По мед и магарета

Какво търгуваме и можем да търгуваме с Иран

През 80-те години на миналия век България активно изнася оръжие за Иран и за Ирак. На пристанището във Варна се товарят МиГ-17, БТР-60, артилерийски системи, муниции и какво ли още не.

До момента, в който екипажите на два кораба се сбиват и операциите по товаренето на иракските и иранските плавателни съдове са разделени във Варна и Бургас.

Комичната случка (доколкото има такива при сделките с оръжие между две воюващи страни) е част от фолклора, свързан със славното минало на България като износител за Близкия изток. Сега Ирак отново е сериозна дестинация за бъл- гарското оръжие. Иран обаче тепърва се отваря и освен от ядрени реактори, станали по злополучно стечение на обстоятелствата наша собственост (виж текста), има далеч повече потенциал от своя съсед да се заинтересува и от други български продукти и услуги.

Отварянето на страната може бързо да създаде платежоспособно търсене сред нейното 80 млн. на- селение. Иран притежава 25% от доказаните запаси на природен газ в света и 9% от доказаните петролни запаси. В момента, в който те стигнат до международните пазари, към страната ще тръгне сериозен паричен поток. „Даже вече сме закъснели, казва търговец с опит в региона, големите играчи отдавна са тук.“В хотел „Еспинас палас“в Техеран миналата седмица делегацията на българското правителство, която беше на официално посещение в Иран, се разминаваше с представители на Scania, BWM, Liqui Moly...

Отварянето на ислямската република към света обаче не означава, че навлизането на местния пазар ще е лесно. Международни банкови разплащания все още не могат да се извършват в страната, а част от бизнеса е свързана с различни държавни и паравоенни структури, с които всеки бизнесмен трябва да се съобразява. Това до известна степен дава предимство на тази част от родния бизнес, която още не е забравила какво е да се работи под Указ 56 и която продължава да прави пари по подобен начин.

Въртим едни торове

Към момента търговският обмен с ислямската република не е в цветущо здраве. Знаем това, защото основната част от стокообмена с нея са.... торове. Според статистиката на НСИ от години този продукт води и в износа, и във вноса от Иран, като разни други категории избликват за година-две и после угасват - стандартен показател за това, че търговията се движи от спорадични и единични сделки, а не от някакъв стабилен интерес. Но в крайна сметка Иран е ембаргова държава за огромна част от последните десетилетия и българската индустрия и услуги разбираемо са загърбили този пазар, който навремето беше сред добре развитите близкоизточни дестинации.

Това (засега) бавно се променя. Миналата година, още преди падането на санкциите, е най-добрата за износа ни към Иран от поне 15 години - 244.7 млн. лв. при общо 1.2 млрд. за периода от 2000 г. досега.

Най-големият български търговец с Иран от много години безспорно е „Агрополихим“. За 2015 г. от 272.8 млн. лв. стокооборот торовете отговарят за малко над 100 млн. лв. Всички те са от и за „Агрополихим“. Заводът в Девня внася отделни помалки партиди от определени видове торове и изнася огромни количества от други видове. Българската компания произвежда азотни и фосфорни торове. За първите основната суровина е природният газ, който формира и 85% от цената на това производство. За богатия на енергийни ресурси Иран те не представляват интерес и дори се изнасят. Понякога, когато цените сa по-добри от тези на международните пазари, „Агрополихим“внасят от Иран урея. Фосфорните торове обаче се търсят в Иран и „Агрополихим“е износител, като около 10% от износа на компанията отиват за персийската държава. Покупките се извършват от държавната Agricultural Support Services Company (ASSC), която е част от минис- терство на земеделието на Иран - Ministry of Agriculture Jihad. Компанията ASSC е създадена през 1992 г. и има за задача да осигурява нуждите на земеделието на страната от торове, семена, пестициди, хербициди, земеделска техника и т.н. Оборотът на компанията за 2015 г. е 1 млрд. долара. Търговията се осъществява посредством търгове, като специално тези за фосфорни торове се правят два пъти годишно. На тях „Агрополихим“се състезава с редица международни играчи, като най-голямата конкуренция е от Китай. Въпреки ценовия дъмпинг и натиска от страна на китайската държава производителите, предлагащи по-високо качество, в това число и българският, се представят добре на търговете. „В повечето от случаите ние печелим, нашият продукт е номер 1“, коментира Васил Александров, изпълнителен директор на „Агрополихим“. Транспортирането става с 30 00040 000-тонни кораби през Персийския залив.

За компанията отварянето на страната няма голямо значение и едва ли ще промени начина на работа. Плюсът обаче идва от отварянето на финансовата система на страната, което ще й даде по-големи възможности