Теменужка Петкова: Спираме проблемните обществени
Министърът на енергетиката
Ако сте чули преди около месец председателят на комисията по енергетика и бивш енергиен министър Делян Добрев да казва, че реформите в енергетиката са изпълнени 85%, това изявление едва ли ви е вдъхнало много доверие.
Едва ли има съмнение, че в България думата реформа е част от речника на мръсните фрази. Определението (извинете за леката перифраза на Иван Хаджийски) й е нещо от сорта на “идея, често формулирана с добри намерения, която обаче нерядко е необмислена или недомислена и чието приложение обикновено води до това, че вместо да подобри ситуацията в приложното си поле, тя редовно го влошава”.
Самият Добрев вероятно също не е бил прекален ентусиаст, когато няколко месеца преди последните парламентарни избори през октомври 2014 г. започна да събира идеи какво да се прави с енергетиката. Продължителното трупане на нерешени проблеми беше довело до тежка криза, началото на която започна по време на мандата му като министър през 20122013 г. на икономиката и енергетиката. Именно енергетиката запали искрата на протестите, довели до оставката на първото правителство на Бойко Борисов. След това с необмислени пожарни мерки и налагането на брутален лобизъм за частни интереси (например шефът на БЕХ толерираше свързан с него енергопроизводител) кабинетът на Пламен Орешарски дозабърка кашата. В края на 2014 г. различни набедени експерти, включително и някои членове на регулатора, плашеха, че без рязко повишение на цените – с 35-50%, може да последва фалит и сгромолясване на държавната Национална електрическа компания (НЕК), която през същата година реализира загуба от над половин милиард лева.
Година и половина по-късно усещането, което цареше в периода 2012 - 2014 г., че енергийният сектор а-ха и да се катурне, вече отшумява. Нещо повече - нито цените скочиха драстично (увеличението беше само около 10-15% за година и половина в зависимост от типа потребител), нито НЕК фалира, а пазарът се освободи от държавната регулация малко или повече без сътресения. Дори направеното в енергетиката от средата на 2014 г. насам да не бъде наричано реформа, а запушване на дупки, пребалансиране или оправяне на стари грешки, факт е, че в този икономически сектор има реална промяна. Това е найвидно от финансовия резултат на НЕК, който поне засега се подобрява с всяко изминало тримесечие. Ако не беше драстичният спад на цените на електроенергията в региона за последната година, нищо чудно държавната компания да беше излязла на печалба за шестмесечието. Всичко това се постигна с четири мерки. На първо място, чрез свиване на разходите за изкупуване на електроенергията от скъпите топлофикационни и заводски централи (за което спомогна и драстичният спад на цената на газа). Мотивът да имат преференциални тарифи е, че чрез комбинираното производство на електроенергия и пара те спестяват гориво, но голяма част от тях всъщност не постигат това. Източването на НЕК по този начин е отдавна известно, но досега никое правителство (включително предишното на ГЕРБ) не посмя да ореже политически добре свързаните им собственици.
Второто важно решение беше да се прехвърлят постъпленията от продажбата на държавните въглеродни квоти за покриване на дефицитите на НЕК. Това решение беше взето отдавна, но настоящият кабинет имаше и голяма доза късмет - България в момента продава по-голямо количество квоти и на по-висока цена от периода 2013-2014 г. Тогава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране също се надяваше на тези приходи, но те така и не дойдоха.
Третото перо за покриването на дисбалансите в НЕК се появи с решението приходите на всички електропроизводители да бъдат обложени с такса от 5%. По този начин цялата енергетика се ангажира с тази тежест, а не само ВЕИ прозводителите (и съответно намали и тяхната съпротива), каквато беше политиката на първия кабинет на ГЕРБ и на правителството на Пламен Орешарски.
Последната мярка, която беше приложена, е изравняването на таксата "задължение към обществото", която се плаща от потребителите на свободния и на регулирания пазар, за да се компенсира НЕК за изкупуваната от него електроенергия по преференциални цени. Доскоро основната тежест се покриваше от домакинствата и малкия бизнес, което правеше цените на свободния пазар много изгодни и доведе до масова миграция на фирмите. Тази политика обаче беше неустойчива и рано или късно трябваше да бъде променена.
Допълнителни спестявания дойдоха от орязването на преференциите за производителите на електроенергия от биомаса, както и от съгласието на двете централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" да намалят тарифите по дългосрочните договори с близо 100 млн. лв. годишно. Реалното спестяване при американските централи е доста помалко, тъй като НЕК трябваше да вземе заеми, за да изплати старите си задължения към тях, лихвите и погашенията, по които почти се изравняват с отстъпката на двете централи. След като се тегли чертата обаче, реално НЕК ще има над 300 млн. по-малко плащания за електроенергия и още толкова компенсации.
Дали това е реформа? И да, и не. Реално стабилизирането на финансите на НЕК се случи заради насочване на масирани финансови потоци към държавната компания. Орязване на разходи дойде от топлофикационните, заводските и фотоволтаичните централи. Тези мерки обаче стабилизират сектора за предстоящите по-сериозни реформи. Въвеждането на свобода на договаряне на електроенергията ще притисне неефективните производители, а държавата ще бъде принудена да извърши сериозно преструктуриране на собствените си дружества, ако иска те да оцелеят. Има критики, че промените в енергийния сектор в последно време не са реформи, а само прехвърляне на едни средства от едно място на друго, с което само се запушват дупки. Как бихте отговорили на тях? - Не бих могла да се съглася с подобна критика и категорично мога да кажа, че това, което се случи в сектор енергетика през последната година и половина, е реформа, и то реална. Защо? Българският енергиен холдинг през 2015 г. на консолидирана база драстично промени тенденцията - от загуба през 2014 г. в размер на 277 млн. лв. през 2015 г. холдингът реализира печалба от 27 млн. лв. За да се случи тази промяна, а тя няма как да се случи от нищото, бяха необходими всички тези промени, които предприехме. Знаете, че две от тези мерки се случиха чрез Закона за енергетиката от март и юни 2015 г. и бяха насочени изцяло към това да се свие финансовият дефицит в системата. На първо място ние изключихме от енергийния микс топлоелектрическите и заводските централи, които не произвеждат по високоефективен начин. Само по това перо НЕК губеше годишно средно малко над 230 млн. лв. Това е факт, който е отдавна известен и нашите колеги преди нас са разполагали с тази информация. Освен това в Закона за енергетиката беше въведено изискване централите, които произвеждат електроенергия и пара, да монтират специални устройва, които да предават данни в реално време за тяхното производство. По този начин НЕК плаща само за реално произведена високоефективно енергия (т.е. такава, при чието комбинирано производство се спестява по 10% от вложеното гориво). Съществена промяна беше спирането на преференциите за ВЕИ оттук нататък, тъй като още през 2013 г. България е постигнала дял от 16% от потреблението на енергия с такъв произход. Друга важна законодателна крачка беше въвеждането на финансов контрол над всички предприятия, които участват във формирането на енергийния микс. Това е важна и съществена мярка, тъй като досега никой не беше имал възможност да провери как тези предприятия формират своите разходи, как е формирана цената им, какви са реалните им инвестиционни разходи и дали всъщност спазват законите за счетоводството и енергетиката. През юли беше създаден фонд „Сигурност на електроенергийната система“, още една много важна стъпка в стабилизирането на НЕК и на цялата енергийна система. Към настоящия момент България е една от последните страни - членки на ЕС, която не е либерализирала енергийния си пазар. Това, че има един-единствен купувач, обществен доставчик - НЕК, създава ситуация, при която компанията обира всички негативи в системата. Ето защо със създаването на този фонд се гарантира не само стабилността на НЕК, но и на всички компании, които участват в този процес.
Усещането, което цареше в периода 2012 - 2014 г., че енергийният сектор а-ха и да се катурне, вече отшумява.
Всъщност именно този фонд е един от най-критикуваните, тъй като взема пари от едни предприятия, за да ги прехвърли в други, т.е. реално не премахва дефицитите, а поскоро ги запушва, като прехвърля средства в НЕК.