Как да продам едноличния си търговец
Разрастването на семейния бизнес често налага да се премине към друга форма на търговско предприятие. Законът не позволява преобразуване на ЕТ и операцията се извършва чрез покупко-продажба, замяна, дарение или друго.
Разрастването на семейния бизнес често изисква друга форма на търговско предприятие
EЕдноличният търговец е една от често срещаните форми на търговско предприятие в България. С нея са стартирали млади предприемачи и семейни бизнеси, които в началото си са били дребни като мащаб. С годините обаче дейността и активите им се разрастват, броят на заетите - също. Собствениците вече планират да разширят и оптимизират дейността, а тази правно-организационна форма на търговска дейност вече не е подходяща. И понеже законът не предвижда възможност за преобразуване на ЕТ в юридическо лице, то сред вариантите е продажбата му или друг начин за прехвърляне на правото на собственост.
Честа причина за това е и високият икономически риск, тъй като ЕТ извършва бизнес не като отделно юридическо лице, а като физическо лице и е неограничено отговорен за задълженията на търговското си предприятие, включително с личното си (секвестируемо) имущество.
Няколко варианта
Прехвърлянето на правото на собственост върху търговско предприятие е обичайна сделка, която може да се осъществи чрез различни правни способи – покупко-продажба, замяна, дарение, апортиране на предприятието в капитала на търговско дружество. Тъй като сделката може да се осъществи само между търговци, обичайно собствеността върху предприятието на ЕТ се прехвърля на вече съществуващо или на специално създадено за целта и регистрирано в Търговския регистър дружество с ограничена отговорност (ООД, ЕООД, АД).
Прехвърлянето (в това число и продажбата) се извършва по общите правила на Глава четвърта от Търговския закон „Предприятия и сделки с тях“– като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност и отразени в търговските и счетоводните книги на търговеца. Това включва права на собственост върху недвижими имоти и ограничени вещни права, трудови договори с работници и служители,
договори с трети лица, получени лицензи и разрешителни, ноу-хау, имущества, изтеглени или предоставени кредити, извъндоговорни отношения и пр., които да преминат към съществуващото или към новоучреденото юридическо лице купувач.
Продажбата се извършва чрез договор в писмена форма, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието – извършени едновременно съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ. Спазването на формата е условие за действителност на сделката. Прехвърлянето на предприятие се вписва в Търговския регистър едновременно по делото на продавача и на купувача (чл. 16, ал. 1 ТЗ). За целта се подава заявление B1 за вписване, като преди това продавачът е задължен да уведоми ТД на НАП по седалището си за осъщественото прехвърляне и да получи удостоверение (чл. 77
ДОПК), което да приложи към заявлението.
Законът задължава продавача да уведоми кредиторите и длъжниците си за извършеното прехвърляне. За целите на доказване на получаването на волеизявлението обикновено това се прави с писмо с обрат-
на разписка или с нотариална покана. Неуведомяването не води до недействителност на сделката, но е съществено с оглед на това тя да бъде противопоставима спрямо трети лица и да се избегне извършването на грешно изпълнение по съществуващи бизнес отношения. Ако с предприятието се прехвърлят и вземания, важат правилата за цесията (чл. 99
ЗЗД), които изискват прехвърлянето задължително да бъде съобщено на длъжника, за да произведе то своето действие.
Свободата на договаряне важи в пълна степен и при продажбата на търговско предприятие, но следва да бъдат съобразени някои изисквания. Например:
Задължително да се конкретизира какво точно се прехвърля. По правило предмет на договора по чл. 15, ал. 1
ТЗ е цялото търговско предприятие на ЕТ, но по аргумент на по-силното основание няма пречка да се прехвърли и част от него. В този случай обаче е необходимо прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин – в степен, достатъчна да се индивидуализира предметът на сделката. Не трябва да има съмнение относно съдържанието на съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които се прехвърлят. Обособяването зависи от волята на договарящите страни, но следва да е съобразено и с легалната дефиниция за „обособена част“и е предпоставка за валидност на сделката.
Изрично да се уточни дали се прехвърля и фирмата на ЕТ (т.е. наименованието, под което упражнява дейността) или не. С прехвърлянето на предприятието не се прекратява автоматично
качеството „търговец“на продавача и ако фирмата не е част от предмета на сделката, след продажбата на предприятието ЕТ може да започне нов бизнес със същата фирма и да направи ново предприятие.
Другата опция е да заличи фирмата от ТР.
Ако в баланса на търговско предприятие са включени вещни права на собственост върху недвижими имоти, договорът за прехвърляне на предприятието трябва да съдържа изричното им описание.
Неописването често е основание за отказ за вписване на договора в Имотния регистър.
Когато в активите има права върху интелектуална собственост (търговски марки, промишлен дизайн, патенти и пр.) или вземания, обезпечени с особен залог, те също се конкретизират в договора и след вписване на прехвърлянето в ТР се правят отбелязвания съответно в Патентното ведомство и в Централния регистър на особените залози.
Независимо че в договора за продажба на търговското предприятие страните са в правото си свободно да определят продажната цена, следва да се държи сметка за счетоводните и данъчните аспекти на тази сделка. Занижената цена в определени случаи може да рефлектира негативно върху имуществената сфера на страните с формирането на значителни по размер данъчни задължения. По тази причина като продажна цена обикновено се сочи поне балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие или пазарната цена на предприятието, определена съгласно §1, т. 8 от ДР на ДОПК, направена от независим лицензиран
оценител.
Трябва да се има предвид, че нотариалните такси за удостоверяване на сделката и таксите за вписване в ТР се изчисляват на база балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие (ако продажната цена е по-ниска от тази стойност) или върху цената по договора (ако е по-висока от балансовата стойност).
Предаването на владението на търговското предприятие да се извърши с подписан от страните приемо-предавателен протокол, съдържащ опис на имуществото му. Когато в предмета на сделката е включен и недвижим имот, предаването на владението да се направи с отделен протокол. Освен счетоводния баланс изготвянето на приемо-предавателни протоколи е важно с оглед предвидените в ТЗ гаранции за кредиторите – солидарна отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ (При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права), задължението по чл. 16а ТЗ за купувача (правоприемника) да управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок от 6 месеца от вписването на прехвърлянето в ТР (в този период трябва да се води и отделно счетоводство за новопридобитото предприятие) и пр.
За целите на вписването на продажбата в ТР следва да бъде изчистен въпросът с неплатени заплати и обезщетения и невнесени задължителни осигуровки на работниците и служителите, включително и
на тези, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето, ако има такива.
Това е свързано с подаването от едноличния търговец-продавач на декларации по чл. 16, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 15, ал. 4 ТЗ и по чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Законът позволява страните по сделката да разпределят помежду си тежестта за погасяване на заварени задължения чрез включването в договора на изрични клаузи кое се погасява от продавача и кое от купувача. Това важи и за неплатени заплати, обезщетения, осигуровки и др. – съгласно чл. 15, ал. 4 и 5 ТЗ това е пречка да се прехвърли търговското предприятие, освен ако купувачът не се задължи изрично с договора за заплати тези задължения.