Национализмът и популизмът ще подкопаят ЕС

Успя ли срещата в Братислава да изпрати послание за единство или разделението стана още по-видимо?

Европейските лидери успяха да намерят един вид общ език относно бежанската политика, но не успяха да представят истински програми, особено предвид бремето на Гърция и Италия. Точно затова италианският премиер Матео Ренци не бе доволен. От друга страна обаче, острата риторика, използвана от унгарския премиер Виктор Орбан, не помага.

Доколко значима пречка е Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия)?

Вишеградската четворка изглежда много разделена и може би дори вече не съществува като силен блок, тъй като Орбан е относително сам във възгледите си. Чешкото и дори полското правителство интерпретираха срещата по един доста по-приятелски на- чин, да не говорим за словаците, които бяха домакини. Само Орбан заяви, че Братислава е провал. Така че на практика Вишеградската четворка може и да не иска да е контрабаланс на по-хуманистичния подход към имиграцията. А чехите и словаците не искат да бъдат част от „нелибералната демокрация“на Орбан.

Достатъчна ли е 6-месечната пътна карта, договорена на срещата, за възвръщане на общественото доверие в ЕС?

Общественото доверие съществува в много страни членки, макар да не е толкова силно заради серията от кризи. Докато в някои други страни членки кризите са много по-дълбоки, като например в Австрия и Франция. Но всякакви пътни карти и предложения могат да имат ефект единствено в дългосрочен план.

Какво означават заключенията от Братислава за Централна и Източна Европа? Техните притеснения бяха ли взети под внимание?

Бе изпратено посланието, че солидарността е необходима. И ако посткомунистическите страни се концентрират само върху икономическите изгоди, това може да доведе до разделение между Изтока и Запада. Особено ако не покажат съпричастност с тези, които са в нужда. Повечето централноевропейски държави разбират това. Ако искаш да имаш единен ЕС в бъдеще, национализмът и популизмът ще подкопаят проекта.