Кога заемодателят става лихвар
Неубедителната практика на съдебната система може да превърне всеки, който дава кредит, в престъпник
Ако доскоро за лихварство на съд бяха пращани предимно сиви и откровено криминални елементи, казусът с бившия финансов министър Стоян Александров повдигна въпроса дали всеки, който дава заем, може да стане клиент на прокуратурата.
Най-краткият отговор е... не би трябвало. Поне такава е логиката на закона. Практиката на съдебната власт обаче е противоречива и неубедителна и гаранция няма. има - тука няма”, поставят под съмнение настоящата съдебна и прокурорска практика по този престъпен състав от Наказателния кодекс и налагат преосмисляне на въпроса какво точно защитава той.
Кредитодател по занаят
През октомври 2008 г. Бойко Борисов, към онзи момент столичен кмет, подава поредния си сигнал до Софийската градска прокуратура. Поводът - фирма на брата на тогавашния зам.-директор на ДАНС Иван Драшков - Петър, е купила голям терен в София, използвайки фалишифициран подпис на Борисов.
Прокуратурата започва ударно разследване, в рамките на което става ясно, че сделката на Петър Драшков е финансирана със заем, отпуснат от фирма на Стоян Александров, който към момента на отпускането на кредита е председател на надзорния съвет на Търговска банка D. “Парите преведох на Петър Драшков по банков път в Корпоративна банка. Заемът отпуснах за срок от три месеца, като малко преди изтичане на срока Драшков преведе на два транша цялата сума”, казва в разпита му тогава Александров.
Фирмата на Стоян Александров “Стал 2007” е регистрирана в БНБ като финансова институция и няма законов проблем да отпуска кредити. От Имотния регистър се вижда, че извън кредитирането през фирмата си за последните десет години и като физическо лице Александров е отпуснал над 25 заема, обезпечени с ипотека. И това само в района на Агенцията по вписванията в София.
“Никога не съм крил, че давам заеми. Аз самият не съм имал и един лев заеми. Същото се отнася и за фирмите ми. А това означава, че давам назаем само свои собствени пари, при това с доказан произход и платени данъци”, каза той в интервю за “24 часа”.
Татяна Дончева, която защитава Александров, коментира, че прокуратурата проверя-
Наказателният кодекс криминализира извършването на банкова дейност без разрешение. Само по себе си предоставянето на заеми не е банкова дейност.
ва общинския съветник от поне пет години именно по преписки за лихварство. Тя изброява номерата на четири проверки срещу него, всичките прекратени - в Софийската градска и Софийската районна прокуратура, в Специализираната прокуратура, която се занимава с организирана престъпност, и дори в създаденото от Цацаров Специализирано звено “Антикорупция”.
Тезата на Дончева е, че Александров не нарушава закона, тъй като Наказателният кодекс инкриминира извършването на банкова дейност без разрешение. “Отпускането на заеми не е банкова дейност, която включва цял пакет от дейности, като набирането на влогове например.” Всъщност влогонабирането е единствената изключителна банкова дейност, коментира юрист, специализирал в областта на кредитните институции.
В същото време съдебната практика, която далеч не е консистентна, по-скоро показва, че ако бъде предаден на съд, съществува голяма вероятност Александров да бъде осъден за лихварство.
Практиката на съда
Отпускането на заеми срещу лихва съществува още в древен Рим, а днес е съвсем обичайно облигационно отношение. Кога обаче тази дейност става престъпление? В практиката на Върховния касационен съд има немалко потвърдени присъди, в които се приема, че системното даване на заеми срещу лихва от частно лице е престъпление по смисъла на чл. 252 от Наказателния кодекс, който предвижда затвор от три до пет години и конфискация до половината от имуществото за всеки, “който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение”.
Съдилищата приемат, че една дейност се извършва по занятие, когато е осъществявана системно (повече от три пъти) и едновременно с това служи като източник на основ-