Аве, Тереза
Втората жена - премиер на Великобритания, ще е тази, която ще определи дали и как ще се случи Brexit
Тереза Мей, лансирана като разумния, опитен и уравновесен водач, влезе във владение на „Даунинг стрийт“№10 с истински императорски замах. При невиждано брутално пренареждане на кабинета тя уволни деветима министри още преди да излезе в обедна почивка.
Новото правителство на Тереза Мей изглежда като коктейл от дългогодишни евроскептици и сравнително неопитни личности, които премиерът може лесно да контролира.
Приоритет на Мей в преговорите с ЕС със сигурност ще бъде свободата на придвижване и най-вече как да се отърве от нея поне частично, за да задоволи настроенията както в партията си, така и сред британците. ЕС. Тереза Мей, лансирана като разумния, опитен и уравновесен водач в кратката и неравна битка за все още топлия стол на Дейвид Камерън, влезе във владение на „Даунинг стрийт“№10 с истински императорски замах. При невиждано брутално пренареждане на кабинета тя уволни деветима министри още преди да излезе в обедна почивка.
Един от мениджърите на предизборната кампания на Ники Морган - рано отпаднала кандидатка да наследи Камерън и бивша министърка на образованието, уволнена от Мей - сподели анонимно за „Капитал“дни преди Мей да спечели лидерската роля: „В правителство на Мей няма да има място за Озбърн (досегашния финансов ми-
Мария СПИРОВА,
нистър) и лоялистите на Камерън. С Озбърн Тереза имаше тежка борба за влияние на тема имиграция, където тя е отявлен хардлайнер. Ще й се наложи да прочисти кабинета от голяма част от публично подкрепилите Remain, защото самата тя доскоро игра в един отбор с Камерън - а това е токсично за лидер на отцепническа държава.“
И действително последвалото пренареждане бе окачествено като „ безскрупулна чистка“на свитата на Камерън - без работа останаха не само Озбърн и Морган, но и министърът на правосъдието Майкъл Гоув, който предаде Борис Джонсън и го спъна по пътя му към премиерското кресло. Възкръсването на самия Джонсън от по- литическото забвение, на което изглеждаше обречен, шокира както британската, така и международната общественост. Тереза Мей му предостави външното министерство, което веднага бе интерпретирано като задкулисна сделка, улесняваща пътя на Мей към върха, но и като неприятелски жест към ЕС.
Тереза и Борис
Аделина Марини, дългогодишен европейски кореспондент и редактор на euinside.eu, изтъква, че в Брюксел се усеща огромна предпазливост спрямо Тереза Мей: „Дотолкова, че ми се струва, че някакво споделено лошо мнение се премълчава. Назначението на Борис, когото целият ЕС намрази жестоко заради лъжите му, се въз- приема като откровена гавра.“Саркастичната реакция относно скандалното назначение в Twitter профила на лидера на АЛДЕ Ги Верхофстад беше в същия стил: „ Британското чувство за хумор няма граници.“Британски коментатори дори нарекоха това кадрово решение на Мей „жест на величествено тролене“към ЕС.
За личните отношения между Мей и Джонсън се знае малко. Познават се от „Оксфорд“, където участват в престижния клуб за дебати Oxford Union, но на политическата сцена Мей като че ли приласка бившия кмет на Лондон, „за да държи изкъсо невъздържаната му склонност да забърква скандали и да има кого да подритва, когато се наложи да разтоварва обществе- ното напрежение“, смята Майкъл Бърд, британец, живеещ в Румъния, и редактор на theblacksea.eu.
И действително малко след като стана ясно, че Борис няма да се кандидатира за премиер, внезапно изскочилата напред Тереза не пропусна да му се подиграе публично, разказвайки как като кмет, без да поиска разрешение от министерството на вътрешните работи, Борис спонтанно купува три водни оръдия втора ръка от Германия, нарушавайки дългата традиция протестите в Лондон да не биват потушавани с жандармерийски тактики. И макар Борис да прахосва солидна сума от столичния бюджет за тази покупка, Тереза с присъщата си непоколебимост (и неприкривано удоволствие) отказва да му издаде разрешително за ползването им.
С припомнянето на подобни жестове Тереза Мей упорито се позиционира като покровител на онеправдания британски народ извън метрополиса и прави клиширани, но постоянни заявки за загриженост към работническата класа и западналите региони. Самите британци от тези прослойки не са глухи за подобен майчински зов, понеже с новия министър-председател ги обединява общ антиимиграционен светоглед. Като вътрешен министър Тереза Мей направи и невъзможното,