Имаме тука един реактор за продажба
Пазарлъкът за АЕЦ „Белене“ще бъде бавен и мъчителен
Българската делегация отиде в Иран с надеждата да договори продажбата на оборудването от АЕЦ „Белене“. Ситуацията обаче се усложни: иранците проявяват интерес, но все още няма нищо конкретно. Българската страна пък заговори отново за приватизация на проекта и частни инвеститори.
Стокообменът с Иран расте и надеждите са, че ще има много възможности за българския бизнес след падането на санкциите. Конкуренцията обаче е голяма. Засега основният ни обменен продукт са торовете. Има едни инвеститори... Подобна реплика се чува вече от няколко години, когато се спомене злополучният проект за АЕЦ „Белене“.
След прекратяването му през 2012 г. всички заинтересувани от протакането на неговото окончателно закриване намираха всякакви екзотични предприемачи. Първите през септември 2012 г. бяха Global Power Consortium. И докато правителството тогава вече се подготвяше да започне процедура за преговори, бързо разследване на “Капитал” разкри, че консорциумът са всъщност не особено ловки международни измамници. След това, в първите дни на насто- ящото правителство на Бойко Борисов, се появи „кувейтският инвеститор“. Този път министрите бяха по-внимателни и бързо стана ясно, че компанията, която иска да придобие активи за милиарди, не само е световно неизвестна, но дори си няма собствен уебсайт...
След поредното драматично събитие в съдбата на АЕЦ “Белене” - решението миналия месец на международния арбитраж, който осъди НЕК да плати 620 млн. евро на руската “Атомстройекспорт”, отново се появиха купувачи. “Има първи сигнали от инвеститори, че проявяват интерес“, обяви вицепремиерът Томислав Дончев тази седмица пред Би Ти Ви. Преди това председателят на енергийната комисия Делян Добрев заговори за приватизация на проекта - т.е. да не се продава само поръчаното оборудване, а възможността за изграждане на ядрена централа. Смисълът от подобен ход бил, че НЕК ще си спести парите не само по арбитражното решение, но и ще си възвърне милиарда, вложен в самата площадка на централата.
Някой да иска да купи ядрен проект?
Това на пръв поглед е завой на кабинета, който до тази седмица беше съсредоточен върху намирането на купувач на двата поръчани ядрени блока. Тази седмица половината правителство се изсипа в Иран - една от най-вероятните дестинации за беленското оборудване, за да стопля отношенията с ислямската република и да опипва почвата за препродажбата. По думите на Бойко Борисов след срещата му с иранския президент Хасан Рохани, последният е препоръчал на енергийните експерти на страната да работят сериозно по проекта и ако е изгоден, да се осъществи.
Настроение за продажба на целия проект за централа обаче имаше и преди четири години и дали сега желанието е сериозно, е отделен въпрос. На първо място, идеята идва в навечерието на президентските избори. Тър- сенето на инвеститор за възраждане на проекта избива един от козовете на БСП - искането за рестартиране на АЕЦ “Белене”. От ГЕРБ казват „ние също сме за“.
Извън политическите аргументи обаче нещата са малко по-сложни. Евентуален процес на приватизация ще отнеме време - първо трябва да се подготви документацията, да започне набиране на оферти, оценки... При толкова сложен проект това няма да отнеме по-малко от година, а „парите си цъкат“, както казва Бойко Борисов (по 167 хил. евро всеки ден след публикуването на арбитражното решение). Т.е. всяка година трупа към сметката на АЕЦ “Белене” нови 61 млн. евро, като тук не са включени и разходите по съхранението на оборудването в Русия.
По-важното е, че трудно може да се намери частен инвеститор, който да поеме риска да придобие проект за ядрена централа в България, след като няма гарантиран пазар. И Добрев, и Дончев каз-
Трудно може да се намери частен инвеститор, който да поеме риска да придобие проект за ядрена централа в България.
ват, че държавата няма да поема ангажимент за изкупуване на електроенергията от такъв проект. Именно това обаче замрази проекта за 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” на Westinghouse - без гарантирана цена никой не може да поеме многомилиардния риск.
Освен ако инвеститорът ползва държавна подкрепа, но не от България, а от друга държава. “Нямаме особени предразсъдъци кой да го купи”, казва Дончев, което отваря вратата за много възможности. Например за руски инвеститор (който така или иначе използва кредитна линия от правителството си). За подобен ход говори Богомил Манчев, чиято фирма „Риск инжинеринг“консултираше изграждане- то на АЕЦ „Белене“. Според него руската „Атомстройекспорт“има интерес да дострои централата като частен проект, подобно нещо са казвали и руски официални лица. Това би било интересно развитие на нещата, особено на фона на думите на Бойко Борисов от 2010 г., че “българо-руска централа няма да правим”.
По- всичко изглежда, че завоят по-скоро е част от преговорна тактика. Премиерът Борисов сам я издаде. В интервю за Би Ти Ви той обясни, че по време на разговорите за продажба на реакторите България не трябва да остава без алтернативи, тъй като “тогава търговците казват: о, той няма какво да го прави”.
Иранската нишка
За възможността оборудването, купено за АЕЦ „Белене“, да бъде продадено на друга държава се заговори още преди публикуването на решението на арбитража. Това обаче не ставаше публично, за да не се повлияе на арбитрите. Всъщност с иранските власти се прего-