Смъртта на пиратството

Гейминг в България съществува още от деветдесетте години, като най-добре историята му може да бъде разказана чрез проследяване на дейността на „Пулсар“.

Въпреки огромното пиратство през последните 15 години, най-големият доставчик на видеоигри в България продължи да се развива и приходите му за 2015 г. достигнаха близо 9 млн. лв. Компанията е основана от Саркис Папазян, който първоначално прави аркадни игри. През 1994 г. подписва сделка за внасяне на продукти на SEGA в страната, а от 1997 г. „Пулсар“доставя в България и компютърни игри, които и днес формират над 55% от оборота на компанията. И за да разбие още повече мита, че геймърите са хора, които не обичат слънчева светлина, Папазян посочва пред „Капитал“интересен факт: дори в 2016 г., когато в други държави интернет пазаруването е в пика си, само 15% от продажбите на „Пулсар“се осъществяват онлайн.

До момента в България не е направено адекватно социологическо проучване, което да покаже колко на брой наистина са хората, които играят игри. „Пулсар“се опитва да направи такова през миналото десетилетие, но се оказва, че голяма част от запитаните наистина са геймъри, но играят пиратски игри. В момента пиратството на игри не само в България, но и по света, е до голяма степен мъртво. Така смята Александър Бакалов, който е PR мениджър на „Пулсар“, бивш редактор на списанието Gamers’ Workshop и едно от познатите лица на гейминга в България. „Конзолите от ново поколение не могат да се пиратстват, а повечето актуални PC игри имат специални защити и там също е затворена вратичката“, казва той. Според него в глобален аспект геймърите се увеличават, защото пазарът се разширява така, че да може да предложи нещо за всички целеви групи и възрасти, като същото се случва и в България. Той добавя и друг интересен факт за това как се приема геймингът като бизнес по света - най-скъпата игра в историята - Destiny, е разработена за общо 500 млн. долара. За сравнение, най-скъпият филм в историята на Холивуд - последната част на „Карибски пирати“, е с бюджет от 378 млн. долара.

В България пазарът на игри е зает основно от два играча - освен „Пулсар“там е и Ozone, който съществува от 2008 г. До 2013 г. основната разлика е една - „Пулсар“има физически магазини, докато Ozone функционира изцяло онлайн. След това разликите стават все повече, като Ozone започва да продава не само игри и компютърна периферия, но и книги, мобилни устройства и др., като променя фокуса на бизнеса си от основно гейминг към цялостно забавление. От компанията отказаха да коментират каква част от приходите им (3.9 млн. за 2015 г.) са от продажба на игри.

Двете български фирми отбелязват и все по-големи постъпления от продажба на гейминг периферия - компютърни мишки, клавиатури и слушалки, създадени специално за по-голямо удобство при игра на игри. Димитър Василев, търговски директор на „Пулсар“коментира, че в момента тя носи между 15% и 20% от приходите на компанията с ясен изглед продажбите да се вдигат в дългосрочен план. Георги Панайотов, бивш редактор на списание PC Mania, отбелязва, че вече и сред любителите геймъри не е странно да си купиш високотехнологична мишка или клавиатура. Напротив, на продукти на марката Razer, която е почти монополист в гейминг периферията в България, се гледа като на моден аксесоар в тази общност.

В България пазарът на игри е зает основно от два играча - „Пулсар“и Ozone.