Хана и нейните сестри
Хана Старки, наслоеното изобразяване на красотата и бавното дешифриране на фотографията
XХана Старки е британски фотограф и едно от най-разпознаваемите имена, когато говорим за изследване на женския образ. Родена е в Белфаст, където от малка диша революциите, както казва в различни интервюта. По-късно се мести в източен Лондон, където живее и до днес заедно със семейството си.
Старки е фотограф в класическия смисъл на думата, работи върху даден проект дълго, който накрая винаги завършва с изложба. В кадрите й се вижда влиянието както на лентовата фотография, с която започва, така и на киното. Но едно от найхарактерните неща е усещането за време - снимките изглеждат сякаш някой е натиснал бутона за пауза върху действието, всичко е застинало и като че ли ей сега ще продължи нанякъде. Затова и е сочена за автор, събиращ в едно средствата на киното, живописта и фотографията.
Най-честото сравнение на снимките на Старки е с картините на Едуард Хопър - художник, известен с живописта си, в която присъстват персонажи в градска среда, често жени. Паралелите между двамата са много и се откриват в цялата нейна работа досега. Също като при Хопър емоциите на изобразяваните жени са в палитрата на тъгата, меланхолията и цинизма - сякаш чакат нещо, но никой не знае ще се появи ли то.
В един от ранните си проекти - „29 снимки“, Старки нагнетява емоциите и времевата пауза, като снима половината от моделите в гръб. Това кара човек да гледа не просто централния образ, но и цялата картина с всичките й нюанси. Именно търсеното „разсейване“на погледа е втората основна причина Старки да стане интересна и на публиката, и на критиците още с първата си изложба.
Биография от визуални послания
Критиците от Острова определят Хана Старки като фотограф, който режисира снимките си, и има защо. Освен че са очевидни, режисурата и киното в работата й са пречупени по начин, който тя нарича „фотография без жанр“и „начин на живот, а не професия“. Тя ходи по улиците и композира снимки още в окото си, размишлява върху всичко, което вижда, което „заснема“, дори и когато не носи фотоапарат в себе