Хора и улици В памет на Бил Кънингам

Не познавах Бил Кънингам, поне не отблизо. На 25 юни, когато почина, си дадох сметка, че съм го срещал няколко пъти. Когато го видях за пръв път, не знаех кой е и с какво се занимава. Бях двайсет и няколко годишен калифорниец, израснал между Източното и Западното крайбрежие. Четенето на The New York Times беше поскоро рядко удоволствие, отколкото всекидневие, докато не се преместих да уча в Нюйоркския университет, където започването на деня с The Times е свещен сутрешен ритуал - като да закусиш бейгъл с крема сирене и голяма чаша капучино с бухнала пяна.

От общуването си с вестника и покрай приятели, включително в Conde Nast, започнах да научавам повече за работата на Бил Кънингам, който през годините никога не развали първото ми впечатление от него - на много приятен и ненатрапчив човек.

Неговите снимки са обединени от един прост принцип - как са облечени хората на улицата. Без студийни лампи, без армия от стилисти, без ван, пълен с осветление, козметика и генератори, дори без статив.

Беше избрал естетиката на snapshot (така наречената моментна фотография), но неговият подход се различаваше от начина, по който се правят повечето снапшот фотографии - водени от самоцелно търсена оригиналност, напрегнати и често изразяващи снизхождение към обекта на фотографията.

Кънингам търсеше красивото и интересното, но никога по циничен начин; той беше внимателен и топъл към хората, които снима, също като прочутата street фотографка Хелън Левит.

Той ни учеше колко са важни простотата и последователността. Без да се разсейва от новите технологии, Кънингам работеше, както работи един журналист - наблюдава, реагира и улавя историята.

Друг от неговите уроци е да вършим всичко със страст и да горим по темата, върху която работим.

Той обичаше дрехите, нагласата joie de vivre, усещаше кое е cool и се съобразяваше с личната представа на непознатите си обекти за мода и стил. Снимаше хора от улицата, а не на модния подиум или в изкуствена среда.

Винаги съм смятал неговата работа за журналистическа в своята същност, а не модна. Той документираше улиците, начина, по който се обличат и държат обикновените хора, моделите на всекидневния живот. Неговите снимки ни учат да проявяваме любопитство и да забелязваме другите около нас.

Бил Кънингам документираше града с уважение и последователност. Умението да забелязва, проследява и обича историите, развиващи се пред очите му, правеха работата на Кънингам толкова специална. Виждайки радостта в живота на другите, Кънингам живя един прекрасен живот. |

*Харис Фогел е доцент по фотография и директор и куратор на галерия Sol Mednick и галерия “1401”, в Университета по приложни изкуства, Филаделфия, щата Пенсилвания