Пет мита за руското ембарго
Защо наложените от Русия забрани за внос на някои продукти от ЕС нямат силен ефект върху експорта от България
Загубите от руското ембарго върху някои земеделски продукти според ресорния министър Десислава Танева са над 400 млн. евро. Данните от националната статистика показват, че това число е нереалистично голямо.
Дори да приемем, че министър Танева говори по-скоро за косвените щети, сметките отново не излизат.
Реално руският пазар не е от стратегическа важност за България.
Загубите на страната ни от руското ембарго са незначителни на фона на останалите държави от ЕС. В публичното пространство, особено в лявата част на политическия спектър, често се говори за стратегическата роля на Русия при външната търговия на България. Търговският оборот между двете държави през някои години наистина е надхвърлял 10 млрд. лв. От тази сума обаче износът е за около 1 млрд. лв., а вносът - 9 млрд. лв., основно на суровини. Данните на Националния статистически институт ( НСИ) показват, че заради рязкото поевтиняване на петрола в предходните две години през 2015 г. стокообменът е паднал до 6 млрд. лв., а съотношението внос/износ е 1 към 8 в полза на руския експорт към България. Основно страната ни продава медикаменти, машини, апарати, части, вино.
В сравнение с най-силните години спадът е около 200 млн. лв. През миналата година българският експорт в посока Русия е бил 775 млн. лв. С този показател страната остава на четвърто място сред търговските ни партньори извън Европейския съюз. Пред нея се нареждат дългогодишният лидер Турция, Китай и Сърбия. Русия обаче стои по- близо до петата Македония, като разликата в стойността на българския експорт между тях е по-малко от 20 млн. лв. Ако тенден- циите от миналата година се запазят и през 2016 г., тогава може да се очаква Русия да бъде изпреварена от съседната държава, а вероятно и от САЩ и дори Египет.
Ако погледнем данните на НСИ за по-дълъг период от време назад, ще видим, че стойността от 775 млн. лв. на износа е по- скоро връщане към обичайните му годишни нива от 2007 г. насам, а годините, в които прехвърля 1 млрд. лв., са поскоро изключение.
Износът към Русия спада заради ембаргото
През 2015 г. износът на Русия към България падна с 25%. Това веднага даде повод да се спекулира, че този спад се дължи на ембаргото. От данните за общия износ на стоките в ембарго се вижда, че те не само не намаляват, но са със 100 млн. лв. повече (при сравнение между 2013 и 2015 г.). Продуктите в забранителния списък са пренебрежима част от общия експорт. В първия си вариант той включваше почти всички месни продукти (говеждо, свинско, птиче месо и някои колбаси), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, риба и ракообразни, както и някои преработени селскостопански продукти. Малко покъсно отпадна забраната по отношение на безлактозни мляко и млечни продукти и някои зеленчуци за посев (карто- фи, лук, грах и хибридна сладка царевица).
Данните на НСИ показват ясно, че износът пада при основните групи стоки, които традиционно изнасяме към Русия - машини, лекарства, вино, превозни средства. Всички те падат през 2015 г. спрямо две години порано. Това ясно показва, че спадът на българския експорт в тази посока се дължи не на ембаргото, а по- скоро на трудната икономическа ситуация в Русия. По данни на Световната банка през миналата година брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 3.7% до 1.17 трлн. долара. Това заедно с рязкото обезценяване на руската рубла отнема от покупателната способност на населението и на бизнеса в страната.
Секторът на виното например губи позиции от години далеч не заради ембарго. Макар делът на изнасяното за Русия вино да е около 50% от общия износ, за по-малко от десет години свиването на стойността е девет пъти - от 95.5 млн. лв. през 2007 г. до 10.4 млн. лв. през 2015 г. „В България тече процес на преструктуриране на сектора. Вече няма големи винпроми, а малки изби и ако през 1984 г. сме произвеждали 1.5 млрд. литра вино, през последната година имаме 136 млн. литра. Няма как да говорим, че губим пазари, когато вече не произвеждаме продукти за тях“, обяснява Красимир Коев, директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Той цитира доклад, разпространен от руските власти, в който се посочва, че първата причина за спада във вноса на вино от Европа е девалвацията на рублата, а втора найважна - свиването на доходите на населението. През 2015 г. спадът при вноса на френски вина според доклада е 51%, на италиански 33%, на испански 25%.
„Интересът на българските производители да изнасят за Русия пада и защото руските партньори започнаха да плащат вместо на 3 на 6 месеца след доставката. Това блокира средствата на бизнеса и той преориентира експорта към други държави като Китай“, казва още Коев. По думите му най-лошото на руския пазар е това, че нещата между политиката и икономиката са твърде смесени.
Ембаргото пречи на българските продукти да стигнат руския пазар
Откакто съществуват забрани, съществуват и начини за заобикалянето им. Напълно е възможно част от стоките в забранения списък, които са с крайна дестинация Русия, да се изнасят за трета държава (найчесто Сърбия и Беларус), срещу която няма забрани за внос, да се преетикетират, така че българският им произход да не