Борбата с корупцията отново се върна на етап „да си направим послушен съд“
„ политическата воля“всъщност стоеше зле прикрит опит на управляващите да конституират свой читав съд, на който да могат да разчитат.
Близо шест години и половина след тази знаменателна среща второто правителство на ГЕРБ и прокуратурата решиха да възродят тази стара идея. В представения наскоро проект на Министерството на правосъдието за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) се предвижда делата срещу висши държавници да бъдат насочени към специализирания съд и спецпрокуратурата. Липсата на убедителни мотиви за това предложение и неясният му автор пораждат съвсем основателно съмнение, че същинската им цел е, както тия дни посочи и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, опит да се заобиколи Софийският градски съд, който в момента е компетентен да гледа делата срещу министри, депутати, магистрати. Или казано директно - промените целят не толкова автентична реформа, колкото намирането на послушен съд, който да гледа разследванията срещу министри, депутати, магистрати, а също така и митничари, полицаи, кметове и т.н. Същото, което ГЕРБ търсеше преди шест години.
Предложение като феникс
Всички опити на „Капитал“да разбере как иде- ята за прехвърлянето на корупционните дела в спецсъда се е появила в проекта за НПК удариха на камък.
Тази идея не е обсъждана от работната група, в която участват върховни съдии и прокурори, и адвокати. Юристи от трите гилдии, присъствали на обсъжданията, продължили от началото на годината до юли, разказват, че са разбрали за въпросното предложение от медиите.
От правосъдното министерство отговориха, че идеята била дошла от „експерти“, без обаче да цитират имена. А аргументите им били в „очакванията на ЕК“и във факта, че през последната година едва 11 души са осъдени ефективно за корупция, при това за дребни подкупи.
Каква е причинно-следствената връзка между предложението и тези факти не става ясно и от мотивите към проекта. В тях се казва, че „с оглед компетентността и поголямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления“.
Как министерството е стигнало до заключението за по-голямата компетентност на спецсъда също не става ясно. В доклада за дейността на Специализираната прокуратура за 2015 г. се говори за „забележим“ръст на де- лата срещу организирани престъпни групи за извършване на корупционни действия, и то срещу длъжностни лица на ниска, средна и висока позиция от държавния апарат в Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, МВР, териториални експертно-лекарски комисии и общински администрации. Тези дела, видно от статистиката в същия доклад, представляват 3% от всички в Специализираната прокуратура.
В същия документ се отбелязва, че „броят на внесените в съда обвинителни актове е съпоставим с миналата година, но не може да не направи впечатление, че за разлика от предходния период в съда с обвинителни актове са внесени преимуществено т.нар. знакови дела - срещу „знакови лица“от престъпния свят в България, известни бизнесмени и популярни лица от политическия и обществения живот в страната“. После в доклада се прави и сравнение с досегашната дейност, когато в съда са били внасяни обвинения за „битова закана за убийство на употребило алкохол лице от състава на МВР, охранител или застраховател по отношение на свой съсед; кражба на парфюми от деловодителка от системата на МВР, извършена в хранителен хипермаркет; отнемане на бурканчета с кисело мля-
Мотивите на Министерството на правосъдеито към предложението са голословни.
ко от въоръжен пазач на търговски обект; държане на два броя пистолети от Балканската война на тавана в дома на 75- годишен пенсионер“. Защо прокуратурата въобще е образувала дела за подобни деяния и ги е внасяла в съда така и не става ясно от документа.
Предложението за прехвърляне на подсъдността на делата за корупция изпреварва с няколко месеца предвидения в пътната карта по прословутата Стратегия за продължаване на съдебната реформа анализ на ефективността на тези институции, който се изготвя от Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура и трябва да бъде готов до няколко месеца.
Тази идея в законопроекта вече беше остро разкритикувана от Висшия съдебен съвет, по всичко личи, че тя ще инкасира критики и от ВКС, и от адвокатурата.
Пред „Капитал“Емилия Недева от Висшия адвокатски съвет я определи като противоречаща на конституцията: „Въвеждането на елемента „служебно положение или длъжност“води до неравнопоставеност между отделните обвиняеми и подсъдими и създава подозрение в насочване на юрисдикцията на съда само против определена категория лица, а не за конкретни престъпления. Това е така, тъй като същите престъпни деяния, извършени от други лица, са на подсъдност на общите съдилища.“
Недева не приема и двата основни акцента в мотивите. От една страна, се сочи „специализираните съдилища и прокуратури не са рационално използвани - нещо, което твърдяхме още при създаването им, че ще се случи“, припомня тя. От друга страна, Недева определя като обидно за магистратите, че „според авторите на проекта СГС и САС не са достатъчно специализирани и не посрещат очакванията на обществото“. Подобен политически акцент в мотивите е много опасен, вкарването на политиката в съда е начин да се разбие върховенството на закона, заявява Емилия Недева.
Сходна е и позицията в оповестеното становище на ВСС, където се казва, че доколкото мотиви на вносителя липсват, „изглежда, че той решава, че тези дела в момента се гледат неефективно от СГС и затова законодателят ще ги възложи на специализирания съд. Този извод е напълно голословен и създава впечатление, че с тази промяна се решават конюнктурни