Младен Антонов

ННачалото на съвременната фотожурналистика е сложено през 1925 г. в Германия, когато е изобретена първата 35 мм камера. Този фотоапарат позволявал да се снима, без да се носи обемисто оборудване, светлини и стативи. Така вече било лесно да се правят снимки на хора по улиците, да се документират спортни и обществени събития. Горе-долу по същото време започват да се появяват и списания с фотожурналистика, която заменя съществуващите дотогава илюстрации или картини. Редакторите и фотографите работят заедно, за да предадат по най-добър начин една история.

Този процес се развива много успешно, често пъти с политически проекти. Когато Хитлер идва на власт през 1933 г., е наложена цензура, което принуждава повечето добри фотографи да заминат отвъд океана. Първите визитни картички, на които пише фотожурналист, са отпечатани в САЩ, а терминът е въведен от Франк Мот, декан в училище по журналистика.

В Америка фотожурналистиката е толкова желана, че през 1936 г. започва издаването на списание Life, чиято мисия е да публикува предимно фотоистории. Списанието е най-влиятелно по време на Втората световна война. Малките 35 мм камери се носят навсякъде, за да документират ужасите на войната. Фотожурналистите вече си създават име, едновременно с това животът им става много опасен и често има фатален край.

Златната ера на фотожурналистиката трае до масовото навлизане на телевизията, тоест между 1935 и 1975 г. След това интересът към професията спада. Това се променя отново, след като телевизията започва да се възприема по-скоро като рекламно-образователен канал, отколкото като източник на достоверна информация.

Дигиталната фотожурналистика е реабилитирана по нов, много интересен начин. Днeс наличието на онлайн канали и социални мрежи носи нови предизвикателства, които променят професията. Въпреки това високите стандарти и ценности остават валидни.

Днес фотожурналистиката е в преход, предизвикан от цифровата революция. В много отношения това е освобождаващо, защото предлага нови възможности за развитие и на фотожурналистите, и на средата.

Според фотографа на „Ройтерс“Стоян Ненов - първият българин, носител на наградата „Пулицър“, ролята на фотожурналистиката е голяма въ- преки спада на доверие към традиционните медии.

„Целта на фотожурналистиката е да информира, а не да манипулира. С достатъчно източници на информация всеки човек може да си състави собствено мнение. Ако аз имам достъп до двете страни в дадена ситуация - снимам и двете“, казва той.

Новите платформи за разпростра- нение позволяват фоторепортерската работа да бъде по-независима отвсякога. Това е и предизвикателство. Сякаш вече не е достатъчно да бъдеш добър фоторепортер, както отбелязва Стоян Ненов. Днес трябва да си и създател на видео, разказвач, на „ти“със социалните мрежи. Информацията се пренася по-бързо и по-свободно отвсякога, въпреки че цензурата продължава да съществува. Не всеки следи глобалните новинарски емисии или разбира техния език. В случая със Сирия например любителските кадри, които се разпространяват в социалните мрежи, са много полезни. Това мнение се споделя от сирийския фотожурналист Аамер Аалхалиби, който работи и живее в Алепо. Според него международните агенции следват собствени политики и стандарти, а това понякога оставя големи парчета информация извън медийното пространство.

В Сирия необвързаните репортери работят с революционните центрове по места, Aleppo Today и неправителствени организации. Желанието им е да документират престъпленията на сирийския режим с надеждата, че рано или късно извършителите на тези зверства ще бъдат подведени под отговорност и осъдени от международната общност. Фотожурналистите там, също като Аалхалиби, се надяват, че хората по света ще се развълнуват от случващото се в Сирия. На въпроса как се живее с риска в Алепо Аалхалиби отговаря: „Ежедневието на фоторепортера не е поразлично от ежедневието на всички останали хора тук. Всички живеем в един и същ кошмар на въздушни атаки. Доста хора вече не обръщат внимание на звука от приближаващи се изтребители. Никой няма гаранция, че ще оцелее до края на деня.“

Добрата фотожурналистическа работа е част от глобалния обществен разговор, затова тя трябва да е на сериозно ниво. Дигиталната революция промени фотожурналистиката, предлагайки й нови средства и канали. Едновременно с това все повече се използват инструменти за манипулация на снимките, които се публикуват. Историята със Стив Маккарти