Рисковете за България

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения

Засилването на режима на Ердоган не създава преки опасности за България, но носи доста големи рискове - повечето от тях косвени, но някои и съвсем преки.

Бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани, засилване на военното напрежение в региона и съответно нужда от увеличаване на разходите за отбрана са част от по-сериозните проблеми. Кой от тях би се реализирал на етапа е трудно да се прогнозира - ситуацията в Турция е още много неустановена и може да се развие в различни посоки.

Най-непосредствената опасност - през България да мине огромна бежанска вълна, изглежда, че поне засега се отложи. Този сценарий можеше да се реализира, ако превратът беше успял и политиката на новите управляващи се беше сменила. Той беше вероятен и ако Турция изпаднеше в състояние на сериозни вътрешни конфликти, които да доведат до хаос и липса на контрол. Това, че до момента бежанската вълна не се е случила, обаче не означава, че опас- ността най-вероятно е отминала. Все още има възможност Турция да се срине по-сериозно - политически и икономически, и това да предизвика ново масово преселение.

Един от най-големите проблеми в момента е, че на българската държава ще й бъде трудно да формулира адекватна и независима политика към Турция на Ердоган. Причината за това е, че през последните години неговото влияние в България постепенно нарастваше. Това се случи основно по две линии - на главното мюфтийство и в политиката. Мюсюлманските духовници в България и цялата инфраструктура на вероизповеданието се издържат от турската държава. Това е и причината след опита за преврат Главното мюфтийство в София да излезе с невиждана до момента политическа декларация в подкрепа на Ердоган (вижте повече на стр. 14). В момента духовното ръководство на българските мюсюлмани следва буквално политиката на турската дирекция на вероизповеданията. Това може да се превърне в много сериозен проблем. “Евентуално ислямизиране на Турция при всички случаи ще създаде допълни-

Основен въпрос ще бъде сътрудничеството с турската армия в черноморския регион.

телно напрежение и проблеми в България, особено в общности, които са склонни да се радикализират”, казва бившият външен и социален министър Ивайло Калфин. На същото мнение е и колегата му от БСП Кристиян Вигенин. “Потенциални рискове виждам във възможно негативно влияние по линия на религията и религиозните общности”, казва той.

В българската политика Ердоган има влияние върху поне две партии. Изключително силната и явна помощ при създаването на ДОСТ не оставя никакво съмнение на кого залага Турция у нас. По-малко известният, но не по-малко важен партньор на Ердоган в България е партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. След като те двамата напуснаха ДПС, официална Турция показа напълно открито, че застава зад тях. Сега тяхната партия като част от Реформаторския блок е официално в управляващата коалиция и макар влияни- ето й да не е голямо, не може да се пренебрегва напълно.

Рискове за България има и по линия на отношенията вътре в НАТО и отбранителната ни политика. “Пред Турция има две алтернативи - първата е едноличен режим на Ердоган, подплатен с идеите на политическия ислям и национализма, с които той печели избори, другата е масови сблъсъци и гражданска война. И двете са изключително лоши за България”, казва бившият министър на отбраната Бойко Ноев. Според него, когато “пръстът на радикалния ислям попадне върху спусъка на високотехнологично оръжие”, това би било сериозна заплаха не само за България, но и за други страни. “Ние трябва да поставим този въпрос в НАТО”, казва той.

Дори и това да не се случи, по военна линия пак може да дойде напрежение. “И в краткосрочен, и в дългосрочен план армията на Турция, която е втората по големина в НАТО, няма да бъде толкова ефективна, колкото е била и колкото би могла да бъде”, казва бившият военен министър и настоящ директор на Института по отбрана Тодор Тагарев. В политически план радикализацията на Ердоган ще затрудни НАТО, но според повечето експерти едва ли ще доведе до излизането на Турция от пакта.

Първият сериозен тест за това какво ще се случва ще бъде формирането на Черноморският пакет на НАТО през октомври. Въпросът сега е дали една държава, която или няма пълен контрол върху армията си, или ако има, той е в ръцете на един все по-репресивен режим, може да поеме сериозна роля при опазването на югоизточната морска граница на алианса с не по-малко непредвидимата Русия. Тези разговори ще поставят България в много деликатна ситуация, защото тя ще трябва да заеме позиция, която я разкъсва по няколко направления - между евроатлантическите ценности, Турция и Русия.

За председателя на ДСБ Радан Кънев ситуацията е дори по-сложна. “Успоредно с напрежението в Турция виждаме много рязко покачване на напрежението в Донбас. Там жертвите на тази тиха война се увеличават ежедневно, а споразуменията от Минск са изцяло загърбени. Очевидна е тенденцията за сближаване между Турция и Русия, което за България винаги е бил много сериозен геополитически риск”, смята той. Според политика и преките отбранителни предизвикателства, и рисковете, свързани с влиянието на чужди служби на българска територия, се увеличават многократно.

С други думи, ние ще трябва да съжителстваме в един и същ район с две репресивни държави с големи военни възможности и лесно обидчиви лидери, с едната от които сме във военен съюз, а с другата - в непрекъснато обтегнати отношения. Ако Бойко Борисов е мислел, че изпитанието с Черноморската флотилия преди срещата на НАТО е било трудно за отиграване, то това, което предстои, ще бъде съвсем друго ниво на дипломация.