# 3 Ако ще е домат, да е български

Ядем повече вносни храни, но държим плодовете и зеленчуците да са родно производство

Почти половината българи не намират разлика в качеството между българските и вносните продукти.

Но когато пазаруват плодове и зеленчуци, внимават да са български. 66% от хората смятат, че те са по-качествени от чуждите. Това установява проучване на маркетинговата агенция Pragmaticа, проведено в началото на годината. Въпреки предпочитанията си обаче хората в страната масово се хранят с вносни храни.

Увеличената консумация на продукти, които не са произведени в България, достигна своя пик след приемането на страната ни в ЕС и отварянето на пазарите. Най-голяма стойност във вноса на хранителни продукти през 2015 г. имат пресните, охладените и замразе- ните меса, млякото и сирената и някои плодове и зеленчуци.

В последните години България е голям вносител на свинско месо. Количествата, които пристигат в страната от 2010 г. насам, са между 95 и 110 хил. тона годишно, а тенденцията е към нарастване. Стойността на вноса му пък е най-висока спрямо останалите хранителни и селскостопански продукти. В последната година България е внесла свинско месо за 336 млн. лв., или това е близо два пъти повече от стойността на втората най-внасяна в страната стока от групата на храните и напитките - кафето. Според производители големият обем на вноса на свинско месо се дължи, от една страна, на увеличената консумация на месни продукти, а от друга - на свитото предлагане на местния пазар. „Предлагането на българско месо е много ограничено и изобщо не стига до преработвателите, защото се предлага свежо в търговската мрежа. За производството на колбаси работим основно с внос. Всеки иска да ми достави едни

КОИ СА НАЙ-ВНАСЯНИТЕ ХРАНИ ПРЕЗ 2015 Г.

в хил. тона Меса от птици - пресни, охладени и замразни Сирена и извара Домати 120

100 80 60 40 20 0 2007

100 прасета, на мен обаче не ми трябват 100 прасета, а 5 тона свински бут“, обяснява Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие „Мес-ко“. „Но не мислете, че нямаме ферми. Имаме ферми, но нямаме кланици, които да задоволяват тези специфични потребности“, допълва той.

При млякото и млечните продукти нарасналата консумация на вносни продукти се дължи, от една страна, на блокирания от ембарго руски пазар, а от друга, на отпадането на млечните квоти в Европа. Тези две съби-

тия направиха продукцията, идваща от някои европейски държави, много по-конкурентоспособна в ценови план. Това доведе до заливане на българския пазар с евтина европейска продукция и липса на възможности за реализация на местната.

В основата на по-високото търсене на вносни плодове и зеленчуци също са по-ниските им цени спрямо българската продукция. Въпреки добрите условия за отглеждането на тези земеделски култури и традициите, които има страната, някои плодове и зеленчуци имат не само голям, но и непрекъснато нарастващ обем на вноса. Една от изненадите тук са доматите, но причината за високия импорт е не само ниската цена, а и това, че този продукт може да се предлага свеж целогодишно на пазара от големите оранжерийни производители в някои държави от Европа. Доматът е абсолютен лидер във вноса на зеленчуци. По данни на НСИ стойността на внесените пресни и охладени домати в страната през 2015 г. е 47 млн. лв.

Расте и вносът на цялата група. До 40% достига вносът на някои плодове и зеленчуци, предлагани на българския пазар, заяви заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев на кръгла маса в Русе във връзка с кампанията „Подкрепи българското“. Той обаче уточни, че се забелязва между 10 и 35% ръст при производството на плодовете и зеленчуците за последната година спрямо предходната.

„Когато става дума за хранителни продукти, оценката в най-голяма степен се базира на вкуса - доколко те са вкусни, докол- ко този вкус съвпада със спомените им от преди. В този смисъл българските плодове и зеленчуци - като сортове - са по-близки до предишните. Докато при вносните земеделието е по-развито, използват се други техники и препарати, което променя вкуса им, а и самите сортове са по-различни от тези, с които българите са свикнали“, казва Диньо Маджаров, директор „Изследвания“в агенция Pragmaticа.

Тази тенденция за търсене на родното при плодовете и зеленчуците се отрази и на стратегиите на търговските вериги в България. Още през 2010 г. „Билла България“започна сътрудничеството си с български производители на плодове и зеленчуци с 11 земеделски стопани. През 2015 те вече са 42, а по данни на компанията 27% от оборота на тези продукти в магазините е направен изцяло с директно доставящи български производители. „Градините на „Билла“е и проект, с който веригата се опитва да отговори на желанието на потребителите да получават информация откъде идват техните плодове и зеленчуци.