Да бъде много интересна

мената, в които Европа се опитва да се разпада, можем да използваме технологиите, за да я сближим. Правителството на Словакия се свърза с нас и този първи проект е локален - това е визията на бъдещето да свържем Братислава и Виена и Братислава и Будапеща. Идеята включва и създаването на център за иновации в Източна Европа. Но това са бъдещи стъпки, ще видим какво ще ни донесе бъдещето. Срещнах се и с вашия президент Росен Плевнелиев.

Ако решите да осъществите проекта в Братислава, кога найрано ще се случи той? В момента проучваме различните райони и терени и обсъждаме със словашкото правителство създаването на развоен център. Трябва да направим избор дали искаме всичко това да се случи точно в Словакия или на някое друго място. Ако изберем да продължим напред с този проект, вероятно в следващите две-три години може да видим първата част от Hyperloop линията заедно с развойния ни център.

Колко голяма е инвестицията в подобна линия? В САЩ в момента инвестицията ни е около 15 млн. евро на километър. За сравнение - високоскоростните железници в Америка струват около 60 млн. евро на километър. Но това не е правилният въпрос, защото не цената на изграждането е найважната. Разликата между нас и другите транспортни системи е, че ние имаме бизнес модел. Железопътният транспорт, метрото - всички те губят пари. Нюйоркското метро губи по 2.2 млрд. долара на година, което е 82 цента на пътник. Словакия вкарва половин милиард долара субсидии в железопътната си система всяка година. А тяхната железница дори не е особено голям проект. От тези примери виждате, че е по-важно да построиш система с много ниски оперативни разходи, която може да стане печеливша в много кра- тък срок от време, да решава много проблеми и освобождава голяма част от тези средства, които да се инвестират в други сфери.

Смятате ли, че вашият бизнес може да работи в Европа, предвид особеностите и регулациите тук? Ако ме бяхте попитали преди шест месеца, щях да ви кажа “не”. Щях да ви кажа, че би ни отнело 20 години, за да задвижим такъв проект в Европа, а дори и в САЩ заради всичките усложнения и бюрокрация. Много полесно е да направиш такова нещо в Близкия изток, в Африка, в Азия. Но има много правителства, които се опитват да бъдат иновативни и Словакия е едно от тях. Истинската причина да сме тук е заради отношенията ни с тяхното правителство и общата цел да създадем Hyperloop линия тук. Разчитаме на подкрепа за създаване на възможно най-добрите регулации в смислени срокове, а не след 20 години. Като европеец се радвам, че и в Европа има такава перспектива.

В кои други пазари ще се фокусирате освен Европа? В момента водим преговори в 14 различни държави по целия свят. Както казах, най-вече в Азия, Близкия изток и Африка.

Казахте, че сте се срещнали с българския президент. Ще има ли конкретни последствия след тази среща? Имахме интересен разговор, в който ми обясни за развитието на ситуацията в Турция, за атентатите на истанбулското летище. Очевидно Истанбул - София би могла да бъде много интересна връзка. Лично аз мисля, че ако погледнем картата, а тук включвам и разговорите си със словашкото правителство, би било много интересно да имаме източноевропейска линия, която да тръгва от Полша на север и да стига до Балканите.

Каква би била ролята на Hyperloop в страни, където железопътният транспорт е най-вече държавен? Ние не сме конкурент, а сме доставчик на технология. Ние работим по технологични решения. Едно от тях е Hyperloop и капсулата, която се движи в тунел. Но също така работим върху пътническото преживяване, различни стратегии за монетизация, дигитализацията на транспорта. Така че можем да помогнем на железопътните компании да открият нови начини за намаляване на държавните субсидии. В момента например работим с немските железници Deutsche Bahn по няколко иновационни проекта.

Казвате, че не сте конкуренти на държавните железници, но има места като България, където системите са остарели и в сериозни затруднения. Каква е вероятността Hyperloop да се появи на такива пазари и да ги измести? Причината за проблемите им е, че струват много пари и имат нужда от голяма държавна помощ. Ние сме повече от щастливи да установим връзка с тях и да обсъдим къде бихме могли да им помогнем. Можем заедно да строим системи, които са по-икономически жизнеспособни. Но ние не бихме ги заменили. По-скоро става въпрос за това те сами да започнат да се променят или правителствата да създават нови проекти заедно с нас.

Интервюто взе Мария МАНОЛОВА

„Не е толкова трудно да създадеш иновация на този пазар - железопътният транспорт не е въвеждал иновации в последните 100 години. “