Близки срещи от благородния вид

Желание за независимост или обикновена калпазанщина е да забравиш за дрескода

ВВ началото на моята неслучила се журналистическа кариера бащата на моя приятелка, която пък учеше за адвокат, ни прибра от лекции и ни заведе на вечеря. Неукрепналият ни стайлинг беше Къртни-Лав-отива-на-работа-в-офиса, ама по-лошо, защото не съм Къртни Лав. Срам, но фактите са: тениска с изрязани ръкави, къса дънкова пола, шита от мен, мрежести чорапи и сандали.

Човекът ни огледа от- до и каза: „Има адвокат и адвокат, както и журналист и журналист.“Интонацията му натъртваше, че може да звучи гордо или пародийно, и продължи: „Време е с дрехите си да покажете вие от кои сте.“И постави началото на края на тийнейджърската борба за независимост.

Тази фраза често е излизала на повърхността по време на официални събития. Тогавашните ми колеги, независимо от статуса и способностите си, ходеха как да е. Разбира се, тук има и малко бунт, и елемент на нулево уважение към институции, които не заслужават такова. Поне при журналистите е натоварено с послание.

Встрани от стила, българите често не признаваме авторитетите. Потвърждават го историците и социалните антрополози, за които причината е, че често властта е чужда - византийска, турска, а след Освобождението - временно руска. Историкът Петър Мутафчиев критикува дори българските царе, които сме свикнали да виждаме с ореол на съвършени. Според него Симеон, Калоян, Иван Асен II са пример за византинизирана аристокрация, която бавно и постепенно се отдалечава от народа си.

Дали ще е официална церемония, сватба, кръщене или погребение, винаги ще намерим начин да изклинчим от правилата. „Според мен най-основната причина е в манталитета, ние по принцип не обичаме да спазваме правила, затова и държавата е на този хал“, казва Мира Лазарова, главен редактор на Unique Estates Life Magazine. „Всеки е на мнение, че знае всичко. Разбира се, познанието за дрескод е свързано с възпитание и сериозни традиции, но показва също, че човек умее да уважава себе си, другите, мястото, където отива.“

„Нямаме градска аристокрация. А и погледни колко са бутиковите магазини в София с традиция в шиенето на костюми. Занаята го няма вече“, анализира темата Илия Вълков, журналист в телевизия BIT. Без да искам и с риск кореняците софиянци да ме линчуват, се сещам за практиката в малките градове, така недолюбвана от столичани, да се излиза с официални дрехи на центъра.

„Вече почти не съществува идеята за работно облекло. Ние сме егалитарно общество и дрескодът дразни. Нямаме и традиция на театър да се ходи с официални дрехи”, казва по-известният като писател адвокат Васил Георгиев.

Между това да си неофициален и как-да-е има разлика. Мира Лазарова дава другата гледна точка: „Озадачават ме хора, които не подбират облеклото си, дори когато отиват на театър. Това показва, че никой в семейството им не е обърнал внимание, че това е част от уважението, което засвидетелстваме. Дори не е само въпрос на фамилни ценности, а