Поражда се чувството, че никой не знае какво да прави

Успя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?

Колкото и германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд да твърдяха, че имат пътна карта, толкова италианският премиер Матео Ренци казваше, че това е нищо. До голяма степен имаше символизъм в преструването, че има единство, но липсва ясна идея за договорената пътна карта. Ако прибавим и речта за състоянието на съюза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от миналата седмица, се поражда все по-голямо чувство, че никой всъщност не знае какво да прави.

Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?

Унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша „Право и справедливост“Ярослав Качински имат особено некооперативни позиции в ЕС. Но това е порочен кръг. Дори словенският премиер, който бе няколко пъти в германското радио миналата седмица, бе доста враждебен към институциите на ЕС и канцлера Ангела Меркел. И това изобщо не звучеше като единство.

Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?

Не смятам така, тъй като има два проблема. Въпросът за Brexit в своята същност не беше засегнат, а Европейският съвет се отнесе към темата за сигурността по един уклончив начин. По отношение на пътната карта за Brexit нямаше ясни правила за процеса. И ако сега изпратим сигнал, че вместо да се грижим за гражданите, оставяме границите отворени за стоки, услуги и капитали, но не и за хората, защото жертваме свободното им придвижване, европейският проект се е насочил в грешна посока.

Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?

Въпросът е какви точно са техните притеснения и дали са легитимни. Ако притесненията са, че не искат прекалено много бежанци, тогава те не са легитимни по отношение на справедливото разпределение на имигранти из ЕС. Ако притесненията са, че искат да бъдат защитени от Владимир Путин, Русия и в сферата на енергийната политика, това трябва да бъде взето под внимание. Има легитимни и не толкова легитимни притеснения. Освен това трябва да се вземе предвид, че има пълна ерозия на някои страни членки, особено на Унгария и Полша, които подкопават върховенството на закона и не спазват самата ценностна система на ЕС. Но пък обявяват своите притеснения.