Платете си сметката. Веднага

Погасяването на дълга от 628 млн. евро по арбитражното дело не може повече да се протака, но държавата, изглежда, няма ясен план как да си върне поне част от парите

няма намерение да отстъпи от претенциите си и дори започва да втвърдява тона си. Точно затова българските управляващи се надяват, че изплащането на главницата от 400 млн. евро едновременно ще смекчи отношенията и ще даде възможност за преговори за намаляване и дори отпадане на допълнителните лихви.

Аспекти на един дълг

Отпускането на средствата от фискалния резерв ще стане чрез приетия специален законопроект. Той предвижда да бъде предоставена възмездна финансова помощ на НЕК, с която да изплати задълженията си по арбитража. Това ще стане чрез Закона за публичните финанси през бюджета на Министерството на енергетиката. Финансовата помощ ще бъде без държавна гаранция и НЕК няма да дължи лихви. Условия на погасяването обаче засега няма, но те ще се определят от Министерския съвет. Това, което е сигурно, е, че нито НЕК, нито Българският енергиен холдинг имат възможност да осигурят тези средства. Това не може да стане и с държавен заем, предоставен на холдинга, тъй като увеличението на дълга му ще направи обратно изискуеми и двата облигационни заема за 500 и 650 млн. евро.

Плащането на дълга на НЕК ще става на етапи, като с първия транш трябва да бъде платена главницата от 402.9 ма не издържи стрес тестовете. Успешно преминатата проверка обаче освободи този финансов ресурс, който беше придобит чрез продажбата на облигации. “Това са кешови ликвидности, които могат да се използват”, коментира заместник финансовият министър Маринела Петрова пред депутатите в парламента. Вторият възможен източник е предсрочното погасяване на заема от 300 млн. евро от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който беше отпуснат от Световната банка заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Така по думите на Петрова не се очаква държавата да задлъжнее заради връщането на дълга към “Атомстройекспорт”, имайки вероятно предвид повече, отколкото в момента. “По отношение на бюджета ефектът също ще е неутрален, тъй като това са възмездни средства, които трябва да бъдат възстановени в бъдеще”, посочи още Петрова (виж повече в допълнителния текст).

А как ще се връщат

По-сериозният въпрос обаче е как средствата ще бъдат върнати. По време на гласуването на законопроекта в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов посочи, че е дал задача на приходната агенция да се съберат допълнително 300 млн. лв., което обаче не е толкова лесно да се направи, колкото да се каже. Това, на което управляващите всъщност се надяват, е, че от придобития актив (двата реактора) все пак може да се очаква някаква възвращаемост. “Разчитам на колегите от НЕК и Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за изработено оборудване, което е реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено“, коментира министърът на финансите Владислав Горанов.

Това изказване обаче е доста оптимистично, тъй като вероятността оборудването за “Белене” да бъде продадено на същата стойност, на която е купено, е нулева. Това показаха и опи- ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,

„Разчитам на колегите от НЕК и Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за изработено оборудване.“

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА,

„Това, което имаме като идея да направим, е оборудването заедно с площадката и всички разрешителни за този проект да бъдат обособени в отделна проектна компания и да бъде стартирана процедура за нейната приватизация.“