Тъжната олимпиада
За седем години Тибет вероятно няма да се промени много.
Но седемте години, които изминаха от момента, в който Рио де Жанейро беше обявен за домакин на 31-те летни олимпийски игри, промениха Бразилия до такава степен, че провеждането им в следващите две седмици се превърна в един огромен компромис.
На пръв поглед Международният олимпийски комитет (МОК) дава много дълъг срок за подготовка на домакините, за да се справят с всички възможни предизвикателства. Но в съвременния динамичен свят вчерашната еуфория и икономически растеж много бързо днес могат да бъдат заменени от притеснение, а утре да е криза. Сега светът е много поразличен.
“Онези, които ни дадоха този шанс, няма да съжаляват”, беше обещанието на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва през 2009 г. Тогава Бразилия е новото икономическо чудо, страната, извадила десетки милиони хора от бедността и заела своето място в съзвездието на изгряващите световни сили. Членовете на МОК решиха, че е дошъл моментът за Южна Америка. Ерата на БРИК беше във вихъра си. Русия, Китай и Бразилия бяха модерни, а спортният свят виждаше в тяхно лице възможност за стъпване на нови пазари. Спечелването на домакинства на световно първенство по футбол и олимпийски игри беше лесно като щракване с пръсти.
Днес ситуацията е много по-различна и всеки, който си направи труда да пътува до Рио за предстоящия най-голям спортен фестивал, вероятно ще го усети - по мръсния въздух и опасната за къпане вода, по недовършените или зле направени съоръжения, по притесненията от зараза от зика, по протестите на местните жите- ли и страха от нестихващата престъпност. Самите бразилци от години установяват, че олимпиадата не променя с нищо положително живота им. Така, както не го направи и световното по футбол преди две години. Бившият президент Лула вече е обвиняем за възпрепятстване на разследване на корупция, свързано с държавния петролен гигант Petrobras, а наследничката му Дилма Русеф е временно отстранена от президентския пост заради манипулиране на държавния бюджет. Само дни след закриването на игрите отстраняването й може да стане постоянно. Към политическата криза се прибавят рецесия, огромен и разрастващ се корупционен скандал, обхващащ и строителните компании, изградили олимпийските съоръжения, притеснения за сигурността по време на игрите и нестихващи страхове от вируса зика. На фона на всичко това не е учудващо, че новините от Рио напомнят черна комедия - части от тела, изплували до игрището за плажен волейбол; спортисти, отказващи да се настанят в олимпийското село заради запушени тоалетни, течащи тръби и оголени жици; неполучили заплатите си полицейски служители, посрещащи пристигащите на летището с надпис „Добре дошли в ада”.
Олимпиадата трябваше да е шансът Бразилия да покаже на света своето ново, модерно лице. Вместо това месец преди началото на игрите общината в Рио обяви, че е в бедствено положение, и се наложи федералното правителство да се намеси със спасителна финансова инжекция, за да могат съоръженията да бъдат довършени, полицаите да получат заплатите си а пенсионерите пенсиите си. Щатът Рио (чиято столица е едноименният град) е толкова на червено, че дори продава историческия дворец на губернатора си за 10 млн. долара, които обаче са капка в морето в сравнение с натрупаните дългове в размер на 5.8 млрд. долара. Щатът е отговорен за осигуряването на около 25% от бюджета на олимпиадата от 12.2 милиарда долара, но в момента дори болниците връщат пациенти, тъй като нямат средства да оперират нормално.