Хибридна война и мним мир

Българската реакция по повод арогантните словесни еквилибристики на един треторазреден руски депутат беше пресилена и ирационална. Независимо от това дали става дума за правнука на знаменития автор на „Война и мир“, разговорът пое в грешна посока. Да се обръща толкова внимание на треторазреден депутат, който, ако не се шегува, говори глупости, е безсмислено.

Това обаче не означава, че темата за влиянието на Русия в България трябва да се неглижира от българската държава, така както това се случва в момента.

Далеч по-важно е, вместо да произвеждат на конвейер възмутени декларации, държавните ни мъже най-накрая да мобилизират специалните служби и да проучат докъде се простират мрежите на руската държава в България, както вече направиха повечето страни по източната периферия на ЕС. Защото косвените индикации, че такива има, са повече от достатъчно. Независимо дали става дума за държавно субсидирано заселване на руснаци по Черноморието ни, скрито (и не толкова) овладяване на стратегически сектори от българската икономика, тайно субсидиране на политически партии, масирана пропаганда чрез контролирани медии и „ферми за онлайн тролове“или обучение на „народно опълчение“от динковци, които да оковават „пришълци“със „свински опашки“.

И ако българските служби и институции продължават да бездействат по тези въпроси, това ще е най-очевидното доказателство, че докато всички громят повърхностните изцепки на Толстой и подобни, Русия вече ни е купила.

Българските служби скандално бездействат за влиянието на Русия в България.