Танцувай със София
Все повече публични места в столицата стават импровизирана сцена за различни музикални стилове
ААко някой уикенд не сте имали късмета да избягате от София в посока най-близкото море или планина, значи трябва да сте ги забелязали – големи и малки цветни групи хора на всякакви възрасти, които, въоръжени само с подвижна тонколона, музикален плеър и разхладителни напитки, танцуват стилове от близки и далечни географски ширини. Танците на открито стават все по-популярни в столицата, а щастливото съвпадение с обявяването на София за Европейска столица на спорта за 2018 г. създаде нужната инерция общината да подпомогне първите малки тематични фестивали. Но преди да разкажем за тях, нека да видим кога и къде София танцува.
Една неделя от Народния до Борисовата
Най-добрият начин да започнете танцово сафари из столицата е градинката пред Народния театър в неделя към 18:30 ч. Там ще се включите към ежеседмичното хоро, организирано от група ентусиасти от няколко танцови школи. Правилото е едно – съпроводът е само от традиционен български фолклор. Пускат се всякакви хора – от най-популярните и достъпни като дунавското и правото до преплетени регионални хора, които надали много хора извън школите са чували. Но именно това прави събитието интересно за танцьори с различен опит – на правото хоро може да се включат стотина души, докато на костенското ще останат само най-добрите. Както и тези, които искат да се научат.
Допреди година Радослав никога не е танцувал. Един неделен следобед обаче се престрашава и се хваща на хорото. Днес идва тук, за да усъвършенства по-сложните хора, защото това, което научава в двете школи, които посещава, не му стига. Докато там цялата група се движи със скоростта на най-бавния, на площада се събират хора с всякакъв опит и има много за научаване. И това не е единственият плюс.
Същото прави и Надежда, която идва от половин година. За нея отворените пространства дават нужното поле за изява и за… дишане. „Страхотно удобство е – няма го задуха на затвореното пространство, можеш да правиш каквото си искаш, а и те виждат много хора, които после се запалват.“И понеже самата тя не практикува единствено хора, ме препраща и към следващото място – Паметника на съветската армия, където ритъмът е латино.
По хлъзгавия мрамор
„Тук е удобно, защото мраморът около паметника прави хубаво сцепление с обувките”, разказва Катя, която идва тук за първи път, но е в впечатлена от мащабите на събитието – стотици двойки танцуват по цялото протежение на фундамента. Контрастът между скулптурните композиции на съветските войници и латино и афро ритмите сякаш не правят впечатление на никого. „Искахме да се събираме някъде в центъра, да има удобен превоз за хората от всички краища на София и най-вече да е на място, където да няма жилищни сгради, за да не пречим“, разказва организаторът на събитието Любомир Георгиев.
Идеята идва от полския му приятел Войтек, които споделя, че в Полша подобни събирания са традиция – няколко души купуват импровизирана техника втора ръка – усилвател за кола на 12 волта, един стар акумулатор и две колони от домашна стереоуредба – и танците не спират: салса, бачата, кизомба... За всеки по нещо.
Програмистът Калин танцува от три години и разказва, че когато му стане твърде топло в залата, обича да излиза на въздух. „Няма само йогите да практикуват на открито. Навън е приятно, защото в залите атмосферата става много… задушевна“, смее се партньорката му Илияна, с която току-що са довършили бавен нежен танц. Обясняват,