Как България се „сниши“в НАТО
Въпреки че затъва в истерично политическо говорене срещу милитаризацията на Черно море, страната ни подкрепи всички стратегически мерки по време на лидерската среща във Варшава
в ротацията на сили по източния флаг на алианса. Няколко дни по-късно пък неговият началник Бойко Борисов направи геостратегическата главоблъсканица една идея по-заплетена с екзотичната си инициатива Черно море да стане демилитаризирана зона. Така премиерът индиректно опонира не само на собствения си външен министър Даниел Митов, а и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според когото още през октомври алиансът ще разгледа адаптирани мерки за засилване на отбранителните способности по югоизточния фланг, включително и в областта на морската сигурност.
„Какво разбираме под демилитаризирана зона? Аз го разбирам така. За да стане ясно. И сега има военно присъствие и на българския флот и на турския флот и на украинския флот и на румънския флот. На всички. Вместо да вървим в надпревара да се довъоръжаваме или масово да се въоръжаваме с ракети, подводници ядрени и какво ли не, да се опитаме да спадне напрежението в областта на Черно море. Никой няма да си нареже корабите, нямам тези илюзии, че Русия ще си извади флота, а ако може те да не го увеличават, ако може ние да не ги увеличаваме...“, обяви министър-председателят, откровено пренебрегвайки обстоятелството, че единствената държава, която от няколко години систематично и ударно увеличава военноморските си сили в региона, е именно Русия. Така Борисов не просто доразви тезата си срещу сформирането на т.нар. антируска флотилия на регионален принцип, а директно минира намеренията на Румъния да лансира инициативата вече на коалиционно ниво в НАТО - нещо, което страната ни уж допреди две седмици подкрепяше. Българският президент Росен Плевнелиев пък бе последователен във Варшава, като зае точно противоположната позиция - че страната ни все пак е за засилено военноморско присъствие на НАТО в региона.
Разминаване на думи и дела
На пръв поглед цялото това поведение от страна на управляващите е, меко казано, странно. Само няколко дни по-рано, по време на натовската среща във Варшава, посланието беше съвсем различно и поне технически одобрено и от България. „Днес се споразумяхме за адаптирано предно присъствие на югоизток, което ще е базирано на румънско-българска бригада и което ще осигури рамката за широкомащабни тренировки на натовски сили“, обяви генералният-секретар на НАТО Йенс Столтенберг в събота. И добави: „Освен това поискахме от специалистите си по военно планиране да осигурят експертиза дали може да увеличим нашето присъствие не само на сушата, но и във въздуха и по море. И няколко държави отбелязаха нуждата от подобно разширено присъствие“. Всъщност за румънско-българска бригада е твърде силно да се говори, тъй като страната ни обяви, че ще участва в нея с не повече от 400 души, които освен всичко друго щели да си седят от българската страна на границата. Според премиера Борисов пък „до 400 души“означава, че може и да са 20. А бригадата е военно формирование с численост от порядъка на 3 до 5 хил. военнослужещи...
И за да бъде абсурдът пълен, този четвъртък депутатите от левицата в българския парламент действително внесоха практически неизпълнимото, наивно и абсурдно предложение Черно море да стане демилитаризирана зона. Което едва ли ще бъде подкрепено наистина от Народното събрание, но ще бъде неприятен имиджов удар под пояса за страната ни и ще накара България действително да изглежда като троянски кон на Москва в НАТО. От левицата също така поискаха оставките на министрите Митов и Ненчев, тъй като подкрепят засиленото присъствие на алианса в Черно море.
На пръв поглед антинатовското поведение на Борисов обаче придобива някакъв смисъл, ако бъде пречупено през вътрешнополитическата призма. По всяка вероятност то трябва да бъде разглеждано най-вече в контекста на предстоящите президентски избори, които ще се проведат през ноември, като целта е да се неутрализират колкото се може повече от потенциалните аргументи на БСП срещу управляващите. С непремерените си изказвания срещу засиленото присъствие на въоръжени сили в Черно море лидерът на ГЕРБ, от една страна, популистки жонглира със съвсем естествените страхове на хората на тема война, а от друга, вероятно се опитва в някаква степен да се хареса на онази част от симпатизиращите на Русия гласоподаватели, които не припознават БСП като свое политическо представителство. Косвено доказателство за тази теза е фактът, че реториката на тема „демилитаризация“поне за момента по никакъв начин не се отразява на реалната позиция, която страната ни заема по време на заседанията на Северноатлантическия съвет - най-висшия политически орган на НАТО.
Другото възможно обяснение на странните външнополитически лупинги е чисто прагматично - в момента Борисов няма изгода да се кара с руснаците, тъй като страната ни се опитва да минимализира пораженията от арбитража за АЕЦ „Белене“. Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че премиерът периодично се опитва да възражда темата за изграждането на „газов хъб“в България. Така че смекчаването на позицията по отношение на Русия и заклеймяването на ястребови политици, „които налитат с крилати ракети и пребиват руснаци“, може да има съвсем прагматични и материални измерения. Всъщност видимият индикатор за това дали става дума просто за популизъм, или действително има някакъв външнополитически завой по посока на Москва вероятно ще бъде поведението на българските представители по време на срещата на военните министри на НАТО през октомври, когато ще се приемат мерките за защита на югоизточния фланг, включително и тези в Черно море. И ако тогава темата за демилитаризацията отново бъде повдигната насериозно, пораженията върху прозападния имидж на страната ни вече могат да се окажат значителни и трудно обратими. *Военен съюз на държавите - сателити на СССР, разпуснат през 1991 г.