Ефекти за бюджета
Въпреки голямата сума, която държавата ще предостави на Министерството на енергетиката, няма да са нужни промени в Закона за бюджета за 2016 г. Причината е, че финансирането ще мине под черта и реално не се отразява на бюджетното салдо, а по-скоро на нивото на фискалния резерв, който към момента е над 12 млрд. лв. През тази година в него бяха натрупани огромни буфери, като част от тях бяха заради стрес тестовете на банките. Резултатите от тях обаче показаха, че няма да има нужда от държавна подкрепа.
Няма и законово ограничение за предоставянето на подобен заем. “Друг е въпросът дали Европейската комисия ще признае този начин на осчетоводяване и дали подобно на отпуснатите пари за Фонда за гарантиране на влоговете за плащането на депозити за КТБ няма да поиска да мине като разход на сектор държавно управление”, казва Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър. Това означава, че, изчислен по европейската методология, бюджетът може да се окаже с по-голям дефицит от планирания.
Източник от Министерството на финансите твърди, че, преди да бъде отпуснато финансирането, ще се чака нотификация от ЕК. “Без тяхно одобрение няма как да стане”, допълва той. Това беше потвърдено и от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, въпреки че представители на опозицията в парламента, както и Валери Симеонов от Патриотичния фронт поискаха да не се чака нотификацията на ЕК.
Според Дацов въпросът най-вероятно е бил консултиран и с експертите на Международния ва- лутен фонд, които бяха в България от 7 до 16 септември за редовния годишен преглед. В изявлението им един от акцентите беше именно рискът за бюджета по линия на работещите на загуба държавни предприятия, както и нуждата от реформа, която да направи управлението им по-ефективно.
С анализ за България преди няколко седмици излезе и Economist Inteligence Unit, в който също се посочваше, че рисковете пред бюджета тази и следващата година са свързани с проблеми в енергийния сектор, визирайки именно решението на съда по казуса “Белене”.
Финансовият трансфер на държавата към БЕХ обаче може да има индиректен негативен ефект за България. Доколкото до момента управляващите поддържаха тезата, че холдингът е самостоятелна структура, която дори успява да набере финансиране от пазара, в момента се оказва, че носи преки рискове за публичните финанси. Не е изключено това да бъде отчетено и от рейтинговите агенции в негативна посока в бъдеще.
„Помислете за момент какво означава тази сума по авантюрата „Белене“, измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец: без това плащане корпоративният данък можеше да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016; данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016; социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните да са 4 вместо 8% например); без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%“, коментира във фейсбук страницата си икономистът Лъчезар Богданов. И добавя: Когато държавата греши, накрая плащаме всички ние. Поне тези, които спазваме законите и плащаме данъците и осигуровките.