Здравето е храна, храната е здраве

Стремежът към здравословно хранене става все по-ясно изразен и през ръста на биосектора, и през тенденцията да се готви у дома

(В КГ) КАРТОФИ 2004 2015 МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ 2004 2015

Сменят белия хляб с пълнозърнест. Внимават какво слагат върху филията за закуска. Пазят стомасите си от пърженото и газираното и мислят два пъти, преди да посегнат към сладкото. Избират плодовете и зеленчуците според сезона и произхода им. И следят колко се движат през деня. Без да залитат в крайности, посягат към „био“-то в магазина или го търсят в „градината на баба“. Независимо от доходите си семействата, с които „Капитал“разговаря за това какво ядем, държат на здравето си и приемат храната като важна част от неговото опазване. ( виж стр. 12-13).

Стремежът към здравословно хранене бавно и полека се превръща в масова тенденция, която „заразява“целия хранителен пазар и променя търсенето и предлагането. Можем да я проследим в поведението на потребителите, отразено в националната статистика и пазарните проучвания. В спадащите продажби на „вредните“храни и растящото потребление на „полезните“. В новите концепции на търговските вериги и разширяването на биощандовете им и секциите със свежите продукти. В качващите се обороти на търговските обекти за биохрани и появата на все повече специализирани магазини по кварталите.

От данните на НСИ, които внимават в голямата картина на това как се хранят българите във времето, се вижда, че през последните десет години хората са намалили значително консумацията на хляб, колбаси и газирани напитки за сметка на повече месо, риба и плодове и зеленчуци ( виж инфографиката). „Категорично мога да кажа, че днес се храним по-здравословно спрямо десет или двадесет години назад“, казва и специалистката по хранене и диететика проф. Донка Байкова, която прави проучвания на хранителните навици на българите заедно с Националния център по опазване на общественото здраве. “След приемането на България в ЕС се уеднакви общият пазар, а оттук и моделите на хранене, така че сега не се храним по-нездравословно от другите граждани на Европа. Разликата е, че биохраните, които са наистина по-здравословният вариант, в други държави на ЕС са едва 20-30% поскъпи от конвенционалните храни, докато тук разликата все още е поголяма“, допълва тя. Според нея въпреки разнообразието на пазара и прогреса по отношение на качеството на много от храните доброто хранене си остава приоритет на една по-малка платежоспособна група хора.

Що е то здравословно хранене обаче подлежи на широки интерпретации, виждаме от други проучвания на нагласите на потребителите. „За едни това е биохраната, за други - домашно приготвената храна, за трети - храната тип манджа, тоест не сухият сандвич или пица. Хората си имат своето виждане по темата и компаниите вече трябва да се съобразяват с това в комуникацията си, ако искат да обхванат по-широк брой от хора от тези различни групи“, казва Диньо Маджаров, директор „Изследвания“в маркетинговата агенция Pragmatica. В тяхното проучване на нагласите например е видно, че половината българи казват, че напоследък все почесто купуват здравословни хранителни продукти, но за 80% от хората качествените продукти са прекалено скъпи.

Здравословното е мегатренд и според компанията за потребителски проучвания „Nielsen България“. Според нейното изследване българските потребители стават посклонни да плащат повече за по-здравословни продукти, а в сравнително проучване на 34 пазара забелязват, че българите са най-съгласни с твърде- нието, че храните без изкуствени съставки са винаги по-здравословни.

Биобум

Стремежът към по-добро хранене личи и през бума в търговията на биологично чисти храни. Търговските обекти за биохрани не само стават повече и разширяват присъствието си на пазарите извън София и от центъра на града към кварталите, но и постоянно увеличават и разнообразяват асортимента си. Ръстът на биотърговията се вижда ясно и във финансовите отчети на основните играчи в този сегмент. Така например приходите на „Балев био маркет“нарастват близо пет пъти - от 796 хил. през 2010 г. до 3.9 млн. лв. през 2015 г. За същия период оборотите на веригата магазини „Биомаг“са се увеличили близо 2.5 пъти от 467 хил. лв. до 1.1 млн. лв., а бизнесът на „Смарт органик“АД, през която се управляват търговски- те обекти от бранда „Зелен“, е пораснал от 4 млн. лв. през 2013 г. до 16.7 млн. лв. през 2015 г. „От създаването на компанията преди седем години удвояваме приходите всяка година“, обяснява собственикът на „Смарт органик“Яни Драгов. „За това време мога да кажа, че аудиторията на продуктите, които са био или здравословни, се разшири значително. Това се дължи на няколко причини, основните от които са разочарованието от качеството на конвенционалните храни и повишеното съзнание какво точно консумираме“, добавя той.

По негови данни се променя и самото търсене на биохрани. Ако допреди потребителите са се отбивали в специализираните биомагазини основно за продукти, които нямат конвенционална алтернатива (като суперхраните и киноата), сега започва да се търси всичко и все повече биостоки да се потребяват във всекидневното хранене. Сред тях са дори биобрашно и биоолио.

„Смятам, че с желанието на все повече хора да се хранят здравословно и отговорно към околната среда този сегмент при храните ще расте още. А колкото повече хора ги търсят, толкова повече ще се увеличава конкуренцията в производството на био и цените ще падат. Не виждам този тренд да се обърне в бъдеще“, казва Драгов.

Неговото мнение споделя и собственикът на “Биомаг” Любомир Ноков. “Никой не вярваше, че биопазарът има бъдеще. Сега ситуацията много се променя. Вече във всички големи супермаркети се предлагат биостоки. Този канал в момента дори доминира продажбите. На малките специализирани магазини им е много по-трудно”, казва Ноков. Според него тези, които първи възприемат здравословния начин на хранене, са образованите и любопитни потребители. Втората голяма група са хората, които достигат до това поради здравословни причини, а третата са родителите на малки деца, които са склонни да се грижат за тях по-добре, отколкото за себе си.

Домашно здраве

Разбирането, че здравословната храна е приготвената вкъщи храна, също има съществена тежест на пазара. “Българинът готви, и при това готви много в сравнение със западноевропееца като честота, количество, съставки. В кризата той дори става по-чувствителен към това какво слага в тенджерата и какво ще сервира на семейството си”, коментира Нели Ангелова, бизнес мениджър „Кулинарни продукти“и „Корпоративни връзки“в „Нестле България“, като се позовава на периодични изследвания на компанията, правени в последните години.