# 2 Ех, а едно време какво сирене имаше...

Недоверието в качеството на продуктите е масово явление

Яжте пилешко месо без притеснение. Пилешкото месо, произвеждано в България, е чисто и без антибиотици.

С тези думи един от собствениците на компанията за обработка на птиче месо „Градус“, Иван Ангелов, излезе да вземе наградата си „Агробизнесмен на годината“в края на 2015. Годината, в която продажбите на пилешко месо отбелязаха ръст според националната статистика след няколко години на задържане на едно ниво. Секторът е един от тези, които най-често страдат от имиджови проблеми - дали заради поредна глобална вълна на птичи грип или фалшива тревога за хормони в месото.

В България обаче недоверието към храните е широко разпространено във всякакви категории, показва проучване на Pragmatica. Според него 93% от потребителите изпитват съмнение в качеството на храните, които се предлагат на нашия пазар. А близо половината (42%) дори намират, че то се влошава през последните години, като това в най-голяма степен важи за кренвиршите, каймата, сиренето и месото. А основните притеснения на хората, които осветява проучването, са свързани с наличието на твърде много Е-та в продуктите, дългите срокове на годност, съмненията за хормони на растежа и наличието на ГМО.

Някои производители виждат в това недоверие причината за свиващите се продажби на определени продукти. „Потреблението на колбаси от 2010 г. досега се свиваше и вървеше низходящо и хората се преориентираха към свежи меса. Причините

за това са много, но според мен основната е това, че доверието на потребителите е функция от това, което се пише и говори за една индустрия. Медиите не спряха да се упражняват на гърба на българските производители и да ги плюят“, коментира Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие „Мес-ко“. Изследването на Pragmatica показва още, че съмненията в качеството на това, което се продава по магазините, са съчетани със силно убеждение, че в близкото минало храната е била по-вкусна и по-истинска от сега. Тази нагласа на потребителите се превърна в масов пазарен тренд, а редица компании започнаха да инвестират маркетингови усилия в това да докажат, че продуктите им са като „от едно време“. След дебюта на продукта „Загорка Ретро“тенденцията на залагане на автентичното и старото се пренесе от пивоварните компании и в други категории като месните продукти, варивата, спиртните напитки и т.н. Според директора „Изследвания“в Pragmatica Диньо Маджаров тази концепция вече се изчерпва и твърде голямото й експлоатиране пак ще доведе до съмнение и отдръпване на потребителите. „Когато всички станат ретро, никой не е отличим от масата“, казва той.

Носталгията е израз и на известен консерватизъм във вкуса на потребителите в България, който компаниите наблюдават от доста време. „Българският потребител е изключителен традиционалист. Безспорен факт е, че за последните 10 години някои сегменти на млечния пазар почти не са променили своя дял – например бялото кисело мляко с типичната режеща структура продължава да бъде над 90% от потреблението. Или бялото саламурено сирене и кашкавалът, които все още са с по-голям дял продажби в непакетиран вид. Може да се каже, че съвременният българин опитва, но в крайна сметка избира и купува по-скоро консервативно, когато става дума за хладилника у дома“, е наблюдението на маркетинг директорката на „Обединена млечна компания“Йолита Ботева.

Но както носталгията, така и недоверието са пряк резултат от липсата на прозрачност, информация и добър арбитър на пазара. „С качеството на храните се спекулира“, смята д-р Ярослав Димитров, собственик на магазин за млечни продукти „От фермата“в столицата. „БАБХ няма ресурс да проверява всички и много от производителите си позволяват да злоупотребяват. Позволяват си да правят имитиращо сирене и да не посочват на етикета, че е такова. Позволяват си да поставят обозначение на колбаси, че са произведени по стандарта „Стара планина“, а на практика изискванията на стандарта не са покрити. Някои си позволяват да слагат есенции и да произвеждат овче сирене с краве мляко например. Няма как да има 250 регистрирани мандри и 700 - 800 хил. млечни крави и да се бълва такова огромно количество млечни продукти. Това означава само едно – употреба на вносно мляко, на кондензирани млека, на сухи млека. За съжаление това се прави не