Гостуващите граждани на Германия
Превратът в Анкара отеква по тревожен начин в Берлин и усложнява още повече ситуацията на канцлера Ангела Меркел
Когато идват в Германия през 60-те години на миналия век, ги наричат гастарбайтери (гостуващи работници). Но те са също гастбюргери - гостуващи граждани, запазили връзките със своята Турция. И сега притесненията са, че пренасят разделенията и конфронтацията от старата родина в новата.
На 31 юли, когато в Кьолн близо 40 000 души излязоха в подкрепа на президента Реджеп Тайип Ердоган и скандираха за връщане на смъртното наказание, усещането беше, че турската политика е избухнала по улиците на Германия. Дори опасенията, че дългата ръка на Ердоган достига Федералната република, да са пресилени, демонстрираната подкрепа за него ще направи критиките срещу случващото се в Турция по-трудни.
Така за втори път в рамките на няколко месеца Германия се изправя пред въпроса дали и как чужда сила може да използва голямата си диаспора, за да влияе върху вътрешната й политика. Първо през януари случаят "Лиза" с уж изнасиленото от бежанци германско момиче от руски произход се превърна в откриващия залп от хибридната война на президента Владимир Путин срещу германския канцлер Ангела Меркел. Сега близо трите милиона германци от турски произход започват да се виждат като "пета колона" на Ердоган и съмненията в лоялността им към държавата, в която живеят, се множат в настръхналата след серия терористични атаки Германия.
При всички разлики между двата казуса има и важни прилики. Основната е, че те показват как Германия не е имунизирана срещу това да се превърне в арена на чужди битки. Ако дори тя не е неуязвима към опитите на старите империи с нови амбиции Русия и Турция да използват вътрешни лостове за влияние отвън, какво остава за държави като България? А всеки трус в гер- манската политика ще се пренесе към ЕС.
Как ехото от Босфора заглъхва в Берлин
Демонстрацията в Кьолн, провинция Северен РейнВестфалия (където живеят близо една трета от германските турци), беше организирана като протест срещу неуспешния опит за преврат в Турция на 15 юли. Но водещият мотив беше подкрепа на Ердоган и започнатите от него масови чистки срещу реални и въображаеми врагове на управлението му.
Популярността на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не e изненада. При последните парламентарни избори в Турция миналия ноември от гласувалите във Федералната република близо 570 000 германски турци (при 1.4 млн., които са си запазили турското гражданство и имат право на глас) близо 60% са гласували за АКР. Толкова силен резултат управляващата партия няма нито в някоя друга европейска държава, нито в самата Турция, където получи около 49%.
"Много от турците в Германия идват от Анадола. Те са с консервативни, религиозни, традиционни схващания. Нормално е да подкрепят Ердоган, той доведе Анадола на власт и представлява техните интереси, техните разбирания, техния начин на живот", казва пред "Капитал" Талат Камран, ръководител на Института за интеграция и междукултурен диалог в Манхайм. Освен това те виждат в Ердоган силен лидер, който може да запази единството и целостта на държавата. "Турците гледат Сирия, гледат Ирак. И се страхуват в Турция да не се случи същото", казва Камран.
Политологът Рой Карадаг от Института за междукултурни и международни изследвания към Университета в Бремен добавя още причини защо турската диаспора в Германия харесва Ердоган - за тях той е човекът, довел икономическа стабилност и просперитет, видими и по новите пътища, летища, активното строителство. "Германските турци чувстват, че не трябва да се срамуват от липсата на напредък в Турция. Това им дава усещане за гордост. Същото важи и за по-независимия подход на Ердоган във външната политика и видимата геостратегическа важност на Турция, която кара млади-