Примката около Киев се затяга
Руската блокада на Азовско море (засега) не е прелюдия към война, но подготвя почвата за пълзяща дестабилизация на украинското крайбрежие
Руската блокада на Азовско море (засега) не е прелюдия към война, но подготвя почвата за пълзяща дестабилизация на украинското крайбрежие.
ГГраниците между мира и войната се размиват. Така най-кратко може да се обобщи съвременната руска доктрина за постигане на надмощие, наричана в момента с термина „хибридна война“. Това, което в момента се случва в Керченския проток между Азовско и Черно море, е нагледен пример как се води тя.
Концепцията е формулирана преди няколко години от настоящия началник на Генералния щаб на Руската федерация ген. Валерий Герасимов. Още през 2013 г. той разяснява в своя фундаментална и широко цитирана стратегическа публикация, че „акцентът на използваните методи на противоборство се измества към широкото прилагане на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни средства, реализирани със задействането на потенциала на населението да протестира“.
Какво означава това на практика стана ясно само година по-късно при анексирането на Крим, особено в частта с прилагането по думите на ген. Герасимов на „военни мерки със скрит характер, включително мероприятия на информационна борба и специални операции“.
Тайните операции и инфилтрирането на „доброволци“бяха в основата на втората фаза от кампанията на територията на Украйна в сепаратистките окръзи Донецк и Луганск.
„Хибридно“корабоплаване
В момента, изглежда, протича третото действие от хибридната стратегия, чиято цел е бавното икономическо задушаване на прозападната власт в Киев. Новата тактика на Русия е налагане на де факто морска блокада на двете важни украински пристанища в Азовско море – Бердянск и особено Мариупол, където беше спряна
предишната офанзива на проруските сепаратисти и техните ментори „без опознавателни знаци“. Ограниченията върху корабоплаването съсипват и без това разклатената икономика на украинския Запорожки окръг, където съотношението между украинците и потенциално сепаратистки настроените етнически руснаци е приблизително 50 на 50. И ако бизнесът в региона трябва да се пренасочи към по-далечните черноморски пристанища като Одеса и Миколаев, това ще оскъпи местните стоки, което потенциално може пак да „задейства потенциала на населението да протестира“(по ген. Герасимов).
При предишната кампания оптимистичният план
на Москва беше да се опита да свърже по суша анексирания Крим с останалата част на Русия. За целта обаче „зелените човечета“трябваше да окупират крайбрежието на цялото Запорожие – нещо, за което в крайна сметка не им стигнаха ресурси. Очевидно сега руските стратези се опитват да получат реванш.
Кремълският план Б беше изграждането на гигантски мост над Керченския проток, който да свърже Крим с отсрещния руски бряг.
За едни - мост, за други - бариера
Именно това мащабно съоръжение, което беше пуснато в експлоатация през май тази година, е в сърцето на хибридната операция по превръщането на Азовско море в напълно владян от Русия воден басейн. Идеята е, че мостът на практика блокира корабоплаването през протока и съсредоточава целия трафик в малък участък, стриктно (и не особено легално) контро-
Керченският мост ограничава корабоплаването и създава условия за морска блокада.
Това е третото действие от хибридната стратегия, която удушава Киев икономически.
лиран от руската брегова охрана. Формалният повод за безкрайните проверки, които засягат главно украинските и насочените към Украйна кораби, е защитата на керченския мост от „диверсанти“.
Именно преминаването през тази зона провокира опасния инцидент с превземането на двата украински военни катера и ескортирания от тях влекач.
Морският сблъсък между Русия и Украйна всъщност изважда на повърхността нещо, което се случва вече от известно време. Според представители на местния бизнес регионът е станал непопулярен сред чуждите транспортни компании още преди няколко месеца. „Собствениците на кораби не искат да работят с Бердянск. Клиентите отказват да рискуват дали ще успеят да минат (през протока)“, коментира пред Reuters Денис Русин, изпълнителен директор на компанията Ascet Shipping – транспортна фирма, която основно работи със САЩ. „За нас това беше най-лошата седмица от години. Клиентите спряха да обмислят възможността за подписване на договори за доставка през януари, да не говорим за февруари или през пролетта“, допълва бизнесменът. В момента неговата компания е намалила тримесечната си прогноза за транспортиране на пшеница от 200 хил. на 50 хил. тона или дори пълно спиране на работа. Според Дмитрий Сологуб, зам.-директор на украинската централна банка, пристанищата на Азовско море отговарят за между 2 и 3 на сто от земеделския износ на страната. „Но за югоизточ-
Кремъл иска да презвземе колкото се може повече от украинското крайбрежие.
ния Запорожки регион, населяван от 1.8 млн. души, този износ е критично важен“, допълва той пред Reuters.
Може ли да избухне война Очевидното намерение на Кремъл е икономическа дестабилизация на крайбрежните райони на Украйна. В краткосрочен план това е поредният опит да се тестват границите на търпението на западните държави, а в по-дългосрочен – евентуално подготвяне на почвата за нова „сепаратистка“офанзива и втори опит за изграждане на сухопътен коридор до Крим.
Ако проследим във времето руската стратегия за експанзия не само в Украйна, но за целия Черноморски регион, отчетливо се очертава фокусиране на вниманието върху крайбрежните зони. Това важи както за Грузия, където половината черноморско крайбрежие е на територията на проруската сепаратистка Република Абхазия, така и за т.нар. Приднестровие в Молдова, което е контролирано от Русия и се намира на около час път от най-голямото украинско пристанище Одеса. Предположението е, че далечната стратегическа цел на Кремъл за Украйна е разширяването на контролираната от него зона от Крим до Приднестровието, което би лишило изцяло властта в Киев от достъп до море.
Това обаче едва ли има как да стане без пълномащабна локална война, която към момента изглежда невъзможна. Причината е не толкова решителността на Запада да се сблъска челно с ядрена Русия или пък готовността на НАТО евентуално да се на-
меси в подобен конфликт, без да има активиране на прословутия член 5 (нападението срещу един съюзник се приема за война срещу всички). Мотивацията на Москва да не се конфронтира официално със своя съсед е по-скоро чисто икономическа: през Украйна продължава да минава цялата инфраструктура за пренос на природен газ за Германия – най-големият потребител на руски газ. Найсилното възпиращо оръжие в ръцете на Киев в момента е „кранчето“на транзитния газопровод.
В обозримо бъдеще обаче Украйна вероятно ще изгуби този свой силен коз. Причината е изграждащият се в момента газопровод „Северен поток 2“по дъното на Балтийско море, който свързва директно Русия и Германия.
След избухването на настоящата криза в Азовско море германският външен министър Хайко Маас отново заяви в понеделник, че страната му няма да оттегли политическата си подкрепа за проекта, който според Берлин е с чисто комерсиална насоченост и зад него няма скрити геополитически цели. Не така мислят управляващите кръгове в Полша – европейската държава, която е може би най-активният застъпник на Украйна в опитите й да отрази руската хибридна кампания. Полският премиер Матеуш Моравецки предупреди още в началото на миналия месец (преди да се случи настоящата ескалация на напрежението), че Русия може да атакува Украйна, след като „Северен поток 2“бъде завършен. По план това се очаква през 2019 г. или найкъсно 2020 г. Сега мнозина си припомниха думите му.