Как в Люксембург ще четат Пеевски

P Законовата поправка на депутата, която дава права на синдиците на КТБ да възстановяват заличени обезпечения и обезсилват сделки, все пак не е финална. P Съдът на ЕС ще преценява дали промяната отговаря на международните правни норми, които имат предимст

Съдът на ЕС ще преценява дали промяната отговаря на международните правни норми

ХХората от съдебната система, тръгнали открито срещу интересите на Делян Пеевски, не са много. И това е обяснимо, доколкото те бързо започват да получават институционални и медийни удари за назидание.

Последните приключения на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов с антикорупционната комисия са най-видимият, но далеч не уникален пример.

Подобни ясни сигнали обясняват и защо въпреки уверенията на реномирани юристи колко противоконституционни и неиздържани са, промените в Закона за банковата несъстоятелност на Пеевски (заедно с колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид) бяха приети през март и вече се прилагат. Текстовете формално целят да се помогне на синдиците на фалиралата КТБ да върнат повече средства в масата на несъстоятелност, като възстановяват заличени обезпечения и обезсилват прехвърляния на акции и дялове.

Видимо обаче те са композирани с мисъл за овладяването на конкретни активи, изплъзнали се при хаотичния разпад на банката, и най-вече за “Петрол”, контролиран сега от Гриша Ганчев.

За да се постигнат тези цели, промените грубо действат със задна дата и видимо противоречат на редица базови правни постулати. Президентът им наложи вето, което обаче беше преодоляно, и той не предприе следващата крачка да сезира Конституционния съд. На такъв ход не се осмелиха нито депутати, нито адвокатурата, нито омбудсманът, нито някой с такова право. Впоследствие все пак това направи ВКС, но с искане за отмяна на само един от параграфите, който изрично придава задно действие на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 от закона, които правят недействителни прехващанията след поставянето на КТБ под специален надзор.

И докато вече няколко софийски съдебни състава приемат закона такъв, какъвто е, явно един провинциален съдия е склонен да го постави под въпрос.

По делото за несъстоятелност на “Елит петрол”, където на база на новите си пра- вомощия синдиците на КТБ са искали да им се възстанови обезпечението и така банката да се впише като кредитор, председателят на Окръжен съд - Видин, Васил Василев е преценил, че трябва да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург. Делото вече е заведено на 17 октомври и предстои европейските съдии да преценят дали е допустимо, а след това евентуално да го разгледат по същество. А това ще значи да отсъдят дали законът противоречи на Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС, където са скрепени основополагащи норми като правото на справедлив процес и принципа на правова държава.

Как се стигна дотук

Преди затварянето на КТБ "Елит петрол" беше дружеството, в което бяха концентрирани най-атрактивните бензиностанции на “Петрол” и дружеството беше заложено срещу заеми. След краха на банката групата “Петрол” остана под контрола на Гриша Ганчев и активно се включи в добилите популярност прехващания. В периода между затварянето на банката (20 юни 2014) и отнемането на лиценза й (6 ноември 2014) много нейни кредитополучатели чрез цесии изкупиха вземания на вложители в банката (често с дисконт) и после заявиха пред нея, че погасяват задълженията си чрез прехващане. Образно казано, така "Елит петрол" и другите сключили такива сделки се оказват едновременно длъжници и кредитори на банката и могат да зачеркнат сумите и от двете страни на баланса си. Сделката е изгодна и за двата участника - големите депозанти на КТБ могат да спасят част от парите си, а големите кредитополучатели - да погасят задълженията си, като платят по-малко. Те обаче ощетяват всички други вложители, които не влизат в такава схема, и конкретно Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащане на гарантираните до 196 хил. лв. на всеки клиент се превърна в най-големия кредитор на КТБ.

При сключването им тези операции за общо около 900 млн. лв. бяха в сивата зона на закона и в юридическите среди имаше различни тълкувания как трябва да се третират. Затова заведените много дела се водят с различни темпове и променлив успех. С поправката "Пеевски - Цонев - Ха-

мид" обаче тази неяснота се зачерква и директно със задна дата от поставянето на КТБ под специален надзор се приема, че всички прехващания са недействителни.

Сега, години по-късно, “Елит петрол” е изпразнено от повечето си съдържание, пререгистрирано първо в Ловеч, а после във Видин и вече е обявено в несъстоятелност. С новите си правомощия обаче синдиците на КТБ биха могли да опитат като с машина на времето да превъртят историята близо пет години назад - отново да имат залози върху предприятието и активите му като обезпечение по кредитите. И това въпреки всички сделки, които може да са се сключили междувременно и независимо през колко прехвърляния са минали и дали новите собственици са ги придобили законно.

Какво се пита

Това не е първият опит на “Елит петрол” да стигне до тълкуване на поправката. Почти веднага след влизането й в сила през март 2018 г. адвокатите на дружеството отправиха подобно искане и към състав на Софийския градски съд, където се гледат повечето дела по конкретни прехващания. Там обаче съдията не е разгледал искането по същество.

Сега видинският им колега е видял основания за това. “Елит петрол” е отправил искане за преюдициално запитване на 12 септември, където е развита тезата защо според тях законовата поправка противоречи на общностното право. Според представителите му чрез нея, образно казано, с ретроактивните промени се предрешават всички досегашни съдебни битки, и то в ползата на един конкретен, и то частен субект - КТБ (в несъстоятелност). А това нарушава възможността за справедлив процес, поставя под въпрос равенството пред закона.

На 3 октомври е имало заседание на съда, където и синдиците на КТБ са изказали своите възражения по всички предложени от компанията над 20 въпроса, като считат, че не трябва да се отправя запитване към съда в Люксембург. Накратко, тяхната критика извън техническите спорове е, че законовата поправка не цели предрешаването на съдебните спорове, а уреждането на обществените отношения така, че да не се допусне увреждането

не само на кредиторите на КТБ, а и в бъдещи производства. Според тях промяната е необходима заради възникналите проблеми при прилагането на ЗБН около първия голям български банков фалит и че така се преследва легитимна цел, а именно защита на обществения интерес.

А също и че Договорът за ЕС не забранява обратното действие и такава разпоредба няма в правото никоя от 28-те членки.

Двете гледни точки са представени в определение от 86 страници, изготвено от съдия Василев, който на база на тях определя, че искането е основателно и той трябва да изготви и отправи преюдициално запитване. Според него в първата си част (параграф 5 от поправката, според която извършените от квесторите и синдиците на КТБ до започването на несъстоятелността й заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни) се засяга доверието в публичните регистри, което води до нарушение на правната сигурност и предвидимост. Според него по този начин е възможно да бъдат засегнати неограничен кръг лица, които са учредили ипотека или залог и впоследствие с “възкресяването” на КТБ са се оказали на по-заден ред. А това може да включва инвеститори, строители и всяка друга банка освен КТБ. Така той стига до извода, че въпросният параграф 5, както 7 и 8, които придават задно действие на промените, противоречат на Общностното право. Параграф 6 (гласящ, че всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на КТБ след поставянето й под специален надзор, е недействително) не е обект на това дело и няма как да се поставят въпроси по него

Като крайно съдия Василев изготвя запитване, в което не повдига всички

До произнасянето на Съда на ЕС отправените въпроси не променят нищо в българското право и Законът за банковата несъстоятелност продължава да действа със спорните поправки.

поискани въпроси, а реално ги свежда до три големи групи с по няколко подвъпроса.

На първо място се търси тълкуване дали параграф 5 не противоречи на ценността “правова държава” в чл. 2 на Договора за ЕС и може ли директно да се позове на него, ако прецени че поправката “Пеевски - Цонев - Хамид”, я нарушава. Освен това се пита дали държава членка може да преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен кредитор с обратна сила. А също и дали могат да се променят предпоставките за извършване на прехващания, с което да се предрешават висящи съдебни спорове.

Какво следва

Сами по себе си въпросите не променят нищо в българското право и законът за банковата несъстоятелност продължава да действа с поправките. За конкретното дело обаче определението значи, че решението се отлага за след като съдът получи отговор от Люксембург. Така поне засега КТБ остава извън списъка на приетите кредитори на “Елит петрол” и производството по несъстоятелност продължава - съдия Василев изрично е преценил то да не се спира, за да може синдикът му да охранява имуществото му.

Ако Съдът в Люксембург прецени, че поправката “Пеевски за КТБ” противоречи на европейското право обаче, ще последва втора порция хаос в българските съдилища. Вече има дружества, където със или без съдебни дела КТБ се е възстановила като обезпечен кредитор и за следващите година-две (обичайните срокове за разследване на такива казуси) синдиците й теоретично може да влязат във владение на активи, да ги осребрят и дори да се разплатят гарантираните вложители. А това ще породи въпроса и как и от кого ще бъдат обезщетени евентуални пострадали лица.

Но най-вече едно такова решение от Люксембург ще е удар по реномето, и то не само на Пеевски и компания. Това ще е удар по целия български парламентаризъм, след като депутатите, игнорирайки всички предупреждения, безропотно приеха предложенията. Вероятно защото по същите разбираеми причини и политиците, тръгнали открито срещу интересите на Делян Пеевски, не са много.