Политическият лупинг на генерала

Евентуалното му издигане за президент може да промени сериозно политическия пейзаж и управлението на страната

Командващият бойната авиация ген. Румен Радев е добър пилот. Но сега той се проявява като политически новобранец. Първото нещо, с което той влезе в надпреварата за креслото на „Дондуков“1, беше фрагмент от рапорта му за напускане, който бе тиражиран от българските и руските медии. В мотивите към оставката си той е посочил аргумента, че българското въздушно пространство ще бъде охранявано и от държави от НАТО. Според генерала тази „концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор“, защото той бил наложен на България със сила отвън, a сега сме абдикирали от охраната на небето си сами. Тук има два сериозни проблема. Концептуалният е, че с него командирът на ВВС поставя под въпрос геостратегическата ориентация на страната ни, слагайки нелеп знак за равенство между диктата на победителите в Първата световна война над България и намерението на съюзниците ни да... подсилят отбраната ни, като патрулират с български пилоти. Другият е, че ген. Радев е първият командир на ВВС от доста време насам, който получава толкова много накуп – ремонт на МиГ-овете в Полша, двигатели за руските изтребители за над 45 млн. лв., одържавяване на авиоремонтния завод „Авионамс“, старт на процедурата за избор на нови самолети. Всичко това със сигурност ще зацапа аурата му на доблестен и деполитизиран офицер.