Джим Силф: Одит реформата не решава
Международният консултант по качество на одита
Финансовият одит е начин да се засекат измамни практики в бизнеса, които ограбват данъкоплатците, затова контролът върху работата на одиторите е грижа на държавата. го следствие е неминуемото поскъпване на одита за клиентите и повишаването на риска от грешки. Въвежда се и санкция за нарушение на одитор в размер на 10% от общите му годишни приходи, без значение, че по-голямата част от тях може да идват от предоставяни данъчни и правни консултации, а не от одитна работа. Ще има опция за още по-всеобхватни инспекции на одиторски практики от страна на държавната комисия, без значение че тя не разполага с кадровия ресурс. Издейства й се и правото да изисква информация и справки от одиторите, бизнеса и дори одитните комитети по предприятията, а при отказ ще може да глобява. При такова ненужно нагърбване със задачи, които би могло да се възложат на професионалната организация на одиторите, държавната комисия няма да може да специализира в създаването на звена, компетентни в котрол на качеството на одита в банки, застрахователи и пенсионни фондове, където са концентрирани милиарди. Няма как инспекторите й да надградят експертизата си чрез натрупване на одиторски опит. И това е повод за девалвация на очакванията, че одитната реформа ще произведе търсения от обществото резултат.
Промени с далечен обсег на действие
От дебатите в комисията по бюджет и финанси, които продължиха и тази седмица, стана ясно, че ГЕРБ, в лицето на председателя й Менда Стоянова, твърдо подкрепя промените в този им вид и успява да спечели на своя страна и представителите на други партии. Почти никоя от забележките на представителите на гилдията в лицето на Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) не успя да повлияе върху първоначалния вариант на регулацията, а в официална позиция Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори опита да омаловажи усилията им с аргумента, че предстоят избори в ръководството на ИДЕС и някой може би търси конфронтацията, за да натрупа дивиденти. От КПНРО обаче пропускат да уточнят, че и при тях изтичан мандати, например този на председателя Ваня Донева, която, преди да оглави комисията през 2012 г., бе депутат от редиците на ГЕРБ, член на същата комисия по бюджет и финанси.
На последното разглеждане на проекта в ресорната парламентарна комисия Донева обяви, че е консултирала промените с външни експерти и че ще публикува становищата им на сайта на КПНРО. Подобно независимо експертно мнение около ключовите промени в одита не само в България, но и на ниво Европейски съюз, потърси и „Капитал“. В търсене на капацитет, чието мнение е с тежест за професионалистите от бранша, стигнахме до Джим Силф, който е световно име в счетоводството, одита и контрола. Според него ротацията на одиторите, съвместните проверки и овластяването със свръхправа на регулаторите, които биха могли да се управляват от политически назначения, създава опасности, но ефектите от това ще се проявят едва след 10 - 15 години. Панацея ли е ротацията на одиторите? Ясно е, че регулаторите по света намират ротацията за добро нещо. Аз не съм убеден в това, но не смятам, че можем да преборим това схващане и ротацията ще стане задължителна. Ако си представите едно голямо предприятие от публичен интерес, в първата година, през която в него влиза одитор, той не е съвсем наясно какво точно прави. За нов, голям международен клиент опознаването отне- ма няколко години. Много академични доказателства в тази насока са натрупвани през последните 50 години и показват, че повечето измами, които са били пропуснати от одиторите, са били извършени в първите една-две години от назначаването на нов одитор. Ето защо задължителната ротация ми изглежда като потенциална опасност за повече измами.
Има ли според вас някаква продължителност на одитния ангажимент, която намалява риска? Не съм сигурен колко години е най-правилното. Смятам, че ротация на седем години е може би добре; 10 години може би не постига онова, което регулаторите искат, а пет години поставя твърде много натиск върху клиента. Големият международен проблем, който имаме, е, че различни държави регламентират ротация на различен период. Представете си българска компания, която има дъщерни дружества в Германия и Холандия. За нея одиторската ротация ще създаде значителна трудност, тъй като законът в България може да е различен от този в другите две страни. Причината да няма един и същ срок на ротация в Европейския съюз е, и това е официално признато, че не може да постигне съгласие между всичките 28 страни членки. Така е дадена възможност на всяка държава да избере сама броя на годините. Според мен това ще създаде истинска бъркотия. А и реалността за големите предприятия от публичен интерес и тези, които развиват международен бизнес, е такава, че изборът им на одитор е све-