Построй ми къщата на прадядо
Как се плете плет, как се бърка кирпич и как се редят тикли - научете „на терен“от архитектите от „Мещра“
ва дни след Еньовден. Силното слънце над родопското село Долен се скрива зад пухкави бели облаци, но въздухът остава все така горещ.
Жегата обаче като че ли не прави впечатление на трийсетината души, които вървят по тесния калдъръм в старата част на селото. Очите и обективите на фотоапаратите се местят от къщите - покривите от каменни тикли, издадените напред варосани втори етажи, основите от камъни, глина или кирпич - към лицето на увлекателния водач и разказвач архитект Стефан Стоянов от сдружение „Мещра“*.
„В тази къща е сниман филмът „Капитан Петко Войвода“, тази е била на заможно мюсюлманско семейство, тази е реставрирана в духа на традициите, тази - с тухли итонг“, насочва погледите той, вплитайки в разказа си история, етнография, архитектура и чув- ство за хумор. В неговите истории за селото, къщите, дуварите, плевните, калдъръмените улици оживява едно вълнуващо минало.
Сдружение „Мещра“е съвсем младо - няма и година, но вече отчита първите си успехи в мисията си - да проучи традиционни знания и занаяти, основно в областта на строителството, да ги съхрани и да ги предаде на поколенията след нас. Съоснователи са петима архитекти. Стефан Стоянов разказва, че са се запознали на курс за недвижимо културно наследство, а първият фестивал Transfiguration в село Долен ги вдъхновява да започнат работа заедно. Самият той е живял дълги години във Франция. Дипломира се като архи- тект в Страсбург, след това специализира компютърна анимация. От 2013 г. работи като архитект на свободна практика в България.
Родопското село Долен е обявено за архитектурен резерват през 1977 г., а доленските майстори са се славели като найдобрите в каменната зидария и реденето на тикли - каменни плочи за покриви. Сходна е архитектурата единствено в близкото село Ковачевица, но двете населени места тръгват по различен път в най-новата си история. „Благодарение на една група от хора с по-особено мислене - музиканти, археолози, сценаристи - които идват в Долен преди 10-15 години, купуват къщи и плевни, създават първия Transfiguration... заради тях селото все още е далеч от мутризацията и „битовите кръчми“, казва Стоянов.
„Покрай фестивала решихме да проучим това, което е останало в селото, да обследваме състоянието на къщите, да издирим собственици, да се запознаем със старите майстори, да видим какво може да се възстанови и запази“, обяснява Стефан.
„Но най-важна е работата с хората“, категоричен е архитектът. В Долен „мещренци“съумяват да спечелят доверието на местните, работят заедно с кметството в селото, с община Сатовча, с Националния институт за недвижимо културно наследство. Партнират си и с Университета по архитектура, строителство и геодезия и това лято за пръв път имат архитектурна работилница със студенти.
Арх. Стоянов разказва, че интересът към естествените материали и все по-честото им приложение в строителството се дължи на културно явление, започнало в Западна Европа преди повече от 30 години, но все по-осезаемо и в България - стремежът към устойчив, природосъобразен начин на живот. „Надявам се и нашите строители един ден да се ориентират към по-здравословен модел на работа“, казва Стоянов.
С „Мещра“може да се запознаете на 13 август - архитектите ще водят еднодневна образователна програма в Етнографския музей „Етъра“. Тя предвижда лекции за възрожденската архитектура, 3D прожекция и работилница за традиционни дървени елементи. В края на август можете да станете част от мащабния им проект за проучване на нематериалното културно наследство в Странджа - да правите теренно проучване в селата Българи, Кости, Бръшлян и Кондолово, да документирате работата на майстори, практикуващи стари занаяти, да имате практически занимания с естествени материали и техники, характерни за района. А село Долен посреща гости през целия август за концерти, разходки, работилници, прожекции и т.н. *Мещра означава „майстор“на тайния занаятчийски език, наричан „мещренски“или „мещрагонски“. Той съчетава думи от гръцки, турски, сръбски, арнаутски. Използван е от дюлгери, зидари и други в периода преди и след Освобождението с цел да закодират разговорите си пред външни хора
Сдружение „Мещра“иска да съхрани традиционните техники в областта на строителството.