Ирландска схема за милиарди
Конфликтът между Ирландия, САЩ и ЕС показва пролуки в решимостта им да се борят с данъчните измами
Рядко се случва една сравнително спокойна страна да оглави два пъти световните новини в рамките на няколко месеца. Ирландия обаче го направи с лекота тази година.
Първо, защото отбеляза рекордния икономически ръст от 26.3% за 2015 г., и второ, поради решението на Европейската комисия технологичният гигант Apple да върне 13 млрд. евро на ирландската държава заради спестени данъци. Връзката между двете събития всъщност е пряка: един от основните мотори на икономическия ръст на страната са чуждите инвестиции, а данъчните споразумения с чуждите компании са начин за привличането им. И двата случая се оказаха симптоми на пазарно изкривяване, което малко или много засяга всички. От няколко години ОИСР и ЕС са твърдо решени да се справят с данъчното хитруване на мултинационалните компании, като направят така, че дейностите им да се облагат там, където се извършват, а не където са регистрирани. Трудното е ясното очертаване на границите между пряката намеса в данъчната политика на дадена страна и доказването, че такива споразумения (които не са незаконни сами по себе си) са били предложени само на една или няколко компании, но не и на техните конкуренти.
Хроника на един предизвестен скандал
Ако хвърлим един поглед към Ирландия преди 90-те, ще видим една от най-бедните страни в Западна Европа, с висока безработица, бедност, инфлация и емиграция. Въпреки успеха на ирландската икономика от 1995 до 2008 г. страхът от безработицата остава и досега водещ мотив при икономическите решения на всяко правителство.
Основите на ирландския данъчен модел са поставени още през 1956 г., когато страната въвежда 0% данък върху приходите от износ на промишлени стоки. След като страната влиза в ЕС през 1973 г., ЕС настоява за отмяната на нулевата ставка за промишлените износители и през 1981 г. Ирландия въвежда 10% корпоративен данък за тях. В края на 2002 г. и тази привилегия отпада.
Членството в ЕС обаче донесе и златна възможност за страната да привлече с по-ниски данъци презокеански компании, които да получат достъп до европейските пазари чрез клонове на острова. Apple отваря първия си клон в Корк още през 1980 г. До 1982 г. над 80% от чуждите компании в страната са посочили данъчната политика като основната причина да са в Ирландия. През 90-те правителството започва да отпуска данъчни стимули за чужди компании, които се установят в запустелия район около р. Лифи в Дъблин. По време на кризата от 2008 г. пък ниската ставка на корпоративния данък (12.5%) беше пазена ревностно.
Междувременно атаките не само от европейските страни, но и от САЩ срещу данъчния й режим зачестяваха. След разследване на американския Сенат през 2013 г. Ирландия отмени данъчната вратичка, известна като „двойния ирландец“, базирана на съществуването на две свързани компании в Ирландия. Първата е регистрирана за данъчни цели в страната и плаща такси на втората за използването на инте- лектуална собственост, което се води като разход на първата и намалява данъците й. Регистрацията за данъчни цели на втората компания е в друга държава (някое данъчно убежище) или изобщо не е в нито една държава (в случая с Apple) и именно към нея се трансферират авторските възнаграждения. „Иронията е, че данъчното споразумение, което е централно, в случая с Apple вече е променено“, коментира пред „Капитал“Донал О'Махони, глобален стратег в Davy Stockbrokers. “Предишните бездържавни и необлагаеми активи вече се връщат в Ирландия и съответните печалби са обект на изисквания корпоративен данък (6.25% за интелектуална собственост)“, добавя той. Въпросът е, че решението на ЕК е да се търси обезщетение според новите правила (които датират от 2015 г.) за печалби на компанията отпреди 2015 г. Единственият начин, по кой- ЕНДА КЕНИ,
„Не се извинявам за това, че защитавам правото да обжалваме решението, тъй като става дума за Ирландия, нашия народ, за политиките, които считаме като подходящи, за да създаваме работни възможности за нашия народ.“
то може да се обвини Ирландия в несправедлива държавна помощ, е да се докаже, че Apple се е ползвала от привилегии, които не са били предлагани на нейни конкуренти в страната.
Рекордният БВП
Промяната на закона за „двойния ирландец“вече е в сила за новите инвеститори, а много от старите също се съобразяват с нея (за тях ще е задължителна след 2020 г.). „Преместването на много американски компании в Ирландия, които сега плащат данъци според пълната ставка върху печалбите си, доведе до драматичния ръст (26.3% през 2015 г.) на ирландския БВП. Само че по-голямата част от този икономически ръст се дължи на продукция от работници в Азия. Според новите правила произведеното в Източна Азия сега се брои към ирландския БВП, а това прави показателя доста по-несигурен при формулиране на фискалната и монетарната политика“, коментира пред „Капитал“Джон Фицджералд от The Economic and Social Research Institute. Рекордният ръст всъщност навлече немалко проблеми за така пазената репутация на Ирландия, като тя дори беше наречена „леприконова икономика“от Нобеловия лауреат Пол Кругман. Заради изкривените данни се губи реална представа за истинското състояние на ирландската икономика.
Засега анализаторите не се безпокоят, че решението на ЕК (което ще бъде обжалвано) ще има директни последици за потока от чужди инвестиции в Ирландия. Последиците обаче ще бъдат за репутацията на страната, твърдят и О'Махони, и Фицджералд.
Разделение в съюза
И докато ръководената от ЖанКлод Юнкер Европейска комисия е твърда по отношение на случая с Apple, не закъсняха обвиненията, че не прави нищо по въпроса за подобните случаи в Люксембург по време на 19-годишното управление на Юнкер. Тогава McDonald's беше обвинен за неплащане на около 1 млрд. евро данъци заради специално споразумение с Люксембург. Подобна е ситуацията с Amazon, Deutsche Bank, Gasprom, Pepsi Inc., Apple, Fiat и др.
Специална комисия в Европейския парламент трябваше да разследва скандала Lux Leaks, но така и не изясни кои са били правителствата, които са въвели схеми за агресивно данъчно избягване в Европа. Някои страни, включително Люксембург, отказаха да предоставят ключови документи по случая с мотива, че те са защитени от данъчна тайна. Решението на ЕК беше големите компании да направят публични данъчните и финансовите си данни в доклади за всяка страна, в която оперират. Но докато идеята е да се свърже облагането на компаниите с мястото, където оперират и генерират печалбите си, случаят с Ирландия е точно обратният. Apple трябва да възстанови данъци на Ирландия за продажби и печалби, които са били осъществени другаде. Въпросът е, че докато ирландското правителство е сигурно в законното си право да сключва такива споразумения, то политически попада „на грешната страна в глобалния дебат относно данъците“, коментира Irish Times.
Изданието има предвид, че Ирландия се цепи от лагера на твърдо решените държави да се справят с данъчното избягване на мултинационалните компании, което действително е необходима кауза. Конфликтът доведе и до нападки между САЩ и ЕС, с което коалицията срещу данъчните измами се пропуква. Всичко това означава, че Ирландия трудно ще спечели съюзници в битката си в ЕС, освен може би от страни като Люксембург и Холандия. Някъде тук намаляват и надеждите, че ще се намери скорошно решение по глобалния въпрос за данъчното избягване, тоест губещи остават отново държавните бюджети - с около 240 млрд. долара годишно (по данни на ОИСР).