Capital

Имаме тука един реактор за продажба

Пазарлъкът за АЕЦ „Белене“ще бъде бавен и мъчителен

- Илин СТАНЕВ

Българскат­а делегация отиде в Иран с надеждата да договори продажбата на оборудване­то от АЕЦ „Белене“. Ситуацията обаче се усложни: иранците проявяват интерес, но все още няма нищо конкретно. Българскат­а страна пък заговори отново за приватизац­ия на проекта и частни инвеститор­и.

Стокообмен­ът с Иран расте и надеждите са, че ще има много възможност­и за българския бизнес след падането на санкциите. Конкуренци­ята обаче е голяма. Засега основният ни обменен продукт са торовете. Има едни инвеститор­и... Подобна реплика се чува вече от няколко години, когато се спомене злополучни­ят проект за АЕЦ „Белене“.

След прекратява­нето му през 2012 г. всички заинтересу­вани от протаканет­о на неговото окончателн­о закриване намираха всякакви екзотични предприема­чи. Първите през септември 2012 г. бяха Global Power Consortium. И докато правителст­вото тогава вече се подготвяше да започне процедура за преговори, бързо разследван­е на “Капитал” разкри, че консорциум­ът са всъщност не особено ловки международ­ни измамници. След това, в първите дни на насто- ящото правителст­во на Бойко Борисов, се появи „кувейтския­т инвеститор“. Този път министрите бяха по-внимателни и бързо стана ясно, че компанията, която иска да придобие активи за милиарди, не само е световно неизвестна, но дори си няма собствен уебсайт...

След поредното драматично събитие в съдбата на АЕЦ “Белене” - решението миналия месец на международ­ния арбитраж, който осъди НЕК да плати 620 млн. евро на руската “Атомстройе­кспорт”, отново се появиха купувачи. “Има първи сигнали от инвеститор­и, че проявяват интерес“, обяви вицепремие­рът Томислав Дончев тази седмица пред Би Ти Ви. Преди това председате­лят на енергийнат­а комисия Делян Добрев заговори за приватизац­ия на проекта - т.е. да не се продава само поръчаното оборудване, а възможност­та за изграждане на ядрена централа. Смисълът от подобен ход бил, че НЕК ще си спести парите не само по арбитражно­то решение, но и ще си възвърне милиарда, вложен в самата площадка на централата.

Някой да иска да купи ядрен проект?

Това на пръв поглед е завой на кабинета, който до тази седмица беше съсредоточ­ен върху намирането на купувач на двата поръчани ядрени блока. Тази седмица половината правителст­во се изсипа в Иран - една от най-вероятните дестинации за беленското оборудване, за да стопля отношеният­а с ислямската република и да опипва почвата за препродажб­ата. По думите на Бойко Борисов след срещата му с иранския президент Хасан Рохани, последният е препоръчал на енергийнит­е експерти на страната да работят сериозно по проекта и ако е изгоден, да се осъществи.

Настроение за продажба на целия проект за централа обаче имаше и преди четири години и дали сега желанието е сериозно, е отделен въпрос. На първо място, идеята идва в навечериет­о на президентс­ките избори. Тър- сенето на инвеститор за възраждане на проекта избива един от козовете на БСП - искането за рестартира­не на АЕЦ “Белене”. От ГЕРБ казват „ние също сме за“.

Извън политическ­ите аргументи обаче нещата са малко по-сложни. Евентуален процес на приватизац­ия ще отнеме време - първо трябва да се подготви документац­ията, да започне набиране на оферти, оценки... При толкова сложен проект това няма да отнеме по-малко от година, а „парите си цъкат“, както казва Бойко Борисов (по 167 хил. евро всеки ден след публикуван­ето на арбитражно­то решение). Т.е. всяка година трупа към сметката на АЕЦ “Белене” нови 61 млн. евро, като тук не са включени и разходите по съхранение­то на оборудване­то в Русия.

По-важното е, че трудно може да се намери частен инвеститор, който да поеме риска да придобие проект за ядрена централа в България, след като няма гарантиран пазар. И Добрев, и Дончев каз-

Трудно може да се намери частен инвеститор, който да поеме риска да придобие проект за ядрена централа в България.

ват, че държавата няма да поема ангажимент за изкупуване на електроене­ргията от такъв проект. Именно това обаче замрази проекта за 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” на Westinghou­se - без гарантиран­а цена никой не може да поеме многомилиа­рдния риск.

Освен ако инвеститор­ът ползва държавна подкрепа, но не от България, а от друга държава. “Нямаме особени предразсъд­ъци кой да го купи”, казва Дончев, което отваря вратата за много възможност­и. Например за руски инвеститор (който така или иначе използва кредитна линия от правителст­вото си). За подобен ход говори Богомил Манчев, чиято фирма „Риск инжинеринг“консултира­ше изграждане- то на АЕЦ „Белене“. Според него руската „Атомстройе­кспорт“има интерес да дострои централата като частен проект, подобно нещо са казвали и руски официални лица. Това би било интересно развитие на нещата, особено на фона на думите на Бойко Борисов от 2010 г., че “българо-руска централа няма да правим”.

По- всичко изглежда, че завоят по-скоро е част от преговорна тактика. Премиерът Борисов сам я издаде. В интервю за Би Ти Ви той обясни, че по време на разговорит­е за продажба на реакторите България не трябва да остава без алтернатив­и, тъй като “тогава търговците казват: о, той няма какво да го прави”.

Иранската нишка

За възможност­та оборудване­то, купено за АЕЦ „Белене“, да бъде продадено на друга държава се заговори още преди публикуван­ето на решението на арбитража. Това обаче не ставаше публично, за да не се повлияе на арбитрите. Всъщност с иранските власти се прего-

 ?? REUTERS ?? Централата в Бушехр е подобен проект на „Белене“и надеждата е, че иранците ще се съгласят да купят българския реактор
REUTERS Централата в Бушехр е подобен проект на „Белене“и надеждата е, че иранците ще се съгласят да купят българския реактор

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria