Има логично обяснение
Предполагам, при обсъждането в Народното събрание ще се прецени, че такива допълнителни гаранции са необходими. Част от тези удължени срокове са свързани с процеса на радикализация, тъй като някой може много продължително да бъде в такъв етап на активна радикализация, без да прибегне до насилие. Разбира се, както показа случаят в Ница, има и случаи на бърза радикализция.
Каква е логиката на предложението да се възложат правомощия на прокуратурата да иска заличаване на фирми? Презумпцията е, че става дума за такива юриди- чески лица, за които има данни, че участват в подготовка и финансиране на терористична дейност. В крайна сметка решението се взима от съда.
Ако този закон действаше през 2012 г., как щяха да се развият нещата след атентата, при провеждането на антитерористична операция? Има много важен момент, който не личи директно от закона - регламентирането на националния контратерористичен план, който беше приет преди няколко месеца. Законът дава на този план необходимата устойчивост. В този план са регламентирани много неща - кой и как трябва да реагира. Например, ако бъде спазен, няма да се случи това, което видяхме в Сарафово - цялото ръководство на държавата и МВР да отиде на място, за да види какво се случва. Има ясни правила за затваряне на граници, за запазване на района на местопроизшествието. Защото, доколкото помня, в Сарафово общината беше измила местопроизшествието на следващия ден. По-важното, е че законът отговаря не на нуждите отпреди 4 години, а на съвременните терористични заплахи, включително т.нар. многоточкови атаки, на които бяхме свидетели в Брюксел и Париж.
Учението, което беше около НДК, показа доста слабости - отчетени ли са в приетия план? Направихме доста подробен анализ на учението, след това имаше доста срещи, за да се извлекат различни поуки. Планираме следващо в рамките на тази есен и се надяваме пороците да бъдат взети предвид. Междувременно участвахме в учения от други страни, за да се вземе допълнителен опит.
Тук в закона се повдига въпросът кога имаме извънредно положение, кога имаме антитерористична операция, тези баланси - регулирани ли са? Има опасения, че под маската на една терористична операция може да се обяви антитерористична опе- рация на територията на цялата страна, ще се дават свръхправомощия на един човек - шеф на антитерористичната операция, който се определя поименно от министъра и има някакви много големи правомощия? Там става въпрос за мащабна терористична атака. За сравнение - мащабна терористична атака е това, което видяхме в Париж и Брюксел. Събития, които засягат икономиката директно. Опасенията, че законът може да бъде използван за някаква масова злоупотреба, са валидни за всеки закон. Ако институциите искат да злоупотребяват, ще могат да се намерят начини за злоупотреба. В случая, ако резюмираме, че имаме политическа ситуация, както в някои други държави, където опозицията е обвинявана във връзки с терористични организации, може и да се предположи, че може да се злоупотребява с такъв закон. Или друга хипотеза - има държави, където в част от страната се намират терористи и тогава провеждането на антитерористична операция може да дискриминира цяла група от населението. Хипотезата при нашия закон е стеснена - операцията ще засяга противодействие срещу конкретни лица и срещу конкретно извършен и подготвян терористичен атентат. Обявяването на такава операция става, след като анализът на Националния контратерористичен център покаже, че сме на найвисокото ниво на заплаха, че действително имат някаква информация, че конкретен атентат може да се случи и в рамките на някаква територия да се създаде такава организация, че да се предотврати това да се случи. Тоест да я оградиш, да предприемеш конкретни мерки. И това ще засегне интереса и правата на този кръг хора, които са в рамките на тази територия. За прилагането на това нещо е необходим консенсус на две трети от Министерския съвет, на десетки хора от службите - всички да са съгласни, че такава операция трябва да бъде възложена. Не е еднолично решение в ника-
„Законът отговаря не на нуждите отпреди 4 години, а на съвременните терористични заплахи, включително т.нар. многоточкови атаки, на които бяхме свидетели в Брюксел и Париж.“
къв случай - министърът сам да си решава така. В плана много подробно са разписани процедурите, по които се решава, че има нужда въобще от такава операция.
След атентатите в Париж отново се заговори за проблема за обмяната на разузнавателна информация на ниво Европейски съюз? Този дебат ще продължи доста дълго. Всички знаем, че дори в рамките на една страна службите трудно споделят информация. На европейско ниво има механизъм за обмяна на информация найвече между европейски структури - в рамките на Европол. Официален механизъм за обмяна на информация между разузнавателни служби няма. Те си имат неформални механизми, които са извън рамките на институциите на ЕС. Според мен това е принципно културен проблем, който трябва да бъде преодолян в рамките на самите институции на европейско ниво. Факт е обаче, че се обменя непрекъснато информация. Дали е достатъчно или как може да бъде повече, отколкото сега - едва ли някой има добра преценка да каже точно колко и по какъв начин недостигът може да се преодолее. Но по полицейска линия, МВР, ГДБОП - има различни механизми в рамките на Европол и извън Европол - други такива полицейски международни структури за обмяна на информация, които си работят и ние сме част от тях. И тези десетки чуждестранни бойци, които са задържани през миналата година, всички са в резултат на обмяна на такава информация.
Интервюто взе Момчил МИЛЕВ