи­я­та ви за жи­во­та?

Ед­но­то е на проф. Дъм­бъл­дор: “Не съ­жа­ля­вай мър­т­ви­те, съ­жа­ля­вай жи­ви­те. И най-ве­че оне­зи от тях, ко­и­то жи­ве­ят без лю­бов”.

Дру­го­то е пак от “Ха­ри По­тър”, ка­за го ба­ща­та на Рон, г-н Уийз­ли: “Ни­ко­га не се до­ве­ря­вай на не­що, ко­е­то мо­же да мис­ли, но не мо­жеш да ви­диш къ­де е скрит мо­зъ­кът му!” Та­зи фра­за ме спа­си от ано­ним­ния хейт в ин­тер­нет.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.