Кой е Дейвид Дейвис

За него се шегуват, че последно е бил известен по времето на групата Take That, но Дейвис е въплъщението на „народните тори“, с които Мей иска да се хареса на антиелитаристки настроения си електорат - ето човека със скромен произход от Йоркшир, който ще оглави Brexit преговорите. Гласовит евроскептик, той заема фрустриращата длъжност министър по европейските въпроси при Джон Мейджър до 1997. През 2005 г. губи лидерския дуел за партията с Камерън, но оцелява като вътрешен министър в сянка в правителството на Гордън Браун. Непримиримата принципност на Дейвис го превръща в съперник за власт на Мей. Решението й да го постави на ключова позиция в правителството, чието мото е „Brexit означава Brexit“, се тълкува като опит да бъде привлечен като партньор и гарант за благоволението на кликата крайни консерватори. За Мей Борис Джонсън и Дейвис са потенциални съперници - тя ги неутрализира с важни длъжности, на които и да успеят, и да се провалят, позитивите ще останат за нея. За Брюксел двамата министри са предвестници на непредвидима и вероятно неловка окопна война около масата за преговори. организирани престъпни групи - бел. ред.).“

Роджър Касейл, бивш евродепутат от листата на лейбъристите, посочва, че евробюрократите осъзнават колко е „корава“Мей и хранят надежда, че нейната сериозност ще балансира непредвидимостта и безотговорността на Джонсън. „Не вярвам някой в Брюксел да е радостен от назначенията на Лиъм Фокс и Дейвид Дейвис, но подозирам, че Мей ще ги употреби за бушони - ще ги остави да пооплескат нещата, след което ще се намеси като спасител и ще сключи сделката сама, след като се е доказало, че брекзитърите са некомпетентни и не може да се разчита на тях.“Касейл допълва, че приоритет на Мей със сигурност ще бъде свободата на придвижване и най-вече как да се отърве от нея поне частично, за да задоволи очевидните антиимигрантски настроения както в партията си, така и сред електората. „Тя обаче е реалист и сигурно си дава сметка, че след отчаяния опит на Камерън да издейства отстъпки на този фронт, без да излиза от единния пазар, ЕС няма да търпи повече импровизации по тази тема.“

Д-р Румяна Йотова, лектор по международно и европейско право в университета в Кеймбридж, също споделя опасения за възможния твърде негъвкав подход на Мей при преговорите за Brexit, тъй като досегашните й действия като вътрешен министър не изглеждат обнадеждаващи. „Възможно е основните човешки права на европейските граждани в Обединеното кралство отново да бъдат поставени под въпрос в контекста на Brexit.”

Известна със систематичната си политика на депортации дори в случаи на тежка хуманитарна нужда, с въвеждането на трудни за изпълняване изисквания за постоянно жителство и драконовски мерки за възпрепятстване на достъпа на международни студенти до трудовия пазар, след референдума Мей отказа да предостави гаранции за правата на европейските граждани, вече установили се на Острова. И даде ясен сигнал, че ще ги употреби като разменна монета в преговорите с ЕС, ако се наложи.

Брюкселски експерт с българско гражданство в сферата на транспорта пък напомня за корабокрушенците, които HMS Brexit ще пожертва, когато прекоси Ламанша с издути платна: „Сред британците, работещи в европейските структури, се ширят очевидна паника и тъга и много от тях не на шега се замислят за второ гражданство, макар да им е ясно, че с кариерите им е свършено. Повечето здравомислещи хора в Брюксел осъзнават, че се отвори дупка в експертизата. Британците често бяха гласът на разума, особено що се отнася до финанси, търговия, транспорт...“

Воплите на британците в Европа вероятно няма да трогнат Тереза Мей, която има дълъг опит в безтрепетното превръщане на човешки съдби в квоти и отрицателна статистика. Банкер от офисите на NatWest в Лондонското сити обобщава възкачването й на премиерското кресло с вежлива усмивка и камшик в ръка: „Тази жена направи преврат - само че без да употреби армията. Всички залози горят.“ * Мария Спирова е журналист, криминолог и редактор в юридическо издателство