Братислава и шест месеца за новия ЕС
Европейските лидери със сигурност имат от какво да се притесняват. Обединяващата тема на срещата на ЕС-27 в словашката столица е „сигурност“- от границите и тероризма до икономиката и младежката безработица. това, че третира мигрантите почти като „диви животни“.
В търсене на обединяващи теми в дните преди Братислава имаше няколко миниконклава на сходно мислещи държави освен Вишеградската четворка, опитващи се да формират общ политически фронт за прокарване на дневния си ред. Гръцкият премиер Алексис Ципрас например събра миналия петък в Атина държавите от т.нар. Средиземноморски клуб, които са против проповядваната от Берлин и северните държави линия на икономии. „Сега сме много, можем да създаваме неприятности“, заяви след срещата италианският премиер Матео Ренци. Германия, Франция и Италия пък поведоха инициатива за „обща европейска армия“или „отбранителен Шенген“като символ на способността на Европа да гарантира сигурността на гражданите си.
Виждането в Берлин е, че усилията трябва да бъдат концентрирани върху прагматични въпроси, по които може да има бързи и видими резултати, като например дигиталната икономика и младежки програми, вместо да се обсъждат грандиозни визии по конфликтни теми. Това, изглежда, е и мотото на президента на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства срещата в Братислава. Според него тя трябва да бъде „повратна точка“в защитата на външните граници на ЕС, за да може съюзът да отговори на двете най-големи притеснения на европейците - миграцията и тероризма. Ако европейските лидери не „вземат обратно пълния контрол“върху сигурността и границите на ЕС, популистите ще го направят вместо тях, предупреди Туск. Това превръща границата между България и Турция в приоритет, като в речта си Юнкер изрично поиска до края на октомври в България да бъдат разположени още 200 служители на граничната агенция Frontex.
Рискът е, че дори минималните очаквания към Братислава няма да бъдат изпълнени и всички важни неща ще бъдат оставени за след изборите догодина в Германия (парламентарни) и Франция (президентски). „За момента Германия е решила да не бърза с нищо. Така че по същество ще бъде затишие. В известен смисъл всички играем за време, което не е особено добре при сегашните обстоятелства“, обобщава пред Politico дългогодишен дипломат от ЕС. На този фон дали Борисов ще получи исканите 160 млн. евро може би няма голямо значение.