Малко по-ясни данъци
Най-голямата революция в предложенията на финансовото министерство е свързана с онлайн декларациите
Министерството на финансите публикува предложенията си за данъчни промени през следващата година.
Няма увеличение на основни ставки, нито пък фундаментални промени във философията на облагане на който и да е данък, но данъчноосигурителната тежест догодина ще се увеличи заради осигуровките.
Данъчните декларации през 2018 г. ще се подават само онлайн и от бизнеса, и от хората.
С част от промените държавата се опитва да насърчи безкасовите плащания. След опита на управляващите за увеличение на данъчната тежест през миналата година тази поне засега изглежда скучна откъм подобни новини.
Предложенията за промени в данъчните закони за 2017 г. на финансовото министерство са без увеличение на основни ставки и без фундаментални промени във философията на облагане на който и да е данък. С част от текстовете се прецизират формулировки от минали години, с друга се прави опит за премахване на пропуски, а с трета - ограничаване на данъчните измами и изсветляване на икономиката.
Ако има интрига, тя е свързана с акциза върху цигарите за следващата година. Без разчети и мотивация управляваното от Владислав Горанов ведомство рязко смени политиката си и реши да върне приетия в края на 2014 г. акцизен календар, според който цигарите трябва да поскъпват плавно с 20-30 ст. до 2018 г. Предишният облагодетелстваше българските производители, тъй като с най-малко се облагаха най-евтините цигари, а там са най-силните им пазарни позиции.
Въпреки че няма голямо разбъркване на ставки, данъчно-осигурителната тежест върху труда ще расте през 2017 и 2018 г. Причината е предвиденото увеличение на осигуровките с по един процентен пункт за всяка година (виж графиката). Отделно от това правителството залага и ръст на минималната работна заплата с 40 до 460 лв., а това също рефлектира върху някои сектори от икономиката, където възнагражденията са пониски.
За бизнеса
Промяната, която засяга всички фирми, е решението декларациите по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) да се подават само онлайн. Изискването ще е за доходите, получени през 2017 г. По електронен път ще се приемат и справките, които компаниите изпращат до НАП за изплатени доходи и удържани данъци на техните служители. Идеята е това да се случва за плащанията още от тази година, като срокът да се декларират се скъсява - до 31 януари на следващата, а не както досега - до края на април. А това означава, че до Нова годи- на всички фирми трябва да са се снабдили с електронен подпис или пък да упълномощят своите счетоводни компании да пускат документите от тяхно име.
Поправка, която облекчава бизнеса, е идеята компаниите да могат да реагират сами, ако намерят счетоводна или друга грешка в документите, които подават пред данъчните. В момента при откриването на подобни пропуски по ЗКПО фирмите са длъжни да уведомят НАП, а тя в 30-дневен срок да коригира финансовия резултат на предприятието и да преизчисли дължимия корпоративен данък. Сега се предлага фирмите сами да правят това, като подадат нова декларация с коректните данни до 30 септември. Новият механизъм за корекции ще е само за грешки, които фирмите са забелязали, след като са подали данъчни декларация за съответната предходна година. За неточности от по-стари периоди ще се прилага сегашното правило - компанията да уведоми писмено НАП и да чака реакция.
Традиционно най-много промени има в Закона за ДДС. Част от тях са в посока по-облекчен ре- жим за някои бизнеси. Българските туроператори например ще могат отново да прилагат специалния режим на облагане на туристическите услуги, когато се извършват доставки между два туроператора. Данъчни консултанти коментират, че в момента българските туристически агенти имат проблеми с чуждите си партньори, тъй като в повечето случаи те работят именно по облекчения режим.
Друга промяна цели да се уредят неперсоницифираните дружества, за които липсват текстове в Закона за ДДС. Това затруднява фирмите, които кандидатстват в консорциум в търг по Закона за обществените поръчки.
От следващата година хората, които са купили имот с цел да го ползват и за фирмени, и за лични нужди, вече няма да могат да си възстановяват целия данъчен кредит. Платеният ДДС ще може да се възстанови пропорционално на степента на използване на имота за икономическа дейност. Промяната отново е свързана с изискване на ЕС, като тя позволява да бъдат направени корекции, ако междувременно предназначението на имота се промени.
От догодина влизат в сила и две директиви на ЕС за обмен на данни между данъчните администрации на държавите членки. Те ще засегнат основно мултинационалните компании, както и някои български групи. Националната агенция за приходите вече ще разполага с повече информация за тях, а това означава и че при желание може да реагира много по-адекватно при съмнения, че дадена компания, оперираща в България, не плаща реални данъци тук, а пренасочва доходи към свое дружество майка от друга държава в ЕС.
По силата на първата директива (2015/2376/EU от 8 декември 2015 г.) данъчните ще си разменят информация за сключени споразумения в две направления - за трансферни цени и за обвързващи становища. Първото ще засегне основно чуждестранни групи, които оперират в страната чрез техни местни дружества, ако чуждестранната централа или друг център в групата в чужбина е сключил споразумение за трансферни цени с чуждестранна данъчна администрация и то влияе върху ценовите нива на групата в България. „При получаване на тези споразумения нашата данъчна администрация би могла да прецени доколко приетият начин на данъчно облагане в чужбина е приемлив за страната ни или България следва да претендира да обложи по-голяма част от груповите приходи“, казва Орлин Хаджийски, съдружник „Данъци“в „PwC България“. Според него изискването за об-
Поправка, която облекчава бизнеса, е идеята компаниите да могат да реагират сами, ако намерят счетоводна грешка в данъчните си декларации.