Ръст по време на политически блокаж

Въпреки оживеното потребление и високия износ облаците над Испания се сгъстяват

2014 г., тъй като Испания е един от най-големите вносители на нефт в ЕС. „Спадът на петролните цени доведе до „освобождаване“на доход, който можеше да се пренасочи към друг вид потребление, както и до забавяне на инфлацията, което подобри реалната покупателна способност“, коментира пред „Капитал“Хосе Амор, макроикономически анализатор от мадридския тинк-танк Analistas Financieros Internacionales. Потреблението беше стимулирано и от действията на ЕЦБ (по-ниски лихви, изкупуване на активи), които подобриха цената на финансиране за банките и за държавите, добавя той. Това се пренесе по веригата и доведе до по-евтини кредити за населението и повече средства за харчене. Добре дошло се оказа и поевтиняването на еврото, тъй като подобри конкурентоспособността на испанските стоки. Именно това, заедно с оживлението на европейските пазари, задвижи испанския износ.

От вътрешните фактори основният е трудовата реформа на Рахой от предходните години, с която се въведоха по-гъвкави условия за работодателите. Това помогна за възстановяването на трудовия пазар. Чрез реформата се понижи необходимият праг на ръст на БВП, след който икономиката започва да създава нови работни места, смята Хосе Амор. Възстановя- ването на трудовия пазар обаче засега е само частично. Безработицата не пада под 20%, като остава втората най-висока в еврозоната (първа е Гърция) и е доста над предкризисните нива (8.5% през 2008 г.). През август безработицата всъщност започна да расте поради настъпващия край на летния сезон в туризма. Това не е обнадеждаващо, още повече че от заетостта зависи и поддържането на вътрешното търсене, което изигра важна роля за добрия ръст на икономиката. „ Испанската икономика всъщност се представя само относително добре. Ако безработицата не се увеличава повече, то е, защото броят на хората, които се обезкуражават и не търсят активно работа, расте. А заетостта изглежда, че се увеличава, защото се подписват много договори, които са само за по няколко часа на ден“, посочва пред „Капитал“Хуан Лопес, икономически преподавател от Университета в Севиля. Освен това новосъздадените работни места са с много по-ниско качество (като защита и заплащане) отколкото бяха тези преди реформата, добавя Хосе Амор.

Дефицит без надзор

„Всичко това доведе до парадокс: правителството започна точно такава политика, каквато казва, че не трябва да се води - вдигане на разходите“, казва Лопес. Повишаването на разходи донякъде е обусловено от провеждането на два поредни парламентарни вота и невъзможността на служебния премиер да внася реформи. Въпреки това нарастването на харчовете, при положение че Испания едва се размина с глоба през юли от Европейската комисия за прекомерния си дефицит, е доста притеснително.

Данните за бюджетния дефицит през първите седем месеца на годината показват, че той се е повишил с 20% спрямо същия период на 2015 г., пише икономическият журналист Хоакин Естефаниа за El Paı´s. Испания расте повече от останалите страни, защото има по-голям дефицит, казва той. „Дефицитът вече достигна 2.6% от БВП за периода януари - юли, много повече от записаното в бюджета за цялата 2016 г. Което и да бъде следващото правителство, няма да успее да приложи изборната си програма, с която се е кандидатирало на изборите от 20 декември“, предупреждава Ес- тефаниа. Освен това страната трябва да постигне дефицит от максимум 2.2% от БВП в края на 2018 г., но за това са нужни доста усилия. При неуспех Испания ще плати глоба от 5.5 млрд. евро, а европейски фондове на стойност 1 млрд. евро ще бъдат замразени.

Всъщност рискът от санкции и сега е сериозен - Испания има ангажимента до 15 октомври да представи пред еврозоната проектобюджета си за 2017 г., в който да присъстват мерки за намаляване на дефицита. Обаче без правителство това няма как да стане. Междувременно Moody's Investor Service вече предупреди, че проточилата се политическа несигурност се отразява негативно, и очаква както отслабващ икономически ръст, така и продължително лошо представяне на фиска през 2017 г.

Сдържани прогнози

За малкия бизнес в Испания обаче не само ситуацията в страната е рискова. Пред „Капитал“собственик на средна фирма за счетоводни услуги от Барселона, пожелал анонимност, обяснява, че доверието в бизнес средата е ниско и поради несигурността в цяла Европа. Според него маржовете на малките и средните фирми в страната са много тесни в момента и ще им трябва по-висока добавена стойност, за да оцелеят, но оценява перспективите пред тях по-скоро като стабилни.

Разбира се, основният риск за бизнеса и икономиката остава кога ще се сформира правителство в страната. Ако несигурността продължи, „мерките, които в крайна сметка едно ново правителство ще трябва да предприеме, ще са много потравматични. По-важно обаче ще бъде каква ориентация ще има новото управление“, смята Хуан Лопес. Според него Испания се нуждае от дълбока фискална реформа, която ще позволи да се събират приходи, без това да води до потискане на икономиката, промяна на модела на производство към повече устойчивост и дълбока промяна на институциите.

Хосе Амор е донякъде по-оптимистичен и смята, че динамиката на пазара на труда с високото потребителско и бизнес доверие заедно с благоприятните финансови условия засега играят по-важна роля от политическите рискове. Той добавя обаче, че „когато и ако попътните ветрове изчезнат, страната ще се нуждае от стабилно правителство, което да се справи с много от структурните проблеми - Каталуня, модела за финансиране на регионите, фискална реформа и структурен дефицит, либерализация на пазара за стоки и услуги, пенсиите и т.н.“С други думи, не може да се говори за испанско икономическо чудо, а само за моментен отдих. И ако политиците не намерят начин най-после да съставят правителство, той може да струва скъпо на временно успокоената испанска икономика.

Силният икономически растеж на Испания през 2016 г. се дължи най-вече на благоприятна политика на ЕЦБ и по-евтино евро.