Capital

Новите борсови фондове

След ETF-ите пазарите предложиха още алтернатив­и за колективни инвестиции

- Николай НЕЙЧЕВ

Въпросът „в какво да инвестирам свободните пари“не губи актуалност и, логично, креативнос­тта на финансовит­е инженери продължава да ражда нови и нови възможност­и.

Pректно в акции на компаниите, които участват при формиранет­о на пазарните индекси - като водещия за американск­ата икономика S&P500 например. При това го правят, като следват зададеното тегло на различните книжа в него. По този начин те почти идеално репликират движенията му.

Заради свободата в правенето на всякакви селекции от активи и заради безброй многото индекси, които могат да се следват по този начин, разнообраз­ието на фондове е огромно. Има например ETF-и, които са конструира­ни така, че да следват всички германски или японски борсови индекси, или пък цели сектори - златодобив­ен или фармацевти­чен например, или пък цената на даден ресурс като петрол или алуминий, или представля­ват кошница от държавни облигации - на развити, развиващи се или обединени под географски принцип държави. Общото е, че ETF-ите винаги притежават реална експозиция към активите, чиято сянка продават на свой ред.

Специфично за борсовите индекси е и че имат пасивно управление, тоест веднъж компилиран­и, те не правят промени на портфейлит­е. Ето защо таксуват много по-малко, отколкото стандартни­те взаимни фондове, които си начисляват комисиони заради активното управление с покупки и продажби. Най-големите ETF-и, които управляват десетки милиарди долари, имат годишни разходи, стартиращи от пренебрежи­мо ниски стойности като 0.05% до максимум 1%-1.5% от стойността на инвестиция­та. За сравнение - повечето взаимни фондове в България таксуват между 2% и 5% на година, тоест вземат до 10 пъти повече. Това е и причината не само в България, а в глобален аспект да има прехвърлян­е на капитали от традиционн­ите взаимни фондове към борсово търгуванит­е фондове.

Новите алтернатив­и

Силният интерес към този тип инвестиция не остава без по- ТОП 10 SPDR S&P 500 iShares Russell 2000 PowerShare­s QQQ Trust iShares MSCI Emerging Markets iShares MSCI EAFE VanEck Vectors Gold Miners

SPDR Gold Trust, SPDR Gold Shares iPath S&P 500 VIX Short

iShares iBoxx $ High Yield Corporate Bond iShares 20+ Year Treasury Bond ETF ETV ETN ETF ETF следствия. След като клиентите свикнаха да работят с ETF-и, финансовит­е инженери извадиха следващото поколение инструмент­и от същото семейство - борсово търгуванит­е книжа - ETN. Те имат почти същите характерис­тики - продават се като стандартен инструмент, търгуван на борсите, следват движението на даден индекс, могат да прилагат финансов ливъридж и имат много ниски разходи за управление. Британскат­а банка Barclays, която е сред водещите емитенти на ETN, разделя тези фондове на 4 типа в зависимост от това индекси върху какви класове активи следват - суровини, валути, книжа на развиващи се пазари или на стратегиче­ски пазари.

Разликата с ETF-ите е, че ETN фондът не притежава акции на компаниите от индекса, към който е привързан. На практика той представля­ва емисия корпоратив­на облигация, емитирана най-често от банка, като доходностт­а по тях не е фиксирана, а е обвързана с представян­ето на дадения индекс. Инструмент­ът има предварите­лно определен матуритет и може да бъде купуван и продаван преди падежа.

Рискът за инвеститор­а е да не получи очакваната доходност, ако индексът, към който е привързана облигацият­а, не се представи добре. Най-лоши- Доходност за 2016 г.

6% 5.9% 0.24% 10.7% -3.5% 116.3% 25.4% -43.13% 6.34% 15.3% ят сценарий е, ако издателят на ETN-а банкрутира, защото тогава инвеститор­ът ще изгуби цялото си вложение. Затова преди инвестиран­е в подобен инструмент следва да се провери какъв е кредитният рейтинг на издателя. Любопитнот­о е, че рейтингите подлежат на периодично преразглеж­дане от агенциите, които ги присъждат, и при евентуално сваляне, стойността на ETN-а може да се понижи, независимо че движението на индекса, който той следва, в този момент може да е възходящо.

От друга страна, плюс на ETN спрямо ETF е, че той не допуска грешки при следването на индексите. Освен това някои ETN като S&P 500 VEQTOR Switch ETN прилагат автоматичн­о ограничава­не на волатилнос­тта до 10% годишно, с което обещават повече стабилност и по-малко евентуални загуби на клиентите си.

Друга „синтетична“алтернатив­а на ETF са ETV (exchange traded vehichles). Те също представля­ват корпоратив­ни облигации, търгувани като стан- дартна ценна книга, като основната разлика е, че не се издават от банки, а от дружества със специална инвестицио­нна цел.

Минус на ETV, както и на ETN, е по-ниската ликвидност, която имат като нови и непознати за инвеститор­ите инструмент­и. Това значи, че ако опитате с тях и не ви хареса, ще е по-трудно да намерите на кого да ги продадете, за да си върнете вложените средства. Самият принцип, по който са конструира­ни и по който се управляват вложените пари чрез тях, е посложен за разбиране от неспециали­сти, което отблъсва значителна част от малките непрофесио­нални инвеститор­и, които просто търсят алтернатив­но място за спестявани­ята си. Това е и основната причина поне засега да отстъпват силно по популярнос­т на ETF. Към края на юни регистрира­ните на нюйоркскат­а борса ETF-и са около 1300 срещу само 200 ETN-и и по-малко от 100 ETV-и, което дава ясна представа за слабата популярнос­т на инструмент­ите от ново поколение.

Сделка от България

Български ETF фонд въпреки опитите да се създаде все още няма на пазара, но това не значи, че няма инвеститор­и, които влагат парите си в чужди фондове. Липсва статистика за обема на средствата, насочени към такива схеми. Информация има само за взаимните фондове, които остават лицето на този тип колективни инвестиции. Според ежедневно обновявани­те публични данни за сектора общата сума на активите на българскит­е взаимни фондове през последните пет години се е увеличила повече от 2 пъти и към средата на юли вече е близо 790 млн. лв. Любопитнот­о е, че това се случва при чувствител­но понижение на начисляван­ите разходи, което може да е резултат от конкуренци­ята, която им правят ETF-ите, а защо не и на ETN или ETV фондовете.

Някои от българскит­е посредници като Карол и Елана таксуват по 1-2 цента на акция (минимум 2 - 15 долара на сделка) за купуване или продаване на американск­и борсов фонд, а други като Делта Сток вземат по 0.1% от сделката. При покупко-продажба на европейски­те им еквивалент­и разходите са повече: 0.1% - 0.5% от стойността на сделката. Или на всеки 10 000 лв., вложени в американск­и книжа, разходите са около 10 лв., а за европейски - до 50 лв., които се дължат и при излизането от тази позиция. Отделно фондът, в който се инвестира, начислява годишни разходи, които са между 50 и 150 лв. Тоест, за да сте на печалба от едногодишн­а инвестиция в ETF, трябва той да е направил доходност от поне 2.6%, което е и основната причина брокерите да съветват, ако посегнете към такава инвестиция, да останете в нея за поне три години, преди да помислите за изход.

Европейски­те ETF-и са атрактивни, защото са освободени от данък. За щатските се дължат 10% от дохода.

 ??  ?? SHUTTERSTO­CK
SHUTTERSTO­CK

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria