Не се интересувам от въпроса кой, а от въпросите защо и какво

Първан СИМЕОНОВ,

го възможни опции.

И трето - много е спорно какво точно значи ДПС. Това е политическата видимост на нещо, което си има икономическа основа, и затова за мен тези две понятия - ДПС и кръгът “Кой” (или както и да го наричаме), не са тъждествени. ДПС е само едно от проявленията на един определен политико-икономически лагер. Аз не виждам целият този обобщен, опростен, опростенчески даже, образ на кръга да е в конфликт с настоящото управление на ГЕРБ.

Изненади дебнат отвсякъде. Тече слух, че изборите били задължителни, това може да повиши активността. Много любопитна е новата опция “не подкрепям никого”.

Второ, прословутият референдум - подценяваме го. Малко вероятно е той да стигне минималните прагове, но на предишния се видя, че има интерес за гласуване. Партиите системно неглижират референдума, но на електората може да му се услади въпросът за мажоритарния избор. Подценява се, че на този референдум ще се регистрират инициативни комитети, които могат да бъдат партийни аватари и да добавят стойност.

Не бива да се подценяват и асистемните кандидати, като например Марешки. Същото важи и за Орешарски (в контекс- та на първия въпрос - ако ДПС търси нещо там).

Въобще не е без значение кого ще издигне ГЕРБ. Ясно е, че той ще има преимущество, но много важен психологически момент е каква ще е разликата на първия тур. От това зависи дали ще стане горещо на втория тур, защото по един начин ще се мобилизира електоратът, ако бъде издигната Фандъкова, по друг - ако е Борисов, Цачева, Томислав Дончев.

Духът на времето е националистически и трябва внимателно да следим Красимир Каракачанов. Има две неща, които не са са случвали през последния четвърт век у нас - безпрецедентно обединение на националистическите играчи и официално участие на националисти в управлението.

Ако Борисов е кандидат, което е по-малко вероятно, тогава може да се случи какво ли не. Второ, вероятно пак ще се заговори на тема предсрочни избори - и ако ГЕРБ бие, и ако загуби.

Интересно е да се следи играта с голям залог на БСП и Корнелия Нинова, която тръгна срещу различни типове вътрешна опозиция и наложи находчив, но и рисков ход с един непознат кандидат. Стои въпросът за бъдещето на Реформаторския блок и на потенциалния нов десен проект, който ту се появява на хоризонта, ту изчезва. Ако приемем тезата ви, че Орешарски е „скритият играч“на ДПС, бихме могли да разсъждаваме само в една посока. Опитът от предишни избори показва, че ДПС винаги е следвало единствената стратегия как най-ефикасно да оползотвори гласовете, с които предварително знае, че разполага. Аз не съм склонна да смятам, че те целят преброяване на привържениците си, защото ДПС, въпреки преживяваните по-слаби или по-тежки сътресения, винаги предварително знае с колко сигурни гласове разполага. Целта винаги е била

Към момента като че ли с потенциал за изненади в най-голяма степен се откроява лявото пространство. Наситеността с кандидати и предпоставките за фраг-