Няма време за омраза

Ница. Шести акт на тероризъм, който оставя след себе си жертви във Франция само в рамките на година и половина. Милиони разбити сърца, но, зловещо, едва ли има и един изненадан от случилото се. Франция е държавата в Европа, най-заплашена от действията на ИДИЛ и заслепените от идеологията й младежи. Тя „изпрати“най-много чуждестранни бойци в редиците на групировката в Сирия и Ирак, участва активно във въздушните атаки в Близкия изток и има сериозен проблем с неин- тегрираните си малцинства.

Но това не означава, че другите са в безопасност.

Европа е отворен континент и Шумен лесно може да усети ефекта на случващото се в Ница. Приказките за подобра обмяна на информация между партньорските служби, уви, все още са само приказки.

Тероризмът атакува идеите, които споделяме, не местата. Първосигналната реакция, която ще чуваме пак и тези дни от устата на популистите, е повече контрол, полицаи и камери на всеки милиметър, войската да влезе да респектира в гетата. Но този подход не адресира корените, причините, поради които отделни хора се чувстват привлечени от насилието. Мрачната идеология на ИДИЛ няма да бъде победена, ако се откажем от свободата на движение, ако спрем да празнуваме националните си празници и започнем да страним от всеки само защото се казва Ахмед.

Единственото, което ни остава, е да търсим начини повече светлина да стига до места- та, където тази идеология търси съмишленици - чрез работа на терен с уязвими групи, чрез подкрепа за намиране на работа, чрез прерязване на връзките с радикални идеи, чрез въвличане на местните общности и изграждане на доверие.

Парадоксално, но крехко нещо като добрите взаимоотношения помежду ни могат да ни направят по-сигурно общество от камерите, подслушванията и въздушните атаки. Другото е само параван на страха ни - илюзия за контрол и сигурност.

Европа е отворен континент и Шумен лесно може да усети ефекта на случващото се в Ница.