Завива ли Борисов на изток?

В момента един от приоритетите на Борисов е да се намери изход от ситуацията след решението от арбитража за Белене, както и да отпуши строежа на “Южен поток”, който е негова фикс идея. В момента всички варианти и за двата проекта минават през някакво сътрудничество с Русия и вероятно това е първата причина Борисов да се страхува от категорична позиция по време на срещата на върха на НАТО. Всъщност българската делегация там не заяви нищо подобно на казаното от премиера.

Второто възможно обяснение е вътрешнополитическо. С наближаването на президентските избори на лидера на ГЕРБ ще са му нужни още повече партньори, за да си гарантира победа. Част от партиите, от които той ще има нужда, са откровено русофилски - като започнем от ДПС и стигнем дори до ВМРО, които все пак са в управляващата коалиция. Това прави яс- требовата позиция срещу Русия изключително неудобна за Борисов. Позицията срещу Москва е неудобна не само за президентските избори, но и за намиране на конюнктурни мнозинства в парламента по текущи въпроси.

Големият проблем от това е, че заради две дребни отигравания премиерът удря по доста по-важната стратегическа ориентация на България към западния свят. Мнението на Борисов няма да попречи на плановете на НАТО, но поставя на България етикета на непостоянен партньор, който се мотивира от сравнително дребните си всекидневни интереси, а не от принципи. Рискът с тази политика е в сегашната ситуация страната да бъде изолирана от процеса по взимане на решения. Колебливата позиция на България няма да й донесе никакви ползи от Русия, но за сметка на това ще има съвсем осезаеми щети за отношението към нас в НАТО, а дори и с останалите страни от Източна Европа.

Цената на дребното сметкаджийство ще бъде завой настрани и заораване извън пътя.