Истински реалист

На Comic-Con 2016 в Сан Диего с художника Асаф Ханука, който рисува комикси по текстове на Етгар Керет

ЗЗа всеки фен на комиксите ComicCon – най-големият форум за комикси в света, провеждан всяко лято в Сан Диего, е истински празник. Там той може да купи екшън фигури и всякакви предмети, свързани с комиксите, с намаление, да присъства на маскарадни шествия, да си общува с други вманиачени по комиксите момчета и момичета на всички възрасти, да участва в различни събития, на които да научи пръв за неочаквани детайли от кухнята на любимите поредици, но най-важното – да се срещне с любимите си автори и да вземе автограф от тях.

Целият този екшън се случва във време, когато феновете на комикса преживяват истински драматични за тях промени. От Marvel съобщават, че Тони Старк e освободен от ролята на Железния човек и ще бъде заменен от Рири Уилямс – 15-годишно афроамериканско момиче. Или че човешкото алтер его на Хълк – Брус Банър – умира в поредния епизод на Civil War II.

Целите на филмовите и комикс гиганти са ясни – да достигнат до поширока публика, понякога дори и с цената на рани в душите на верните фенове. В същото време политици като Джъстин Трюдо се появяват на кориците на комикси.

В Сан Диего се връчват и наградите на името на Уил Айзнър – най- престижните отличия за постижения в областта на комикса в различните му жанрове, автори и географски посоки. Тази година албумът на един израелски автор спечели наградата за най-добра адаптация на международен комикс в САЩ. Призът беше присъден за „Реалистът” – история с продължение в три тома, преведена на шест езика. За художника Асаф Ханука това е втора номинация, тъй като още през 2007 г. графичната му новела „Пицария камикадзе“по текст на познатия у нас Етгар Керет („Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог”, „Момичето на хла- дилника” и др.) беше номинирана за един от „айзнърите” и също беше преведена на френски, английски и испански.

Разговарям с автора, който живее със семейството си в Тел Авив. Комуникацията ни включва телефонна връзка, бавен интернет, разговор на смесица от английски и иврит, който възпроизвеждам веднага на български, за да не загубя синкопите на разговора с неизбежните отклонения от въпросите с този интересен художник и отначало скептичен събеседник.

Наградата „Уил Айзнър“за чуждестранен албум беше присъдена на албума на Асаф, публикуван първо на иврит като комикс с продължение в неделното издание „Калкалист“, а после издаден на френски във формата на класическия за Европа комикс албум в няколко части. Френските критици се самоуспокоиха, че това не е лоша компенсация за слабото присъствие на френско-белгийската школа на големия форум в Сан Диего. Опитвам се да разбера доколко изкуството на комикса с френски акцент е определил стила на Асаф Ханука, отношението му към комикс разказа, към играта на думи и иронията. Авторът потвърждава това, което съм усетил – въпреки че албумът му получава наградата като френскоезичен, той отразява живота му и живота на близките му в живия Тел Авив.

Детството на Асаф е белязано с истории за супергерои, преди това с американски комикси за деца, но когато решава да учи във Франция, разбира, че европейският комикс, с алегоричното и по-литературно отношение към разказа, към живата рисунка с изящна линия, е по-близо до неговото светоусещане.

Асаф има брат близнак – Томер, който работи в близки територии на визуалното. Двамата са неразделни през цялото си детство, приличат си не само физически, но и в