Прах във въздуха, прах в очите
Замърсяването на въздуха в София намалява, но не благодарение на конкретни мерки. Общината, КАТ, агенцията по околна среда, здравните инспекции и другите отговорни институции предприемат хаотични действия без конкретна посока. Нито отчитането на замърся
Замърсяването на въздуха в София намалява, но не и благодарение на конкретни мерки
ВВ понеделник, 3 декември, София се събуди потънала в прашна мъгла.
Температурната инверсия направи видим един проблем, който съществува от години, но се подминаваше. В сряда вятърът задуха, небето се показа, софиянци задишаха по-спокойно, но негодуванието от проблема със замърсяването на въздуха не напусна, а прерасна в протест на “Московска”
33. Според системата на Столичната община (СО) за ранно предизвестяване в петък, когато излиза седмичният “Капитал”, в кварталите “Хиподрума” и “Павлово” замърсяването ще е три пъти над нормите от 50 микрограма на куб.м, а в “Дружба” и “Надежда” - два пъти.
Проблемът с мръсния въздух нито е нов, нито се отнася само до София. Столицата не е градът с най-много превишения на праговите стойности на фини прахови частици (ФПЧ) в България, но пък със сигурност заради населението й засяга най-много хора. Факт е и че Столичната община е най-богатата у нас, така че, ако някой може да се
справи с проблема, трябва да е тя. Общината обаче заедно с още няколко институции като здравни инспекции и пътната полиция не си вършат работата и предприемат хаотични мерки с противоречив ефект, вместо бързо и категорично да решат проблема.
Ти ужасно закъсня Първият и основен проблем е, че чистотата на въздуха влезе на дневен ред в местната власт със закъснение. В сряда пред журналисти председателят на общинския съвет Елен Герджиков каза, че общината е осъзнала проблема "не сега, а преди няколко години". В писмен отговор на въпроси на “Капитал” зам.-кметът по околна среда Йоана Христова напомни, че през 2017 г. Столичният общински съвет (СОС) прие нова програма за подобряване качеството на въздуха в София и план към нея. Въпросната програма е за периода 2015-2020 г., но беше приета две години след като трябваше да влезе в действие. Христова уточнява, че в началото на тази година СОС одобри и механизъм за действие при високи нива на
ФПЧ в София. В него присъства и мярката "въвеждане регламент за навлизане на МПС в "Зона център“на принципа четни и нечетни номера на автомобилите" - нещо, което СО може да направи, но досега не се е възползвала.
Освен това дирекцията “Въздух, климат и енергия” беше създадена в края на 2017 г., а нейната директорка Теодора Полимерова беше назначена чак през пролетта на 2018 г. Всичко това е доказателство, че темата всъщност е нова за общината за последните година-две и там все още се ориентират в каква посока да действат.
Най-сериозният стимул за предприемане на някакви мерки беше фактът, че Европейската комисия ни осъди през април 2017 г. за лошото качество на въздуха. Тогава започна и гражданската мрежа от сензори airbg, която направи замърсяването още по-видим проблем. Макар че устройствата, преди да се калибрират, могат да грешат заради влажността във въздуха, те позволиха на хората да се информират от независим източник, на който имат доверие.
От ГЕРБ, които управляват общината вече от около десетилетие, си приписват постоянно заслугата за подобряване на качеството на въздуха (виж графиката). “Тази част от [хората в] София, която изкарва повече пари, иска да подобри начина си на отопление, автомобилите си, на живот като цяло”, казва Рашид Рашид, коорданитор "Околна среда" от проекта "Визия за София" и експерт по околна среда. Именно повишаването на стандарта на живот е причината въздухът да се изчиства постепенно през последните години. Без да се предприемат конкретни мерки обаче, през зимата положението ще остане зловещо. Според Рашид Рашид пикът на подобно намаляване "от само себе си" е достигнат.
Няколко притеснителни пропуска
Тъй като София има лошия късмет да е в котловина, климатичната обстановка играе ключова роля и при всяка мъгла проблемът става непоносим.
Затова и решението трябва да е “на 100%”, а не частично, отбелязва Рашид. Подмяната на битовото отопление също е очевиден пропуск, който изобщо не се е случил досега, а се чакат пари по оперативна програма "Околна среда". Общината подмени 30 печки в квартал Нови Искър за 70 хил. лв. пилотно, за да провери как би действал подобен механизъм. За да се подменят печките на 50 хил. домакинства, ще трябват около 117 млн. лв. по груби сметки. Засега плановете на общината, обяснява Христова, са за газифициране, топлофициране, климатици и пелети.
Не става ясно кой и как ще получава климатици или ще се присъедини към “Топлофика-
ция”. Вариантът с насърчаване на използване на помощите за енергийно бедни не за твърди горива, а за по-чисти методи не се коментира широко. В справка за изпълнението на програмата в периода 2009-2014 г., получена от "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация, пише, че тогава единствените мерки, свързани с битовото
отопление, са били саниране и приемане на планове.
Тази седмица СО се похвали, че са правили инспекции за горене на отпадъци във "Факултета", като нарушители не са открити, а мъглата е попречила на работата на инспекторите. Заместник-кметът по околната среда Йоана Христова не даде конкретен отговор на въпроса как точно мъглата е пречела. Според Рашид трябва да има засилен контрол върху горенето с цел извличане на метали или отопление, тъй като това е "най-тежкото замърсяване, което никога не е оценявано".
В момента КАТ имат право да спират от движение автомобили без катализатори. От МВР не отговориха до редакционното приключване на броя дали са правени проверки за замърсяващи въздуха автомобили в столицата на 4 и 5 декември.
Не на последно място, СО няма специални мерки за узявимите групи, тъй като на този въпрос от общината изобщо не отговориха на “Капитал“. Децата, възрастните хора и болните от респираторни заболявания са по-чувствителни към резките повишения на ФПЧ. Общинските програми могат да включват конкретни мерки за тях, но в тези на СО явно няма. Единственото е, че общината е искала замервания в мобилна станция в близост до училища и детски градини през 2017 г., става ясно от отговори на МОСВ до “Капитал”, като не е уточнено какъв е бил резултатът и за какво се използва тази информация. Пред БНР зам.-министърът на образованието Таня Михайлова обясни, че децата с хронични дихателни заболявания ще бъдат освобождавани от училище.
Досега няма конкретно изследване за влиянието на мръсния въздух върху здравето на гражданите в София.
Искаме, ама нямаме желание
Освен че са закъснели с мерките и изобщо по темата обаче, това, което не се случва у нас, на първо място е изобщо да се измери проблемът. През февруари 2018 г. пък министърът на околната среда Нено Димов даде заявка, че иска партньорство между официалните измервания на въздуха на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и гражданската инциатива airbg.info. Стефан Димитров, единият създател на мрежата, обясни пред “Капитал”, че веднага след срещата между него и няколко души, сред които министърът, столичният кмет Йорданка Фандъкова и проф. д-р Христомир Брънзов, тогава директор на НИМХ – БАН, са се случили замервания за точността на гражданските датчици. До всяка автоматична станция на ИАОС поставили датчик на airbg и се оказало, че резултатите им са сходни. Димитров обясни, че вече шест месеца те събират и изпращат данните си в поискания от ИАОС формат, но от тяхна страна няма реакция - не предоставят данните на общината, която пък и не си ги иска.
Една от малкото добри новини е, че София ще се сдобие с нови 22 сензора за измерване на качеството на въздуха, като обществената поръчка е на етап оценка на офертите. Лошата е, че досега можеха да се използват и останалите поне 400 сензора на гражданската мрежа.
Освен това информацията за това кой замърсява наймного е, меко казано, противоречива. В отговор на въпроси на “Капитал” зам.-кметът по околна среда Йоана Христова обяснява, че транспортът - с 57% принос, а според данни в
Националната програма, която Световната банка изготви по поръчка на Министерството на околната среда и водите, именно битовото отопление е по-голям замърсител на въздуха в столицата.
Не на последно място, у нас няма никакво изследване на влиянието на нивата ФПЧ върху здравето.“Предвид горепосоченото не са налице обективни данни за оценка на степента на влияние на качеството на атмосферния въздух върху здравното състояние на населението в София”, пише в доклада за въздуха на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) за 2017 г., като изданията от предишните години завършват по аналогичен начин. “Проблемът не е екологичен, а здравен. РЗИ не правят изследване на експозицията на хората, а индивидуалната експозиция е най-важна”, казва Рашид Рашид.
На пръв поглед изглежда, че картината е доста мрачна - хаотичните действия на общината, бездействието на КАТ, както и на много други институции (например министерството на транспорта, което отговаря за техническите прегледи), всичко това показва, че ефект скоро няма да има. В смога обаче има и светъл лъч. Замърсяването сега не е по-голямо, отколкото преди три-четири години, но вече почти всички разбират, че то е проблем. Вследствие публичния натиск властите все пак се опитват да реагират. Тяхната ефективност засега е нулева, но това само ще направи недоволството по-голямо. И този цикъл ще продължи, докато въпросът не бъде решен. Единственият проблем е, че бездействието се измерва буквално с години пократък живот за някои хора в мръсните градове.